Вече сериозно се мисли за подялбата на Украйна

Всички – дори най-идеалните, сценарии за евентуална бъдеща подялба на Украйна в крайна сметка ще бъдат коригирани от реалността. Задачите ще се определят от военните възможности и политическата целесъобразност, но на първо място от икономическите параметри. Ако приемем, че подялбата на Украйна е неизбежна, а това следва от последните събития и изказванията на редица западни политолози, логично възникват някои въпроси. Докъде на запад ще се преместят руските граници и какво представляват новите руски територии?

От военна гледна точка, т.е. демилитаризация на територията това не е цел, а инструмент за решаване на задачата да бъде занулен потенциалът на украинската армия, който заплашва сигурността на Русия. Идеологическата задача, т.е. денацификацията, изисква смяна на властта в Украйна. И не само на властта, но и на новия елит, който ще трябва да се откаже да толерира неонацистката идеология в страната и радикално ще промени външнополитическия й курс.

Може да звучи парадоксално, но такава смяна на властта и елита има смисъл само при съхраняване на значителна част от територията на страната по една проста причина: ако от Украйна остане само западната и аморфната от идеологическа гледна точка централна част, няма да има нито кой, нито с какво да балансира популярните от Лвов до Виница идеи на Степан Бандера. Дори като изключим Донецк, Луганск и Крим, тази идеология е чужда на хората от по-голямата част от страната. Те я приемат само от съображения за сигурност и оцеляване.

Да отхвърлим обаче военните и идеологическите съображения и да хвърлим поглед към икономиката. Въпросът за това колко може Русия още да придобие е въпрос колко тя би могла да усвои икономически. Ресурсите на петата икономика в света наистина са огромни, но да поддържа обширните и сериозно губещи територии на бивша Украйна няма да може и тя. Достатъчно е да видим колко трудна задача днес е възстановяването на освободените части на Донбас, на Херсонска и Запорожка област. Работата не е толкова в разрушенията – а те са значителни, колкото в необходимостта да бъдат интегрирани в руската икономика отделните компоненти на промишлените и селскостопанските сектори.

Днес на Запада твърде скъпо му излиза издръжката на Украйна не само от военна гледна точка, но и от гледна точка на задоволяване на лакомия държавен апарат на тази страна. Оживената дискусия как да бъдат конфискувани замразените руски авоари показва, че обемът на средствата, планирани за реализация на украинската авантюра с цел да бъде разбита Русия, се стопява и по-нататъшното пръскане на долари и евро в игра с непредвидим резултат започва да тежи на западния елит. Получаването на части от Украйна като компенсация ще бъдат предмет на преговорите с Русия във финалния етап на горещия конфликт. Затова и Москва ще трябва да бъде наясно какви територии биха били достатъчна компенсация за нея, като се отчита целият нанесен й ущърб.

От икономическа и логистична гледна точка Харков няма стратегическо значение за Русия, но тук става дума за престиж. Първата столица на Съветска Украйна и днес вторият след Киев украински град дълго се съпротивлява на новата власт след преврата през 2014 г. На него потенциално може да се гледа като на неформална столица на новите територии.

Онези райони на Донецката народна република, които все още са под контрола на Киев, са неотменна част от икономическото тяло на Донбас. Още повече, че неговото пълно освобождаване – така, както е записано в конституцията на Русия, е една от ключовите военно-политически цели.

Когато става дума за ДНР и ЛНР, се има предвид т.нар. малък Донбас, в основата на чиято икономика са въгледобивът и металургията. Те обаче са с ограничена жизнеспособност без суровинна база, която е съсредоточена на други места: в Криворожкия басейн на желязна руда и неговото продължение – Кременчугската магнитна аномалия. Всичко това заедно вече е “големият Донбас”, който е цялостен огромен производствен център и може да допълни руския въглищно-металургичен комплекс, без да го дебалансира.

