Вицепрезидентът Йотова: Отвориха кутията на Пандора – излизат нелицеприятните тайни на властта

– Г-жо Йотова, свидетели сме на безпрецедентна ситуация около втория вот на недоверие срещу кабинета “Денков” – три опита за прегласуване и пазарлък между партньорите (интервюто е взето в навечерието на гласуването, което потвърди властта на Кабинета “Денков” – бел. ред.). В крайна сметка правителството ще оцелее, но как изглежда всичко това отстрани?

– Вотът на недоверие ще бъде отхвърлен от мнозинството. Той изигра своята роля, защото стана ясно, че не гласуват против, защото всичко е наред с националната сигурност, а защото трябва да се пази сглобката. Опозицията трябва да е доволна, защото властта сама поиска оставката на вътрешния министър, и то още преди гласуването. Очевидно мотивите са били правилни.

Без прецедент е три дни да се гласува вот в нарушение на правилници и закони. Тези, които най-много се бяха загрижили за парламентаризма, нарушават правилата по най-брутален начин. Впрочем никога парламентарната република не е била поставяна в опасност.

– Кого визирате – ПП, ГЕРБ, ДПС…

– Случилото се през последната седмица руши доверието в парламента и в държавността. Взаимно се извиваха ръце в (не)коалицията вместо сериозна дискусия по мотивите за вота на недоверие. Показаха, че те не са важни за управляващи и подкрепящи, а вотът се използва с партийни цели. Мотивите бяха съдържателни и внимателно разработени, но в пленарната зала не чухме нито един отговор. Слабо участие в защита на властта, слабо изказване на премиера. От тази дискусия остана конфликтът на интереси на министъра на отбраната и прехвърляне на отговорността от един министър на друг. Вместо да успокои българските граждани, министър Тагарев реши да замаже конфликта на интереси с интервю пред чужда медия, за да доносничи срещу президента и срещу българския народ, които били прокремълски ориентирани. Нищо учудващо. Традиция на „Промяната” е позиции и новини да научаваме от интервюта пред чужди медии. Злепоставянето обаче е с последствия за цялата държава.

Служебно ще се гласува против вота на недоверие, но въпросите, съмненията и слабостта на правителството остават.

– Не се ли превърна този вот в заложник на теми като дерогацията на “Лукойл”, исканията на ГЕРБ и ДПС за бюджета?

– Всички тези проблеми са част от националната сигурност – и дерогацията, и несъстоялите се допълнителни приходи върху таксите от преноса на газ, и бюджета. Те са важни за тази дискусия, но останаха без конкретни отговори, породиха още повече въпроси.

Искаме да знаем ще имаме ли рафинерия, ще има ли работа за хората в нея, ще останат ли на работа, ще има ли редовни доставки, откъде, колко ще струват горивата.

– Вие не вярвате на твърденията, че има откъде да се зарежда рафинерията с неруско гориво, така ли?

– Важно е да припомня – още служебният кабинет, за да се гарантира независимостта от руските доставки, започна да прави тестове – доколко и как рафинерията може да се снабдява с петрол през Босфора. И се оказа, че няколко месеца са необходими, за да могат да стигнат танкерите от пристанището, откъдето тръгват, до Бургас и рафинерията.

От самото начало не стана ясно кое наложи да се съкратят така бързо сроковете за дерогацията, тъй като имаше решение на Народното събрание до октомври 2024 г. Както винаги се появиха и нови въпроси без отговори. Кой оръжеен търговец е посредничил в преговорите между правителството и “Лукойл”? Пак ли в манастир са ставали разговорите? Кой иска да я купи и каква ще бъде съдбата на рафинерията?

Рафинериите в Европа, които работиха с руски петрол, намериха варианти, за да не прекъсва работата им, да не се повишават цените и да се запазят работните места. Неслучайно давам пример с една от рафинериите в Германия (рафинерията „Швед”), която осигурява столицата Берлин. За нея с далновидни действия на германското правителство се постигнаха договори с Казахстан, с Полша и въпреки това тя и днес работи с 60% от капацитета си. Това е Германия с нейните възможности! Ще бъде ли изграден такъв модел и за България?

