Внимание, измама!
Пиша този пост в качеството си на неформален член на екипа на Национален музей „Васил Левски“ и в качеството си на професор по История на България.
Правя го след силна вътрешна съпротива, защото нямам адет да влизам в неравностойни двубои на чужд терен, особено ако е силно разкалян и омазан от обстоятелства и думи, несъответстващи на нивото на академичния дискурс или професионалния диалог за култура и за духовни ценности.
Въпреки това, държа в три пункта да представя становището си по една книга, която някой беше оставил (без поискване от моя страна) на бюрото ми в Университета в началото на миналата седмица и която в момента усилно се разпространява и представя пред младежки аудитории в различни градове на страната.
Правя го също така, за да защитя достойнството на гилдията, както и в отговор на молбата на госпожа Дора Чаушева – директор на Национален музей „Васил Левски“, за експертно мнение.
Първо. Книгата на Иван Тренев „Васил Левски. 150 години везсмъртие. Уставът на БРЦК“ (Пловдив, 2023) не е историческо четиво. Тя не отговаря на базовите правила на професионалната историопис – научен метод, научен апарат, логическа и концептуална систематичност. В нея са събрани писания и илюстративни материали с разнороден характер по теми, свързани с Васил Левски, повечето от които съдържат необосновани твърдения, нагласени тези и пълни измислици. Те са подправени с надменни забележки към професионалните историци, вариращи от лека ехидност до грубо присмехулство. Дори и само това обстоятелство поставя луксозния том от почти 600 стр. извън полето на сериозната хуманитаристика.
Второ. Претенциите за първооткривателство на определени текстове и снимки, както и за единствено правилната им интерпретация, са чисто младежко изхвърлячество на автора, чието базово висше образование е „Пиано“ в Националната музикална консерватория, но който се (само)представя като историк, журналист, сценарист и режисьор. Всичките четири изброени професии имат свои основополагащи правила, както и свои етични конвенции, към които Иван Тренев не питае нито респект, нито желание да се научи как се пише история, как се прави професионална журналистика или какви норми съблюдават утвърдените сценаристи и режисьори в работата си.
Трето. Като историк, който е получил своите дипломи и удостоверения за академично признание от Българската академия на науките и от ВАК, твърдя, че книгата на Иван Тренев за Васил Левски е посредствен опит да се спекулира с името на Апостола на свободата. Нахвърляните в нея откъси от документи, снимки и факсимилета не само не добавят ново знание за най-яркия ни революционер от Възраждането, но оскверняват паметта му със словесни лекета, представляващи смесица от посредствен изказ, липсващо умение за конструиране на елементарен системен текст на български език и осезаема склонност за фалшифициране на исторически факти и обстоятелства.
В заключение ще отправя реторичен въпрос към самозвания историк Иван Тренев, който при всички случаи ще прочете този мой кратък отзив: „Господин музикант, как биха реагирали представителите на Вашата гилдия, ако утре поискам да изнеса концерт за пиано в зала „България“ в съпровод на Софийската филхармония?“ Ще ми се присмеете не само вие, музикантите, но и всички останали грамотни люде. И няма да проявите грам сниходителност.
Това правим ние, професионалните историци, по отношение на Вашата псевдоисторическа книга, която е опасна с опита си да трови умовете на ученици, студенти и други млади хора с измислици и спекуации.
И за да бъда още по-ясна, ще завърша с още една музикална метафора. Разликата между Вашите объркани писания за Васил Левски и истинската историопис е като разликата между чалгаджийския хит „Води ме в някоя квартална кръчма“ и рапсодия „Вардар“.
Очаквам и други професионални историци на Възраждането да вземат отношение към поредния опит за принизяване разговора за Васил Левски до нивото на „Води ме в някоя квартална кръчма“!
