Времето, което очаквахме дойде!
Ваня Григорова каза най-важното в своята кампания, което звучеше истинно, защото бе вярно: Капитализмът е корупция! Той краде от обществото, от държавата и най-вече от работника и неговия труд
Появата и яркото проявление на Ваня Григорова в предизборната кампания за кмет на София показа, че в българската левица настъпва ново време. Време, в което тя ще придобие нов политически характер, нова риторика, възвръщане към великите й традиции на осъзнат „гробокопач на капитализма“, на защитник на социалната справедливост и на истински водачи и идеолози. Толкова силно и ярко бе участието на Григорова в кампанията, че просто е невъзможно то да остане мимолетно, а още по-малко – да е било илюзорно.
Българската политическа история намери най-сетне лицето, ума и енергията на лявото и би било непростимо, ако поради човешка завист, неверие, политическа неграмотност, нетърпение, егоизъм или интриги придобитото да се разпилее и отлети в небитието.
Ваня Григорова не победи на тези избори, защото очевидно още не се е изпълнило времето, в което левицата може да триумфира на едни избори, когато обществото е готово да направи своя нов исторически избор на посоката в своето развитие: наляво или надясно.
Такъв избор не се прави всеки ден, за да е лесен и охотно извършван. Необходими са натрупвания, предпоставки, класово съзнание „в себе си“ и „за себе си“, за да се насочи обществото в посоката, която историята му е определила, за да заживее истински и в справедливост.
Отдавна (дори не знам колко отдавна, но във всеки случай от много отдавна) не се е появявал човек, който да е толкова автентично и идеологически ляв човек. Ваня Григорова каза най-важното в своята кампания, което звучеше истинно, защото бе вярно: капитализмът е корупция! Капитализмът е корупция, защото капиталистът краде постоянно. Той краде от обществото, от държавата и най-вече от работника и неговия труд.
В своята ярка кампания Ваня Григорова блестящо определи лявата си политика, насочвайки я към възстановяването на социалната справедливост. Лявата политика поставя най-отпред човека, който се труди и който няма собственост върху средствата за производство. Защото е пролетарий. И изисква от икономиката, от бизнеса“ да работи за него.
Кой друг като нея говори тези неща и то така, че знанията и теорията да бъдат истинска убеденост, решителност и умение те да бъдат изпълнени? Хората я подкрепиха, ала левите политически субекти се стреснаха, защото не я разбраха. Уж я подкрепяха, ама невидимо, защото за тях тя е заплаха. На тях не им бе до идеите й, които трябваше да са и техни. Какви идеи, когато те ще бъдат пометени и забравени.
Как няма да й завиждат и да я ненавиждат тези, които узурпираха лявата идея, без дори да знаят каква е тя. Защото им е дадена наготово, за да се кичат с нея и да я превръщат в своя власт, от която евентуално да получат истинско управление и да се облажат от него.
И толкова са щастливи, че Ваня Григорова не стана кмет! Те постигнаха целта си и за известно време се запазиха в статуквото. И ще могат да се хвалят още малко, че без тях няма ляво. Че дори нагло твърдят, че ако не били те, Ваня Григорова нямало да постигне никакъв успех.
Новото време настава, но още не се е установило окончателно. Нужно е пътят пред него да се разчисти от злоумишлениците и враговете му. Но и да се говори повече на хората, за да осъзнаят не само че живеят зле, а и че изходът от този зъл живот е обществото на социалната справедливост, доброто и любовта. И че това общество ще се изгради с общи усилия.
Ваня Григорова изрече първите изречения на тази необходима лява истина. Зад нея се наредиха хора, готови да работят за великата кауза. Тези хора определиха и нейния живот от тук насетне. Тя е длъжна да им повярва, както те вече й повярваха. За да не бъдат и тя, и те сами.
Но срещу нея веднага излязоха други, паникьосани от нейната откровеност, искреност и решителност. Те усетиха със своя страх и първична подлост, че тя е тяхна заплаха. И започнаха да я злепоставят, за да я приравнят със себе си и така да я обезсилят и да всеят недоверие у нейните последователи.
Този път те успяха. Но успехът е само едно дребно доказателство, че времето за големите промени още не се е изпълнило. Кой обаче може да спре времето? Тези ли жалки страхливци и предатели, слуги на капитала и безродието?
Пряко тяхната воля процесите зреят, хората се опомнят и осъзнават. Появи се нова личност в политиката на социалната справедливост! Ваня Григорова знае и умее онова, което другите не знаят и не умеят – да води хората и да ги организира заради доброто, надеждата и свободата.
Времето, което трябваше да дойде и което толкова очакваме, вече е дошло…