В този контекст има смисъл да се говори именно за суровинната база, а не за конкретни предприятия. Тъй като, както показва опитът с Авдеевския коксохимически комбинат и “Азовстал” в Мариупол, производствените гиганти далеч не винаги оцеляват при ожесточени военни действия. Присъединяването на територии със сериозна суровинна база извън пределите на ДНР и ЛНР автоматически означава излизане отвъд левия бряг на Днепър. А Кривой рог се намира на 70 км западно в тази посока. С други думи, военната и политическата реалност влизат в противоречие помежду си, когато Днепър се възприема за линия на разграничението. Естествената от военна гледна точка водна преграда е неестествена от гледна точка на икономическата и политическата реалност.

От друга страна, при всички случаи форсирането на Днепър ще се наложи за връщането на Херсон, който почти изцяло се намира на десния бряг на реката. Същото се отнася и за град Запорожие, част от който е на отсрещния десен бряг. На двата бряга са разположени и редица други големи градове като Днепропетровск, Кременчуг и Киев. Да удържи такива градове за всяка от двете страни, участваща във въоръжения конфликт, ще е нужно създаването на буферна зона на съответния противоположен бряг на великата река.

Части от Харковска и Полтавска области са най-големите центрове на газодобивната индустрия. Именно там се намират най-богатите находища на природен газ. Добивът от тях покрива 70-80 на сто от нуждите на населението и комуналните фирми в Украйна. Известно е, че Русия има достатъчно свой газ и няколко допълнителни и вече твърде изтощени находища не са й нужни. Ако все пак тя реши да ги вземе под свой контрол, това може да се обясни с необходимостта да бъде ударен икономическия потенциал на онова, което ще остане от Украйна.

Одеса е още една престижна цел. Както Харков, така и Одеса  е исторически руски град. Но икономическото значение на черноморския град е значително по-голямо. Това е голям пристанищен възел, осигуряващ контрола над северозападното крайбрежие на Черно море. С контрола над Одеса Русия получава такава брегова линия, каквато Турция има по южното Черноморие. В случай, че Одеса бъде взета, Москва и Анкара фактически ще си поделят черноморския басейн. Освен това не трябва да се забравя, че подобно развитие на събитията ще доведе до рязко намаляване на украинския икономически потенциал в резултат от пълното лишаване на страната от излаз на море.

Същевременно поемането на контрол над западната част на Одеска област е нееднозначно по отношение на рисковете и ползите. От една страна, контролът осигурява връзка на Русия с Приднестровието, но от друга – създава риск от опасно съприкосновение с натовска страна, каквато е Румъния, чрез Белгород Днестровския район. Този район има незначителна икономическа привлекателност и въобще е интересен главно със своите културни и исторически ценности. По пътя към Одеса трябва да се мине през Николаев – още едно голямо пристанище и център на корабостроенето и енергийното машиностроене.

Всички изброени територии имат определен запас лоялност, което е много важно. Това е така, независимо от цяло десетилетие чистки сред населението с руско самосъзнание и пропагандисткия натиск в условията на война. Трябва да се има предвид, че значителна част от гражданите от тези територии сега са намерили убежище в Русия и един ден може да поискат да се върнат по родните места, когато там стане безопасно. Всичко останало извън тези територии, т.е. Западна и Централна Украйна, в повечето случаи са лишени от сериозен промишлен потенциал. Те обаче са силни аграрни райони – Черкаска, Виницка, Кировоградска и други области.

На практика Русия претендира за индустриалната част на Украйна, докато Западът може да поиска селскостопанската централна част на страната. Още повече, че там по-голямата част от териториите с обработваеми земи се контролират или са собственост на европейски и американски компании. Истински бандеровските Галиция и Волинска област може да отидат в Полша, Карпатския регион – в Унгария, Северна Буковина – в Румъния. Централна Украйна може да се съхрани във вид на слаб буфер, ориентиран към аграрното производство и зависим едновременно от Русия – заради пристанищата, и от Запада – заради инвестициите. На този фон отделно и особено стои Киев. Великият булгаковски град, град-герой, чието име е изсечено в камък на Алеята на славата край стените на Кремъл, изглежда увиснал във вакуум и чака да види как ще свършат големите тектонични промени в Европа.

Накрая нека повторим: всички – дори най-идеалните, сценарии за евентуална бъдеща подялба на Украйна в крайна сметка ще бъдат коригирани от реалността. (“Взгляд”)

Глеб Простаков