Връзката Виктория Нюланд – Кирил Буданов – Таджиките – Крокус Сити Хол
Нека започнем с възможната верига от събития, които може да са довели до терористичната атака в концертната зала Крокус Сити Хол. Това е толкова взривоопасно, колкото може да бъде. Източници от разузнаването в Москва дискретно потвърждават, че това е една от основните линии на разследване на ФСБ.
4 декември 2023 г. Бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили, само три месеца след пенсионирането си, заявява пред рупора на ЦРУ „Вашингтон пост“: „Никой руснак не трябва да заспива, без да се чуди дали няма да му прережат гърлото посред нощ (…) Трябва да се върнете там и да създадете кампания зад линията.“
4 януари 2024 г.: В интервю за ABC News „шефът на шпионите“ Кирил Буданов излага пътната карта: „все по-дълбоки“ атаки в Русия”.
31 януари: Виктория Нюланд пътува до Киев и се среща с Буданов. След това, на съмнителна вечерна пресконференция насред празна улица, тя обещава на Путин „неприятни изненади“: код за асиметрична война.
22 февруари: Нюланд присъства на събитие в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и отново говори за „неприятни изненади“ и асиметрична война. Това може да се тълкува като окончателен сигнал за Буданов да започне да разгръща мръсни операции.
25 февруари: „Ню Йорк Таймс“ публикува материал за клетките на ЦРУ в Украйна: нищо, което руското разузнаване вече да не знае.
След това затишие до 5 март, когато може да е влязла в сила решаваща игра в сянка. Привилегирован сценарий: Нюланд е била важен конспиратор на мръсни операции заедно с ЦРУ и украинския ГУР (Буданов). Съперничещите си фракции от Дълбоката държава разбраха за това и маневрираха, за да я „отстранят“ по един или друг начин – защото руското разузнаване неизбежно щеше да свърже точките.
Всъщност обаче Нюланд все още не е „пенсионирана“; тя все още е представяна като заместник държавен секретар по политическите въпроси и наскоро се появи в Рим за среща, свързана с Г-7, макар че новата ѝ работа на теория изглежда е в Колумбийския университет (маневра на Хилъри Клинтън).
Междувременно ресурсите за голямата „неприятна изненада“ вече са налице, на тъмно и напълно извън радара. Операцията не може да бъде отменена.
5 март: Блинкен официално обявява „пенсионирането“ на Нюланд.
7 март: Поне един таджик от четиримата членове на терористичния командос посещава обекта „Крокус“ и се снима.
7 и 8 март вечерта: Американското и британското посолство обявяват едновременно за възможна терористична атака в Москва, като казват на своите граждани да избягват „концерти“ и срещи през следващите два дни.
9 март: Популярният руски патриотичен певец Шаман изнася концерт в „Крокус“. Възможно е това да е бил внимателно подбраният повод за „неприятната изненада“, тъй като се случва само няколко дни преди президентските избори от 15 до 17 март. Но охраната на „Крокус“ е затегната, така че операцията е отложена.
22 март: Терористично нападение срещу концертната зала Крокус Сити Холл.
ИДИЛ-K: най-голямата кутия с червеи
Връзката с Буданов се издава от начина на действие – подобен на предишните терористични атаки на украинското разузнаване срещу Дария Дугина и Владимир Татарски: задълбочено разузнаване в продължение на дни, дори седмици; нападение; и след това бързане към границата.
И това ни води до връзката с Таджикистан.
Изглежда, че има много пропуски в разказа, съчинен от групичката, която се превърна в масови убийци: следват ислямски проповедник в Телеграм; предлагат, както се установи по-късно, нищожната сума от 500 000 рубли (около 4500 долара), за да могат четиримата да стрелят по случайни хора в концертна зала; изпращат половината от средствата по Телеграм; насочват се към оръжеен склад, където намират АК-12 и ръчни гранати.
От видеозаписите се вижда, че са използвали автоматите като професионалисти; изстрелите са били точни, с кратки серии или единични изстрели; никаква паника; ефективно използване на ръчните гранати; бягане от мястото на събитието на мига, просто стопяване, почти навреме, за да хванат „прозореца“, който щеше да ги отведе от другата страна на границата с Украйна.
Всичко това изисква обучение. То важи и за изправянето пред неприятен кръстосан разпит. И все пак изглежда, че ФСБ е разгадала всички тях – буквално.
Появи се един възможен манипулатор на име Абдуло Буриев. Турското разузнаване вече го беше идентифицирало като агент на ИДИЛ-К или Вилаят Хорасан в Афганистан. Един от членовете на командосите на Крокус е казал на ФСБ, че техният „познат“ Абдуло им е помогнал да купят колата за операцията.
Така стигаме до най-голямата кутия с червеи: ИДИЛ-К.
Предполагаемият емир на ИДИЛ-К от 2020 г. насам е афганистанският таджик Санаула Гафари. Той не е бил убит в Афганистан през юни 2023 г., както твърдяха американците: може би в момента се укрива в Белуджистан, Пакистан.
Истинският интерес тук обаче не е таджикът Гафари, а чеченецът Абдул Хаким ал-Шишани, бивш лидер на джихадистката групировка Ajnad al-Kavkaz („Войници на Кавказ“), който се сражаваше с правителството на Дамаск в Идлиб, а след това избяга в Украйна заради репресиите на Hayat Tahrir al-Sham (HTS) – в още един от онези класически спорове между джихадисти.
Шишани беше забелязан на границата край Белгород по време на неотдавнашното нападение, измислено от украинското разузнаване вътре в Русия. Наречете го още един вектор на „неприятните изненади“.
