Вицепрезидентът: Културно-историческото наследство е визитната картичка на България

Да показваме на света другото лице на България – страната с над 13-вековна държавна традиция. Културно-историческото наследство да бъде визитната картичка на България, която е една от най-богатите държави, а най-малко позната. За това призова вицепрезидентът Илияна Йотова на форума „Бранд България – Чудесата в ЮНЕСКО“, организиран от Общество „Културно наследство“ – българският представител в най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра. Конференцията, която събра представители на различни институции, на местната власт, учени и общественици, се проведе с медийното партньорство на „Стандарт” и националната кампания „Чудесата на България”, която от години се провежда под патронажа на вицепрезидента. Йотова изтъкна активната дейност на медия „Стандарт“ и Общество „Културно наследство“ за националните кампании са опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

Вицепрезидентът изрази надежда българската култура да бъде тема в предстоящата предизборна кампания. „Културата не е луксозна политика, а е началото на всички политики“, посочи тя. Форумът за създаването на Бранд България, проведен в началото на годината, завърши с 20 конкретни предложения към законодателната и изпълнителната власт. „Бранд България е разказ не само за миналото на нашата страна, а за културата, за туризма, иновациите, младите таланти, възможностите за инвестиции в България“, посочи Илияна Йотова.

Вицепрезидентът отново изтъкна необходимостта от тясно обвързване на културното наследство с туризма чрез създаването на културни маршрути, които имат неизчерпаеми възможности. Тя определи като голям пропуск липсата на България от Кирило-Методиевите културни маршрути. Имаме много работа, за да съхраним и популяризираме нашето културно-историческо наследство и в България, и извън пределите ѝ, посочи Йотова и даде пример със спасяването на къщата, в която е живял Христо Ботев в украинското село Задунаевка.

Конференцията „Бранд България – Чудесата в ЮНЕСКО“ беше посветена и на домакинството на България на 47-ата сесия на Комитета за културно наследство на ЮНЕСКО. Вицепрезидентът подчерта успеха на служебния министър на културата Найден Тодоров за извоюването на това домакинство. „България трябва да отстоява своето достойно място на европейската и световната културна карта“, отбеляза Йотова.

България има добре развит туризъм, но той не е културен туризъм. България се цели в грешен таргет туристи, каза Найден Тодоров, служебен министър на културата. Според него сме забравили на какво сме наследници. Забравили сме какво притежаваме и какъв е нашият потенциал, смята той, цитиран от БТА.

Ние искаме да променим това – искаме да се говори за хубавите неща в България. Имаме велика история, имаме велик потенциал, но онова, което ни е нужно, е да си спомним. Ние искаме да променим визията за България, защото по света може да се говори затова, което виждаме на екраните, а не за проблемите на България, обясни министърът.

Надявам се, че догодина по това време ще бъдем по-горди да се наречем българи, каза още Тодоров.

Само след месеци България ще бъде домакин на 47-ата сесия на ЮНЕСКО. Очакват се над 4000 висши представители от близо 200 страни и ако се съди по последните две подобни събирания  – в Саудитска Арабия и в Делхи, броят на присъстващите ще е много по-внушителен, обясни Славка Бозукова, издател на вестник „Стандарт“

По думите й това заседание няма да е просто поредното. То ще е юбилейно и за света. Но и за България. За света, защото учредяването на ЮНЕСКО е точно преди 80 години – през есента на 1945 година, веднага след приключването на Втората световна война, когато започват обединените усилия на мирното възстановяване. За България – то идва 40 години след първото ни и единствено домакинство на Генералната асамблея на ЮНЕСКО. За съжаление и 40 години от приемането на последния ни обект от материалното наследство в ЮНЕСКО – Тракийската гробница в Свещари, обясни тя.

Домакинството ни дава не само уникална възможност да представим на живо обектите в ЮНЕСКО и да убедим света, че имаме нови чудеса, които заслужават да са част от световното културно наследство. Днес е първата дискусия от поредица такива, каза Бозукова.

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

„Министерството на туризма винаги е подкрепяло културата“, каза Павлин Петров, заместник-министър на туризма. Той отбеляза, че България има природа, има история, има култура и всичко това допринася за развитието на туризма.

„Този микс превръща България в привлекателна туристическа дестинация за туристи от целия свят. От нас зависи да успеем да запазим и съхраним културното наследство и най-вече – да обучим и съхраним хора, които да могат след себе си да повлекат голяма маса от туристи, които да идват в България, за да преживеят нашата история и да се запознаят с нашата култура“, добави още той.

Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, коментира, че нашите културни обекти не отговарят на ключовите критерии, затова трябва да се заложи на сигурното. „Без колебание бих посочил солниците в Провадия като обект, който е с най-големи шансове“, уточни той. Според него другият обект, който има несъмнени шансове, е Плиска в категорията „Културен пейзаж“.

„Всеки трябва да се бори за своята лична култура, защото само хората, които имат такава, могат да се борят за национална“, каза проф. Андрей Чорбанов. По неговите думи голяма част от нашата национална култура в момента не се намира в българските земи.

„Предвид това, че християнството е много дълбоко вплетено в културата на българина и ние духовниците гледаме много особено на това нещо. Един от акцентите, които искам да предложа за тази сесия на ЮНЕСК , е столичният храм „Света София“, каза отец Лъчезар, представител от столичния храм „Света София“.

Акад. Иван Гранитски отбеляза, че нямаме една ясна национална стратегия и цели, накъде вървим и защо натам вървим. „Преди години се говореше за смяна на цивилизационния модел от доста безпросветни политици. Отдавна сме избрали своя цивилизационен модел. Това става с приемането на християнството, на православието, от свети княз Борис Михаил“, допълни той.

Димитър Бръчков, кмет на Община Петрич, предложи обектът Хераклея Синтика да бъде представен на следващата сесия на ЮНЕКО. „С Хераклея Синтика ние презентираме не само Петрич, но и България“, каза той.

Кметът на Община Сандански Атанас Стоянов даде предложение да покажем чудесата на нашето духовно богатство. Според Красимир Герчев, кмет на Община Разлог, трябва да се обърне внимание и на нематериалното наследство – Добърските баби, кукерските игри, които може да бъдат представени на следващата сесия на ЮНЕСКО.

Зам.-кметът на Община Шумен Даниела Русева поиска целия мадарски парк да бъде под закрилата на ЮНЕСКО, не само Мадарският конник. 

Проф. Стоян Денчев, дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии,  предложи включване на българската книжовност и включване на българските читалища  в „Бранд България“.

 „София има опит, има волята да бъде гостоприемен домакин на големи професионални форуми по тема култура и културно наследство“, каза Яна Генова, столичен заместник-кмет в направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности​​​​​​​“. По думите й София работи по две, свързани с темата стратегии. Едната е „Изкуството – новата енергия за градско развитие“, а другата – „Стратегия за развитие на туризма“. В последните десет месеца това са едни добри ориентири, добри документи по тема културно наследство, допълни тя.

Предлагам да излезем с декларация, която да адресираме до всички представени парламентарни партии и тези, които ще се явят на изборите на 27 октомври, с ясното настояване в техните политически програми да бъде заложен „Бранд България“ с конкретно финансиране, каза Мартин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм. Според него необходимият бюджет е над 5 милиона евро, които трябва да бъдат заложени в бюджетите на Министерството на културата и Министерството на туризма.