Всеобхватно развитие на китайските бързи железници в началото на 21-ви век
В Китай бърза железница има две значения. От гледна точка на техническите изисквания, тя се отнася към пътническа железница, която се движи със скорост от около 250 – 300 км/ч. Тези железници са от нов тип и са конструирани след въвеждането на политиката за повишаване на скоростта на железниците в страната. От гледна точка на построяването на железопътни съоръжения и пътища, бързата железница се отнася към новите линии, които са проектирани да понасят скорост от над 200 км/ч на територията на КНР.
Китай поставя началото на мегапроекта за създаване на бързи железници в началото на 21-ви век, 20 – 30 години след повечето развити държави в света, но заради силата на иновациите с китайски характеристики китайските бързи железници постигат бързо и всеобхватно развитие за много кратък период.
След откриването на японския Shinkansen през 1964 г., Китай започва да се фокусира върху развитието на високоскоростни железници в чужбина. По това време железопътният пробег на Китай е само 52 000 километра без никакви високоскоростни линии, а средната скорост е едва 43 км/ч. По това време японският Shinkansen вече се движи с максимална скорост от 210 километра в час.
В началото на 80-те години Китай започва да планира изграждането на високоскоростна железница. През 1984 г. китайско издателство публикува книга, наречена „Високоскоростна железница“. Книгата е първа по рода си в Китай, която анализира развитието на високоскоростните влакове в Япония, Франция и Германия.
По това време високоскоростната железопътна линия Пекин – Шанхай е в етап на замисъл, докато съществуващите линии са все повече и повече.
През 1993 г. средната скорост на пътническите влакове в Китай е само 48,1 км. За това на 1 април 1997 г. се въвежда реформа и максималната скорост е увеличена на 140 км/ч, а средната – 54,9 км/ч. След това Китай въвежда увеличаване в скоростта още пет пъти.
На 18 април 2007 г. се пускат в експлоатация първите бързи влакове. Това е преломна точка в китайските железопътни технологични възможности. Китайското железопътно строителство постигна пробив в девет основни технологии, които осигуряват условията за следващото развитие на високоскоростните железници и възможностите, които се откриват пред Китай за строителство на железници в чужбина.
От 2007 до 2011 г. са изградени последователно голям брой високоскоростни железници, сред които линиите Пекин – Тиендзин, Ухан – Гуанджоу, Джънджоу – Сиан, Шанхай – Ханджоу, Пекин –Шанхай и други.
Към януари 2011 г. Китай вече е изградил 8358 км високоскоростни железопътни линии, нареждайки се на първо място в света.
На 1 декември 2012 г. официално е открита и първата в света високоскоростна железопътна линия в района на ниските температури – високоскоростната железница Харбин.
През 2013 г. китайската високоскоростна железопътна линия увеличава оперативния си пробег до 10 463 км и се оформят основно „четирите вертикални“ магистрални линии.
На 26 декември 2014 г. е отворена за движение линията Лан – Син, първата високоскоростна железопътна линия в Китай, пресичаща ветровития и пясъчен район на пустинята Гоби.
До 2014 г. броят на линиите в континентален Китай се е разширил до 28 провинции и градове. Високоскоростната железопътна мрежа обхваща повече от 160 града на ниво префектура, което представлява повече от 55% от градовете.
До края на 2017 г. националният железопътен пробег достига 127 000 километра, от които 25 000 км са високоскоростни железопътни линии. Това представлява 66,3% от общия световен високоскоростен превоз. Степента на електрификация на железниците в Китай е на първо място в света.
Плановете на китайското правителство са до 2030 г. китайската високоскоростна железопътна мрежа да реализира свързаността между вътрешните и външните линии, между многоканалния поток и вътрешните региони, между столиците на провинциите и транзита между големите градове в окръзите.