Шишани е бил в Украйна повече от две години и е придобил гражданство. Всъщност той е основната връзка между гадните банди от Идлиб в Сирия и ГРУ в Киев, тъй като неговите чеченци са работили в тясно сътрудничество с „Джебхат ан-Нусра“, която на практика не се различава от ИДИЛ.
Шишани, който е яростен противник на Асад, на Путин и на Кадиров, е класическият „умерен бунтовник“, рекламиран години наред от ЦРУ и Пентагона като „борец за свобода“.
Някои от четиримата нещастни таджики изглежда са следвали идеологическата/религиозната индоктринация в интернет, предоставяна от „Вилаят Хорасан“, или ИДИЛ-К, в чат стая, наречена „Рахнамо ба Хуросон“.
Играта на индоктринация е била ръководена от таджик, Салмон Хуросони. Именно той предприема първата стъпка за вербуване на командоса. Хуросони несъмнено е пратеник между ИДИЛ-К и ЦРУ.
Проблемът е, че начинът на действие на ИДИЛ-К за всяко нападение никога не включва шепа долари: обещанието е Рай чрез мъченичество. В този случай обаче изглежда, че именно Хуросони е одобрил наградата от 500 000 рубли.
След като Буриев предал инструкциите, командването изпратило на Хуросони баят – клетвата за вярност на ИДИЛ. Възможно е Украйна да не е била крайната му дестинация. Друга връзка с външното разузнаване – неидентифицирана от източниците на ФСБ – би ги изпратила в Турция и след това в Афганистан.
Точно там се намира Хуросони. Възможно е Хуросони да е бил идеологическият наставник на Крокуш. Но в основата си той не е клиент.
Любовта на Украйна към терористичните банди
Украинското разузнаване, СБУ и ГУР, използват галактиката на „ислямския“ терор, както им е угодно, още от първата чеченска война в средата на 90-те години на миналия век. Мили и Нюланд, разбира се, знаеха това, тъй като в миналото е имало сериозни разногласия, например между ГУР и ЦРУ.
Следвайки симбиозата на всяко украинско правителство след 1991 г. с различни терористични/джихадистки групировки, след Майдана Киев турболентира тези връзки, особено с бандите от Идлиб, както и със севернокавказките групировки – от чеченските Шишани до ИДИЛ в Сирия, а след това и ИДИЛ-К. ГУР редовно се стреми да вербува хора от ИДИЛ и ИДИЛ-К чрез онлайн чатове. Точно този начин на действие, който доведе до „Крокус“.
Сдружението „Азан“, основано през 2017 г. от Анвар Деркач, член на „Хизб ут-Тахрир“, всъщност улеснява живота на терористите в Украйна, включително на кримските татари – от настаняване до правна помощ.
Разследването на ФСБ установява следи: Крокус е планиран от професионалисти – и със сигурност не от група таджики с ниско IQ. Не от ИДИЛ-К, а от ГУР. Класически фалшив флаг с безпомощни таджики, които са останали с впечатлението, че работят за ИДИЛ-К.
Разследването на ФСБ разкрива и стандартния начин на действие на онлайн терора навсякъде по света. Вербовчикът се фокусира върху конкретен профил; адаптира се към кандидата, особено към неговия – нисък – коефициент на интелигентност; предоставя му минимума, необходим за работата; след това кандидатът/бежанецът става за еднократна употреба.
Всички в Русия помнят, че по време на първата атака на Кримския мост шофьорът на камикадзето не е знаел какво превозва.
Що се отнася до ИДИЛ, всеки, който сериозно следи Западна Азия, знае, че това е гигантска диверсионна измама, допълнена от американците, които прехвърлят агенти на ИДИЛ от базата Ал-Танф на изток от Ефрат и след това в Афганистан след унизителното „изтегляне“ на хегемона. Проектът „ИДИЛ-К“ всъщност започна през 2021 г., след като стана безполезно да се използват главорезите на ИДИЛ, внесени от Сирия, за да блокират неумолимия напредък на талибаните.
Марат Хайрулин, един от най-добрите руски военни кореспонденти, добави още една сочна хапка към тази забавна салата: убедително разкрива ъгъла на МИ6 за терористичната атака срещу „Крокус“ (на английски тук, в две части, публикувани от „S“).
ФСБ е в средата на мъчителния процес на разплитане на повечето, ако не и на всички, връзки между ИДИЛ и ЦРУ/МИ6. Когато всичко това бъде установено, ще има ад, който да се плати.
Но това няма да е краят на историята. Многобройни терористични мрежи не се контролират от западното разузнаване – макар че те работят със западното разузнаване чрез посредници, обикновено салафитски „проповедници“, които работят със саудитските разузнавателни служби и тези на страните от Персийския залив.
Случаят, в който ЦРУ лети с „черни“ хеликоптери, за да извлича джихадисти от Сирия и да ги освобождава в Афганистан, е по-скоро изключение – по отношение на прекия контакт – отколкото норма. Ето защо ФСБ и Кремъл ще бъдат много внимателни, когато се стигне до пряко обвинение на ЦРУ и МИ6 в управление на тези мрежи.
Но дори и при правдоподобно отричане, разследването на „Крокус“ изглежда води точно там, където Москва иска: разкриване на ключовия посредник. И всичко изглежда сочи към Буданов и неговите подръжници.
Рамзан Кадиров даде допълнителен жокер. Той заяви, че „кураторите“ на „Крокус“ умишлено са избрали да използват елементи от едно етническо малцинство – таджиките – които почти не говорят руски, за да отворят нови рани в една многонационална държава, в която десетки етнически групи живеят рамо до рамо от векове.
В края на краищата това не се получи. Населението на Русия даде на Кремъл пълен картбланш да прилага жестоки и максимални наказания – каквито и да е и където и да е.
