Виктор Орбан за Европа:”Memento mori”
Ако има някой в Европа, който да е заслужил правото да критикува Брюксел заради икономическия му провал, това е министър-председателят на Унгария.
В някои литературни източници за Древния Рим се цитира историческият анекдот за роба, който неизменно следвал Юлий Цезар при триумфалните му шествия. И когато Цезар приемал възхвалите на тълпата, той шепнел в ухото му: „Memento te esse mortalem“ – „помни, че си смъртен“.
Историците спорят относно достоверността на тази история, но това няма значение. Тя е важна най-вече с моралното си послание: политическите лидери често си въобразяват, че могат да игнорират реалността, но тя рано или късно ще ги застигне.
Признак за силата на политическото лидерство е, когато управляващите са склонни да се вслушват в унищожителната критика срещу собствените им действия. И, обратното, признак на слабост е, ако предпочитат да игнорират онези, които им казват неприятни за тях неща Нещо повече, в последния случай, те често обвиняват пратеника, донесъл им лошите вести.
Премиерът Виктор Орбан обаче едва ли може да бъде обвиняван за хроничната икономическа слабост на Европа. Ако има европейски политик, който е осигурил растеж и просперитет на страната си, това е именно Орбан. Което пък му дава правото да разсъждава за това, какъв е пътят към възраждането на една страна, както впрочем и на целия Стар континент.
Освен това, то му дава и право да критикува онези, които, според него, не лекуват опасните икономически недъзи, тормозещи Европа, а вместо това ги задълбочават. В неотдавнашната си реч в Университета за подготовка на държавни служители в Будапеща (Ludovika University of Public Serviceт) Орбан отиде по-далеч от останалите лидери на страните от ЕС. Макар и индиректно, той предупреди Европейския съюз, че се превръща във „второразрядна икономика”.
Ако не ме лъже паметта, никой друг виден европейски политик не си е позволявал да говори толкова открито за икономическите реалности в Европа. Готовността на Орбан да посочи изоставането на Европа на международната сцена, сама по себе си, е още един пример за това, че унгарският премиер поставя политическото лидерство над идеологическата догма.
В подкрепа на тезата си, премиерът Орбан цитира публикувания през септември доклад на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, в който се изтъква, че през последните две десетилетия икономическият растежа в ЕС „постоянно е бил по-нисък“ от този на Съединените щати.
Критиката е болезнена, но е по същество. Самият аз многократно съм изтъквал този проблем и лично съм се сблъсквал със стената от мълчание, пред която е изправен всеки, който се опитва да каже истината за състоянието на Европа. Очевидното невежество на политическото ръководство на ЕС обаче не оправдава нежеланието му да се заеме с разрешаването на проблема.
А този проблем действително съществува и постоянно се изостря. Фигура 1 показва средните темпове на растеж на реалния БВП на САЩ и на 27-те икономики на ЕС в периода от 1996 до 2023. За по-голяма прегледност данните са разбити на четиригодишни периоди, а цифрите представляват средния ръст на БВП, коригиран спрямо инфлацията.
Фигура 1
Друг начин да се илюстрира тази разлика е да се представят годишните темпове на растеж на БВП като лихви по средствата в една спестовна сметка. Да приемем, че сте депозирали 100 долара в две различни сметки през 1995. Едната сметка ще ви носи лихва, равна на годишния реален темп на растеж на БВП на САЩ, а другата ще се равнява на този на ЕС (отново в сегашния му състав).
Резултатите са показани на фигура 2 и това е още едно убедително доказателство, че премиерът Орбан е прав. Докато лихвата по “сметката в ЕС” ще увеличи първоначалната вноска от 100 долара до156,52 долара, “сметката в САЩ” почти ще удвои тази сума до 199 долара, през 2023.
Фигура 2
Цифрите на фигура 2 не са просто декорация – те очертават наличието на реална и осезаема разлика между американската и европейската икономика. По-високият реален икономически растеж е придружен от по-бърз растеж на личните доходи, което от своя страна означава, че потребителите в бързо развиващата се Америка разполагат с повече средства и повишават покупателната си способност по-бързо, отколкото тези в страдащата от застой европейска икономика.
В резултат от това предприятията, които продават потребителски стоки на населението, правят повече пари на американския, отколкото на съпоставимия с него европейски пазар.
По-високите темпове на растеж позволяват и по-големи разходи за изследвания, иновации и разработване на нови продукти. Тази теза не е нова, но продължава да е актуална: Америка вече разполага с няколко Силиконови долини (в това отношение Тексас вече може да се конкурира с Калифорния), освен това Съединените щати са дом на множество високотехнологични корпорации, докато в Европа технологичната еволюция – точно напротив – се намира в застой.
Определяйки Азия като център на глобалната икономическа мощ, Орбан измества разговора в такава плоскост, в която Европейският съюз още повече изглежда като икономика от второ ниво. И отново унгарският премиер е абсолютно прав, особено по отношение на Китай, Индия, Япония и стабилните икономики на Югоизточна Азия.
Разбира се, не бива за забравяме, че следва да се отнасяме с известна резервираност към впечатляващите цифри за нарастването на китайския БВП. Правителството в Пекин неведнъж е критикувано – при това с основание – за неговото, така да се каже, „креативно“ боравене с националните счетоводни данни. Няма съмнение обаче, че общият БВП и населението на Китай, Индия, Япония, Южна Корея и останалата част от Югоизточна Азия са достатъчно големи, за да изместят трайно епицентъра на световната икономика от Атлантическия регион към Азиатския континент.
Ако добавим към това забележителната устойчивост, демонстрирана от руската икономика, както и силния глобален интерес към БРИКС, няма как да не констатираме, че “икономическата камбана” вече бие за цяла Европа. Въпреки че тези страни все още не са детронирали Европа и Америка от позицията им на глобален икономически локомотив, те ще го сторят доста по-рано, отколкото повечето от нас си мислят.
Ако Европа не се вслуша в предупреждението на унгарския премиер Орбан и продължи да пренебрегва икономическото блато, затъвайки все повече в него, я очаква само една съдба: Старият континент доброволно ще се превърне в икономически музей.
*Авторът е датски икономист, научен сътрудник в мозъчния център Wyoming Liberty Group, автор на три книги по проблемите на „държавата на благоденствието”, анализатор на Europeаn Conservative
