Време ли е пак за единни фронтове 100 години след Септемврийското въстание?
Конференция под надслов „Пропастта между народа и елита – 100 години след Септемврийското въстание”, организирана от Движение „23 септември”, събра за обсъждане на широк кръг проблематика по темата учени, журналисти, общественици
На състоялата се на 16 септември в София конференция „Пропастта между народа и елита – 100 години след Септемврийското въстание” бяха потърсени проекции на уроците отпреди век към съвремието ни, най-вече с оглед последвалото след онези трагични събития развитие на идеите на Георги Димитров за единни фронтове. Най-оживено по време на форума, организиран от Движение „23 септември”, бе обсъждан въпросът как такива съюзи да се градят днес, въз основа на какви принципи и критерии, с какви сили е допустимо и с какви не да се търси единодействие и т. н.
Изказванията бяха групирани по три в три панела.
В първи панел проф. Нако Стефанов направи обзор по темата „Западноевропейският фашизъм и фашизмът в България – общо и особено” с много препратки и алюзии към съвременността, обръщайки специално внимание върху лъжите и провокациите за дискредитиране на антифашизма. Проф. Стефанов опроверга теоретичните постулати, използвани от отстояващите тезата, че в България не е имало фашизъм, и посочи четири съществени характеристики, по които може ясно да се отсъди наличието на фашизъм в дадено общество.
Людмил Костадинов от Движение „23 септември” говори за „Народното антифашистко въстание и създаването на народна армия”, като обърна специално внимание на грешките, допуснати от БЗНС и БКП, още от етапа на управлението на земеделското правителство през Деветоюнския преврат, Юнското и Септемврийско въстание.
Проф. Искра Баева разгледа „Повратната българска 1923 година в европейски контекст”, изтъквайки влиянието на международните фактори върху събитията преди 100 години, включително и ролята на Коминтерна за вдигането на Септемврийското въстание, която тя отчете като положителна, защото така БКП се връща в политиката.
Във втория панел журналистката Къдринка Къдринова даде примери от развитието на единните фронтове в Чили от 20-те до 70-те години на 20-и век под надслова „От Септемврийското въстание в 1923 г. през преврата в Чили в 1973 г. до наши дни: взаимовръзки, развития, последствия”. Споменавайки свои лични срещи с вече покойния генерален секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, Къдринова посочи как той е наблягал, че стратегията за единение на левицата в Чили винаги е следвала идеите на много уважавания там Георги Димитров за единните фронтове.
Доц. Огнян Касабов също сложи акцент върху тези идеи в изказването си „Кървавата бразда и Единният фронт. Какво ни казва Димитров 100 г. по-късно?”. Той определи като класова кървава бразда в тъканта на българското общество разгрома на Септемврийското въстание и подчерта виждането на Димитров, че в условията на настъпващ фашизъм и с цел възпирането му дори буржоазните нефашистки партии трябва да са привличани като съюзници на левицата.
Николай Христов от Движение „23 септември” направи изложение по темата „Империализмът и опасността от фашизация на България”, като се фокусира върху отзвука от ситуацията в Украйна през последните десетина години и днес, очертавайки и етапите на фашизацията в украински условия, както и рисковете за подобни сценарии у нас.
В третия панел журналистът Петър Волгин говори за „Медиите – любимо оръжие на елита”, споделяйки и личен опит от отровената ни от едностранчивост и услужливост към силните на деня медийна среда, където всяко самостоятелно и различно мнение е агресивно атакувано.
Александър Николов от Движение „23 септември” се изказа по темата „Неоколония, чуждестранна окупация и диктатура – как да противодействаме?”, поставяйки злободневните въпроси, които стоят пред днешното ни общество в контекста на сложната и постоянно изострящата се вътрешна и международна обстановка.
Доц. Григор Сарийски бе озаглавил изказването си „Свръхбогати и работещи бедни. Закономерен резултат от игра с нулева сума”, откроявайки неравенството като характерен белег на действащата неолиберална система.
Общото, изкристализирало в дискусиите, които съпроводиха и трите панела, бе ясното осъзнаване на необходимостта от единодействие на прогресивните сили пред лицето на нарастващата спирала от сериозни заплахи за мира и демокрацията днес, като се отчитат внимателно опита и уроците на Септемврийското въстание и на антифашистката борба.