До този момент нито един член на правителството не ни е гарантирал, че тези доставки ще бъдат редовни, и за колко време, и най-вече на каква цена, ще пристигат в Бургас.

Още когато се зароди този проблем, президентът поиска конкретен анализ на сегашното състояние и какви са перспективите пред рафинерията. До този момент анализ нямаме – всичко е на парче, на приливи и отливи. По темата за дерогацията беше бламиран и Съветът за сигурност – още един удар по държавността. Вместо това в (не)коалицията говорят за корупция, а доклад посочва вратичка за заобикаляне на санкциите срещу Русия. Последното нещо, което ми се иска, е България да е сред страните, които заобикалят тези санкции.

– Делян Добрев обаче беше казал, че в рафинерията са имали готовност още миналата сряда, когато енергийната комисия отхвърли съкращаването на срока за дерогацията, да минат на неруски петрол.

– Ако всичко е толкова лесно и гарантирано, защо правителството се дърпаше? Поредното решение отпреди няколко дни крие опасност за спиране на рафинерията, както твърдят експерти. Как ще запазим това структуроопределящо предприятие? Какво ще стане с хората, които работят там? Това са хиляди работни места.

– А как си обяснявате това бързане за прекратяване на дерогацията?

– Нямаме отговор. Може би във „Файненшъл таймс” знаят повече. Очевидно правителството има информация за продажбата на рафинерията. Но както в повечето случаи – ще бъдем поставени пред свършен факт. Дотогава – пълна непрозрачност и секретност.

– Правителството се държи заради членството в Шенген и еврозоната. Ще се случат ли тези цели?

– Не дочакахме коалиционно споразумение, но все пак имаме петте приоритета на управленската програма – до края на годината вътре в Шенген, 2025 г. в еврозоната, намаляване на инфлацията, както и съдебната реформа, и Плана за възстановяване и устойчивост. Първите две очевидно няма да се случат.

– Защо?

– По отношение на еврозоната – все още нямаме приет бюджет и не знаем колко ще бъде дефицитът. Нямаме никаква кампания за еврото, освен бедни новини за образите върху монетата и незабележителен клип. Не е коректно спрямо всички нас, българските граждани, защото трябва да бъдем информирани за всички плюсове и минуси и да сме убедени, че е добре България да бъде в еврозоната. А това е и категоричната ми позиция.

Що се отнася до Шенген – засега фиаско. Остава Съветът през декември и с него все още някаква тлееща надежда. Заговори се за палиативно решение – да ни приемат само по въздух. Ще бъде грешка – оттук нататък отварянето на сухопътните граници може да бъде забравено за десетилетия. А тези Шенгенски коридори са важни за транспорта, който и сега търпи големи загуби, за икономиката, за инвестициите.

От политическа гледна точка отново правителството е на грешен път – влезе в ролята на молител. Свалям шапка на румънските институции за това как се държат. Нашата отправна точка при всички преговори трябва да е: България е покрила всички критерии за Шенген. Включително и по отношение сигурността на границите. Твърдя, че има страни в ЕС, особено по външната граница – Италия, Гърция, Малта, които имат много по-големи проблеми с миграцията, отколкото България.

Не бива да хвърляме кал върху самите себе си, трябва да се държим с малко повече самочувствие. Само със снишаване и с обещание, че в България всичко е добре, а вие защо не ни приемате, само с желанието за огромно количество срещи, които в крайна сметка до нищо не водят, няма да се получи. Трябва твърдо, но принципно отношение, когато се участва на Европейския съвет и когато се отстояват националните интереси и българските позиции, както го правеше президентът Радев.

– Възможно ли е да ни разделят с Румъния?

