Висящият храм в Шанси
Всички знаят, че храмовете обикновено се строят на равна земя, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси. Построен е преди 1400 г. близо до град Датон и е единственият храм в Китай, който обединява будизъм, даоизъм и конфуцианство. Първоначално се е наричал с друго име, съставено от понятия на даоизма и будизма, но впоследствие придобива настоящото си име, защото изглежда сякаш виси над пропастта.
Измежду многочислените постройки в Китай, Висящият храм е изключително архитектурно творение. Построен е в малка котловина в планинско ждрело, от двете страни на което се издигат отвесно стометрови скали. Храмът, сякаш залепен за една от тях, виси наполовина във въздуха на височина 50 м от земята. Като се погледне отдолу изглежда, че цялата конструкция се опира само на няколко тънки и дълги подпори.
Изгледът от манастира е още по-голямо изпитание за посетителите, защото те виждат пред себе си единствено дълбоката пропаст. В храма има общо 40 големи и малки зали, помещения и балкони.
Те са свързани помежду си с проходи, в които посетителите се спират, за да си поемат дъх и да се осмелят да направят следващата крачка. Защото имат усещането, че постройката всеки момент може да се срути. Но въпреки, че се чува скърцане под краката им, вече 1400 години храмът си остава цял и невредим, здраво залепен за скалата
Ако говорим за особеностите на Висящия храм, първо трябва да използваме думата „удивителен”. Той се извисява на средата на древните скали, чийто връх е издаден като чадър над него, за да го защитава от поривите на дъжда. В същото време, прииждащата вода в долината не може да го достигне.
Планинските върхове около него пък го пазят от горещите слънчеви лъчи. Говори се, че през лятото слънцето огрява храма само за 3 часа на ден.
Най-удивителното е, че това е изцяло дървена постройка, която е устояла на бурите на времето за толкова дълъг период. Втората особеност е „висящ”. Много хора смятат, че храмът се подпира на десетината дебели кръгли подпори, но всъщност те не носят основната тежест, защото храмовата конструкция се крепи върху забитите в скалите греди.
Те са изработени от местното желязно дърво, струговани са в квадратна форма и са обработени с тунгуво олио за защита от гниене, дървояди и други вредни насекоми. Освен това изправените стълбове под храма също спомагат за устойчивото висене на постройката.
Тяхната точка на опора е избрана след подробни изчисления, така че някои от тях да носят тежест, други да изравняват височината на храма, а трети да добавят допълнителна тежина, за да помогнат на основните подпори. Премахването дори само една от тях ще наруши цялата конструкция.
Третата особеност на Висящия манастир е „майсторство”. То се проявява главно в съобразяването с местните условия.
Естествената обстановка е използвана напълно при построяването на отделните части на храма. Невероятно изкусно е разположението на помещенията. Например за една от двете най-големи постройки на храма – „Залата на тримата светии”, е използван принципът на „празното място в скалата“.
Предната част на залата е изградена от дърво, а задната продължава в изкуствено издълбана пещера. Останалите зали са изработени също невероятно майсторски, с неголяма дълбочина и със сравнително по-малки статуи на светиите.
Разпределението на помещенията също е много добре обмислено – следва се естествената повърхност на скалата, което придава усещане за промяна и кара посетителите да се чувстват като в лабиринт, в който всеки момент могат да се загубят.
Хората с учудване се питат, защо древните са построили храм именно тук.
Оказва се, че в подножието на скалите някога е минавал главен път и храмът бил построен, за да могат преминаващите да спират и да се помолят. Освен това, преди построяването му, тук течала река и често ставали дъждовни бури и наводнения. Хората тогава се прекланяли на Златния дракон и решили да построят храм, за да измолят закрилата му срещу природните бедствия и опасностите, дебнещи пътуващите.
На скалата във Висящия храм са изписани четири йероглифа – „Гон Шу“ и „Небесен дар”, като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който бил смятан за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гон Шубан.