Висококачествените китайски ветрила – изработени със изтънчен вкус и високо майсторство
Ръчното ветрило е твърдо или сгъваемо устройство, използвано по целия свят от древни времена за охлаждане, проветряване или с церемониални функции, а също и като шивашки аксесоар. Китайският йероглиф за „ветрило“ (扇) е етимологично извлечен от картина на пера под покрив. Твърдото ветрило има дръжка, пръчка с твърдо крило или стойка. Сгъваемото ветрило се състои от пръчки, държани заедно в края на дръжката с нит или щифт. На пръчките е монтирано крило, което е плисирано, така че ветрилото да може да се отваря или затваря.
Историята на китайските ветрила датира от над 3000 години. Според архива от династия Дзин (265 – 420) първото ветрило се появява по време на втората династия на Китай – Ин (16 – 11-и в.пр. н. е.), то е направено от дълга дървена дръжка със закачени на нея фазанови пера. Ветрилото от тази епоха не е предназначено за създаване на прохлада, а е символ на власт или се използва за украса.
По време на третата династия на Китай Джоу (1046 – 256 г. пр. н. е.) отзад на императорските колесници задължително са се поставяли големи ветрила с цел предпазване от праха. В следващите феодални династии ветрилото играе все по-важна роля в живота на благородниците. Например, когато императори или върховни чиновници излизат навън, в охранителните им свити винаги има хора, които държат високи и красиви ветрила, за да показват необикновения статут на височайшия пред простолюдието.
Ветрилата започват да се разпространяват сред обикновените хора при династия Хан (206 г. пр. н. е – 220 г. сл. н. е). По това време повечето ветрила са изработени от бамбук или от коприна, с дървени или бамбукови дръжки и служат главно за прохлада. Най-известното ветрило от времето на династия Хан е направено от Дин Хуан. През 180 г. сл. н. е. той изобретява 3-метрово въртящо се ветрило (вентилатор), направено от седем свързани колела. Устройството можело да охлади хората в цяла зала с едно завъртане на манивела и се управлява от един човек. Той кръщава своето изобретение „Ветрило със 7 колела“. Може би то е най-ранният предшественик на сегашните вентилатори.
Ветрилото играе важна роля в традиционните общества на Китай и Япония. Ветрилата се носели както от мъже, така и от жени и съществували много класове ветрила, всяко пазено само за някаква специална цел. Заради голямото значение, което се отдава на ветрилото в Далечния изток, естествено внимание се обръща и на неговата украса, която остава несравнима със своя изтънчен вкус и високо майсторство. В Европа рисуването на ветрилообразни листа до 19-и век е дело на занаятчии — в най-добрия случай умни декоратори. В Китай, от друга страна, много от великите художници посвещават таланта си на украсата на ветрила и получените произведения на изкуството невинаги са предназначени за реална употреба.
Освен като вид битов предмет от ежедневието на хората, в архивните документи можем да намерим не малко описания на известни хора, които са имали определен навик, свързан с ветрилото им. Например най-известният военен и стратегически съветник в китайската история – Джугъ Лян имал ветрило от гъши пера. Когато обмислял стратегии срещу своите врагове, той винаги махвал леко с ветрилото си.
Твърдото ветрило определено било предпочитано в Китай до края на династията Сун (960 – 1279), но през следващата династия Мин (1368 – 1644) това се променя и сгъваемите ветрила стават по-популярни.
Когато днес си представим китайско ветрило, може би първо в ума ни се появява твърдо, копринено ръчно ветрило с обла или овална форма и действително до периода Сун тези ветрила, на китайски туаншан, са най-разпространените. Те са използвани предимно от жени през династията Тан (618 – 907) и често са украсени с калиграфия или типични теми на китайската живопис. Тези ветрила става любими на придворните художници и се използват чак до 19-и век. Туаншан са също неразделна част от облеклото на булката в традиционната китайска сватба и са част от церемониалния сватбен обред. Те продължават да се произвеждат и продават и досега, като се превърнаха в обичайна форма на аксесоар за класическото облекло ханфу.
Сгъваемото ветрило е изобретено в Далечния изток, според някои в Япония, около 7-и век и е възможно няколко такива ветрила да са достигнали Европа по време на Средновековието. Португалските търговци, които отварят морските пътища за търговия с Китай през 15-и век обаче са може би първите, които донасят в Европа големи количества ориенталски ветрила и оттогава вноса на тези любопитни предмети се увеличил. До края на 17-и век огромни пратки китайски и в по-малка степен японски ветрила достигат Европа. Обикновено те са с доста лошо качество по ориенталските стандарти, тъй като са произвеждани за по-непретенциозния европейски пазар, но сложността и умението, с което дори те са направени, пленява въображението на европейците, които ги изкупуват нетърпеливо.