– Не мисля. Би се нарушила цялата структура на Шенгенското пространство. Това би създало много повече проблеми в Европа, отколкото да ги реши. По-скоро се притеснявам, че в общата несигурност на европейските граници, от непрекъснатите избори в някоя държава – членка и в навечерието на европейските избори ще надделеят други съображения, отколкото изпълнените от България критерии. Затова е нужно повече гъвкавост, повече самочувствие и повече твърдост от страна на правителството.

– Ще имаме ли променена конституция до края на годината?

– Може и да стане, въпросът е какво ще пише в новите текстове. Внесеният проект получи безмилостната и съкрушителна оценка на Венецианската комисия. Според нейните констатации липсват дори мотиви, а има само обяснителни бележки. Имаше обещания, че ще бъдат съобразени тези критики и предложени нови текстове, но нищо не последва и засега са неизвестни. В тези предложения има желание за още по-голямо вкопчване във властта, но не и за реална съдебна реформа. Ще проследим дебата, но тъй като става дума за основния закон, трябва да бъдем много внимателни всички – да се опитваме да бъдем коректив, да даваме предложения, да се измислят и гласуват най-добрите текстове. Но аз не съм голям оптимист в това отношение.

– Че промените ще се случат въобще или че ще се случи нещо смислено?

– Ще се случи нещо смислено. Вече има поддатки, че ще претърпят основни изменения внесените предложения по съдебната реформа. Знаете, че беше направен опит за институционализиране на фигурата на правосъдния министър, което Венецианската комисия категорично отрече и което не зная с каква цел се прави. Заговори се и за това, че ще има промени и в текстовете за дейността на главния прокурор, защото Венецианската комисия беше абсолютно безкомпромисна, казвайки, че той се превръща само в администратор.

Така че неизвестните са много повече и по-големи, отколкото преди вкарването за първо четене на промените. Това не е Законът за движение по пътищата. Това е основният закон, който не просто ще предопределя останалите закони, а нашите обществени отношения. И затова трябва да има много сериозен дебат и много сериозна отговорност, когато се гласуват тези текстове.

Казвам всичко това с цялата си тревога, защото имах честта да познавам хора, които са писали Конституцията. Питала съм ги много пъти за един или друг текст, за едно или друго правомощие. Разказвали са ми колко колебание и дискусии е имало, колко варианти са се обсъждали за всеки текст и какво следва след него. За съжаление, в момента не виждам такъв дебат. А честно казано, не виждам от състава на сегашното Народно събрание и хора, които могат да го предложат. Но в крайна сметка те са избрани от българските граждани и трябва да са максимално отговорни. Нищо не пречи да потърсят много по-голяма експертна оценка извън парламента, да работят с общественото мнение.

– Като гледате как партньорите работят с непрекъснато извиване на ръце – колко време им давате? Ще се стигне ли до ротация през март?

– Избягвам да употребявам термина “управление” за днешното правителство. Това е власт. Това е сглобката. Управлението изисква реформи, консенсус в управляващото мнозинство за промени. От началото властта е в морален фалит, активите във всяко отношение са по-малко от пасивите. И за партиите в сглобката, но по-лошото – за българските граждани.

Питате за ротацията?! Месец март е като ново календарно летоброене – преди новата ера и след нея. Всичко е до март – от хартиените и електронните рецепти до дерогацията и плана за възстановяване. Мисля, че до март ще изкарат, въпреки вълненията и взаимния рекет. По-нататък са възможни варианти. Възможно е ПП-ДБ да размислят дали и как да участват във властта. Сигурна съм, че са прочели резултатите от местните избори и едва ли са доволни.

– Очаквате ПП-ДБ да се оттеглят след март, така ли? И какво следва тогава – нови избори или преформатиране на властта?

– Възможно е ГЕРБ да са в главната роля, а ПП-ДБ – в поддържаща. Неслучайно по-опитните политици от малката коалиция – ДБ, се дръпнаха от разправиите между ПП, ГЕРБ и ДПС. Пазят се, идват европейски избори и искат гласове. Смея да се надявам, че не одобряват това, което се случва.

– Възможно ли е да видим преформатиране на правителството – ГЕРБ с ДПС официално?

– Струва ми се , невъзможно в този състав на парламента. По-скоро се мисли в по-далечна перспектива и се правят сондажи с общественото мнение. След едни избори България може да осъмне с едно дясно-либерално правителство.

– Как тълкувате процесите в ДПС и връщането на Доган, Пеевски ли ще е новият лидер?

– Това ще реши ДПС през февруари. Това е вътрешнопартийна работа, аз се интересувам само от гледна точка стабилността на политическата система. ДПС трайно заема мястото на центристка либерална партия, и този процес тръгна доста отдавна. Имат сериозен авторитет и място в либералните формации в Европа, със сериозни позиции на техни представители. Много подготвени професионалисти, със знания и опит, които се завръщат на ключови позиции. С някои от тях съм работила 10 г. в Европарламента и категорично заявявам, че може да се разчита, когато става дума за интересите на България.

– Като заговорихме за ЕП – споменахте, че ДБ се пазят и го свързахте с евроизборите догодина. Ще се разпадне ли коалицията им с ПП за евровота, след като ДБ са част от ЕНП, а “Промяната” май повече клони към либералите, въпреки че още не са подали молба за членство в нито едно европейско семейство?

– Предполагам, че ПП ще подаде молба за членство в някоя от европейските структури и тогава ще имам по-конкретен отговор. ДБ могат да се явят самостоятелно, а могат и да направят предизборна коалиция с марката ЕНП с ГЕРБ и СДС.

– Това реалистично ли е?

– Това е тяхно решение, но ако участват в бъдещето управление на страната с ДПС и ГЕРБ, защо не?

– Да се върнем на сегашната (не)коалиция – в последните дни има напрежение за оставката на вътрешния министър. Интересното е, че ПП-ДБ, които го издигнаха, му я искат, а ГЕРБ и ДПС го бранят. Случилото се на протестите от края на миналата седмица само параван за тази оставка ли е?

– Скандалът се задълбочава. Към вътрешния министър вече има съмнения и за участието на МВР в предизборната кампания. От друга страна, никоя партия не иска да го признае като нейно предложение. ПП-ДБ са свалили доверието от него. Министър-председателят поставя ултиматуми, колебае се и така задълбочава още повече скандала. От него се чакат решения, защото стои въпросът кой диктува на властта, дори с кадровите назначения. Министърът на МВР трябва да извърви пътя докрай и да разкаже за натиска, който е бил упражняван върху него. В противен случай руши доверието в цялата система на вътрешните работи.

– А за отговорността за протестите?

– Действията на полицията по време на протестите отвори кутията на Пандора и една по една започнаха да излизат и други нелицеприятни тайни на властта.

Случилото се в нощта на протестите е резултат от много фактори. Вътрешният министър не счита, че трябва да е отговорен за случващото се на улицата. Вини сегашния главен секретар, а си спомняте, че му пречеше предишният, защото бил президентски човек. Сега кой му пречи?! Къде беше премиерът?! С всичките ми резерви към предишното управление на ГЕРБ, не смятам, че в такава ситуация Борисов би отсъствал от публичното пространство точно в нощта на протестите. Дори и заради това, че някога е бил кмет на този град.

Пълна безпомощност на новия кмет да взема решения. Голяма грешка е да се издадат разрешения на двете агитки да се съберат на едно място, сякаш не се знае какво ще се случи. От един момент нататък събитията на софийските улици бяха неуправляеми. Кадрите с полицейско насилие са по-зловещи от кадрите от 2020 г. Не съм съгласна да се хвърля вината върху всички полицаи, защото съм убедена, че имаше умишлено търсене на сблъсък. Кой и защо – ще чакаме разследващите органи!

– Очаквате ли да има все пак някакви смени на министри преди март?

– Не. Всяка смяна означава провал на властта.

– Войната между правителството и президента става все по-остра…

– Война няма, но противоречия има. Нашата работа и действия са подчинени на закона и Конституцията. Още през 2016 г. обещахме, че няма да има съглашателство с никой, че ще говорим с гласа на хората, независимо дали това се харесва на управляващите. Така ще бъде и занапред.

Онзи „запис” повеляваше президентът да бъде изолиран и жалки опити в това отношение продължават да се правят. Няма да предупредим за визитата на Зеленски, няма да го допуснем на срещата на НАТО във Вилнюс. Разбирате колко дребнаво е това, но явно е таванът на политическото мислене. Може би на някого носи моментно задоволение, но това не допринася за разбирателство между институциите, а в международен план предизвиква само учудено повдигане на вежди. Хората не са слепи и недоумяват защо президентът няколко пъти е канил г-н Денков за министър в служебните кабинети.

Кампанията срещу президента се води, защото трябваше да има причина за сглобката – враг, който да бъде посочван, за да се отнема вниманието от нейната безпринципност. Трудно се прощава и високият рейтинг на служебния кабинет, с който той излезе от властта, в сравнение с редовното правителство. Служебните министри овладяха инфлацията в най-тежките месеци и гарантираха енергийната сигурност на страната. Нещо повече – президентът иска България да има своето енергийно влияние в тази част на Европа. През миналата година цените на горивата паднаха, а сега се вдигат. България осигури доставки и за европейските ни партньори, сега се скарахме с тях. Единственият резултат от авантюрата на финансовия министър с таксата за пренос на газ е нови 250 млн. дълг на „Булгартрансгаз”. Кой има интерес България да стане енергийно зависима?!

– Отказът на президента да освободи шефа на ДАНС част от войната с правителството ли е?

– Спомняте ли си какво се говореше за службите за сигурност от онзи запис от заседанието на „Промяната”?! Още тогава пролича ясно посланието: ние искаме да сложим начело на службите за сигурност свои хора, за да гарантираме собствената си сигурност. И какво се случи – знаел ли е министър-председателят пръв за онази флашка и играта с кодовете на машините за гласуване на един зам.-министър? Ако да – защо не ни каза? Докладът на ДАНС стана публичен, когато попадна на бюрото на председателя на Народното събрание.

От друга страна, напоследък за едно или друго свое решение премиерът Денков се позовава на информация, дадена от ДАНС. Тогава – в кой случай той има доверие. Или има доверие само, за да прикрива собствените си провали и грешки? Ето заради „начина на употреба” на ДАНС президентът не намери основания да разпише указа.

– Каква е картината след местните избори в страната през вашия поглед? И как коментирате тази толкова ниска избирателна активност и този така голям процент на гласували с “не подкрепям никого”?

– Добрата новина в нощта след втория тур беше, че никой не показа картата на България в един цвят. Според преброяването за общински съветници изглежда, че няма партия, която да е увеличила резултата си. Другата добра новина е, че хората не мултиплицираха с избора си сглобката на местно ниво. Няма как да не забележим какъв голям процент от кметовете са избрани с местни коалиции. Тежестта на мажоритарния вот се увеличава. Много кметове са избрани за пореден мандат, хората ги харесват, защото са добри градоначалници – Перник, Стара Загора, Бургас, Русе, Велико Търново, кметове на по-малки общини.

Но тези избори показаха и тревожната тенденция и нежеланието на хората да участват, защото не виждат алтернатива.

– До каква степен се отрази на избирателната активност скандалът “Костинброд 2” с машините?

– Съмнението в машините беше посято за пореден път. Ние и до днес не знаем точно какво се случи. Защо беше направено това от този зам.-министър и какво има на тази флашка? Защо Кирил Петков не одобрява министъра на електронното управление, но заради него той се пази от НСО? Каква е била заплахата към него? За какви проекти е ставало дума и за какъв натиск? Надявам се един ден разследването да бъде довършено. И се чудя дали е станало въпрос за това пред г-жа Кьовеши, която съвсем скоро беше тук? Въпросът ми е риторичен.

– След силното представяне на Ваня Григорова в София, мнозина й предричат силна политическа кариера и я виждат като лидер на новото ляво. А вие?

– Аз виждам Ваня Григорова като бъдещ лидер в Столичната община, а за политическата си кариера ще решава сама. Още повече с фалстарта на новия кмет, който показа, че не може да се справи в кризисна ситуация.

– Нека ви питам тогава така – да очакваме ли сега нов проект в ляво, начело на който да застане Ваня Григорова като обединител?

– Далеч съм от мисълта да давам съвети. Печелим винаги, когато левицата се явява обединена. Ваня направи нещо изключително важно и това е много сериозен капитал и за нея, и за градската организация на БСП. Те спечелиха големи квартали, които мнозина пренебрежително наричат периферията на София, а това са болшинството софиянци, чиито проблеми не се решават с години, а те се превръщат в негласуващи, защото никой не ги представлява. Ваня показа, че може да бъде техен представител. Този пробив трябва да се развие, а тя да покаже, че може и занапред да получава тяхното доверие.

– Вие продължавате да работите активно с българите в чужбина. Върнахте се от Молдова, където Тараклийският университет бе признат за филиал на Русенския.

– Това са много добри новини, които обаче не срещнаха отзвук в България. Искам специално да поздравя Русенския университет и акад. Белоев за куража да се преборят с цялата машина – и нашата, и в Молдова, с властите, за да бъде спасен Тараклийският университет като стане филиал на Русенския. Това е единственото българско висше учебно заведение зад граница. Само преди 1 г. – през октомври 2022 г., в 12 без 1 минута то щеше да стане филиал на Молдовския институт с доста сериозно румънско влияние. Но с усилията на президента, с много разговори с властите в Молдова, успяхме да го спечелим. Както и гаранцията от страна на Молдова, че Тараклийският регион няма да бъде разбит с новата им административна реформа. Защото това е регион с население почти 99% с български корени. Така че това са две важни неща, които станаха факт при последното ми посещение там, но аз лично работя за тях още от 2013 г., като зам.-председател на делегацията на ЕП за връзки с Молдова. За тези 10 г. много български държавници и политици работихме, за да се случи това.

– Предстои ви пътуване в Братислава, какво ще правите там?

– Има чествания за 75-ата годишнина на Българското средно училище „Христо Ботев “в Братислава. Това е едно от малкото ни училища зад граница от 1-и до 12-и клас. Самият образователен министър на Словакия казва, че това училище е предпочитано, защото е с много високо качество и много добра подготовка. Все повече деца искат да учат български език. Това са добри сигнали и трябва много малко от страна на България – основно морална подкрепа и последователна политика. Надявам се да има правителство, което мисли повече за националните интереси, а не просто за собственото си оцеляване.

– Какво стана с идеята ви за Национален български културен институт, колко години никое правителство не я подема?

– За мен беше най-лесно да се направи такова нещо по време на служебните правителства, имаше разбиране сред министрите. Но аз поисках да го направи редовен кабинет и да има парламент, който да приеме съответния закон, за да създадем нещо наистина трайно. Виждате, че България непрекъснато е изправена пред различни предизвикателства от гледна точка на идентичност и на културно влияние и история. Пренаписват се безобразно исторически събития и факти. Не съм се отказала, продължавам с още по-голяма амбиция. Следващата година ще бъде второто издание на големия форум за буквите – събираме всички учени от целия свят, които са свързали не само професионалната си кариера, но и живота си с България. Опитваме се да ги върнем обратно. Работим много по връщането на лекторатите на български език, макар че не всеки министър има някакъв сантимент по тази тема.

Ще продължа усилията си. За съжаление, точно в този състав на сглобката аз не виждам абсолютно никаква нормална среда, за да може да бъде предложено такова нещо. Те не могат да се разберат за бюджет, конституция, и на този фон на много хора това, което аз предлагам, им се вижда незначително. Твърдя, че след като сме се запазили като народ повече от 1300 г., защото сме родени от духовност и култура, те ще ни крепят и развиват занапред. Имам много съюзници обаче и не съм загубила вяра.