Д-р Теофан Германов: Възможен ли е ляв кмет на София?
Условията – единство на левите партии и силна мажоритарна кандидатура, която да успее да привлече многобройната, но разочарована периферия на лявото
Макар че сме в разгара на горещото лято, партиите работят на пълни обороти за предстоящите местни избори. За разлика от предишните 2 – 3 местни избора, които изглеждаха предрешени в полза на ГЕРБ, сега ще е много по-сложно. От една страна, в част от най-населените градове като София, Пловдив и Варна досегашните титуляри най-вероятно няма да участват, партийната картина ще е пренаредена и битката ще е сложна и с много удари под кръста. А и най-популярните кметове в страната са вече уморени бойни коне – с 3 – 4 – 5 мандата зад гърба си ще влязат в предизборната кампания с много негативи и умора на хората от техните физиономии и дела.
А също така политическата ситуация се измени коренно – досегашните върли врагове от ПП – ДБ и ГЕРБ сега са в „ротационно-некоалиционна сглобка“, а техните кандидати ще се борят помежду си задкулисно – едните с „нашето МВР“, а другите – с рутинираната политико-икономическа машина на познатия модел. Но и народът вижда, едва ли ще е във възторг от подобно безогледно използване на властта за партийни цели. Ако изборът е между един познат, омръзнал и компрометиран Модел и неговото уж Отрицание, повтарящо грешките, обществото може да се ориентира бързо в търсене на алтернатива!
И защото няма безнадеждни избори
Много бързо ситуацията може да се обърне в полза на опозиционен кандидат, който е не на думи, а на дела алтернатива на досегашното от ГЕРБ и неговите проксита от ПП – ДБ. Тоест със сериозен шанс са кандидатите на едно променено и обединено ляво и/или на „Възраждане“, които са далеч от „сглобката“, от Коалицията на войната, от сегашното управление, което се цепи по шевовете още от първите дни, на до болка познатите кметове. Ще имат шанс, стига да изиграят добре политическите си карти, стига да издигнат подходящи мажоритарно ориентирани и неопетнени кандидатури и стига да си поставят амбициозни цели, а да не играят на олимпийския принцип. Примери в историята ни в тази посока има: изборът на сочения за аутсайдер лидер на социалистите Георги Първанов за президент през 2001 г. Както и изборът на Румен Радев за президент през 2016 г. въпреки огромния натиск срещу него на модела „ГЕРБ“ и на управляващите, на свързаните с тях бизнес и силовашки структури. Обществото и тогава бе отвратено от Статуквото, търсеше нещо ново и различно и го намери в убедителни личности с ясна програма и заявка, че ще изпълнят ангажиментите си, и повториха мандатите си!
Лявото – а сега накъде!?
Факт – и двата изборни обрата, които споменахме по-рано, са с марка „БСП“, „Ляво“ и „Социално“ и се случиха в момент, когато обществото отписваше лявото като алтернатива, разглеждаше действащите тогава десни и либерални мнозинства като непоклатими, а техните кандидати – като неоспорими фаворити. Възможно ли е след дълъг период на криза, на изборни катастрофи и на разочарование на електората на БСП, днес лявото отново да обърне неочаквано резултата? Да, може! Но при определени условия.
Първото е единството. В ляво към момента се наблюдава роенето, характерно за политически семейства в криза – в началото на прехода така се раждаха нови и нови БЗНС, след 2001 г. – в дясното, където подхванаха почина „Всеки лидер с партия“, и чак две десетилетия по-късно вървят към консолидация на принципа на „сглобката“. Да, но вляво засега, наред с малките, има два големи играча – БСП, която въпреки тежката криза, в която я вкараха действията на Корнелия Нинова, остава най-старата и масова лява партия и новото Обединение „Левицата!“, което събра ярки лица и опитни политици, макар и под чертата за влизане в парламента, показа изборен потенциал и доказа, че е дълготраен политически проект, а не конюнктурна предизборна коалиция. Реално, първото условие за успех е БСП и „Левицата!“ да потърсят пътя да преодолеят разломите и различията и да единодействат – тук и сега, а не в абстрактното бъдеще.
Да не се варят в собствен сос, а да се отворят максимално, искрено и ефективно към лявата периферия. А в най-бедната страна в Европа тя е огромна – синдикати, кооперации, малък и семеен бизнес, автентичното (несвързано със схемите на Сорос!) гражданско общество, мълчаливото мнозинство от гражданите, изпитващо ежедневни социални проблеми. Всички тези избиратели са потенциални съюзници на единен ляв кандидат, стига да видят в негово лице мажоритарни качества и политическа, човешка честност!
Търси се…
През годините БСП пробва с различен тип кандидати за кмет на София: чисто партийни кадри и граждански кандидатури, интелектуалци и бизнесмени, в това число – от едрия капитал, национален омбудсман и даже генерал разузнавач. Два пъти БСП бе на крачка от победата – през 2003 г. със Стоян Александров и през 2019 г. с Мая Манолова (основателни са съмненията, че победата й бе открадната заради купен и корпоративен вот по модела „ГЕРБ“!). Но пък и в течение на три десетилетия дясното доминираше в столицата – ту на вълната на промяната (в началото на 90-те и след 1997 г.), ту в обречена битка срещу популярни действащи кметове (Софиянски, Борисов и Фандъкова!).
А дали и сега доминира, както на пръв поглед изглежда!? От една страна, моделът на управление на Борисов и Фандъкова е тотално изчерпан. Виждаме шумно рекламираните подобрения в София – разширение на метрото, спорта зала и т. н., но виждаме и обратната страна на медала: прескъпи, провалени и некачествени ремонти в града, разширяващата се ножица между лъскавия център и западащите квартали, харченето на милиарди за неефективни дейности, детските градини, които от 15 години ни обещават, но които все ги няма, общинското здравеопазване, което е в катастрофа, битовата престъпност и още, и още.
От друга страна, с още по-лъскава пиарска опаковка ни предлагат кухата кандидатура на милионера Васил Терзиев. И не, номинацията му най-малко е проблемна заради измислената драма с прословутите му дядо, чичо и баща, служили като офицери в Държавна сигурност. Проблемът е, че Терзиев е еманация на проваления за броени месеци модел „ПП – ДБ“ – лустросано его и големи претенции без покритие, антикорупционна реторика, зад която се крие управленска немощ. А и красиво звучащи клишета, показващи колко далеч са въпросните „умни и красиви“ спрямо останалите над 90% от хората – два свята, които нямат нищо общо: светът на „криворазбраната цивилизация“ на самодоволната градска десница, на тротинетките и веган диетите, на гей прайдовете и на пиците с „кристали“. И светът на ширещите се социални проблеми, на бедните, сблъсъкът с несправедливостта, лошото здравеопазване и образование, с живота в крайния квартал. Нима още веднъж мнозинството от софиянци ще повярваме на хора, които не изпитват на гърба проблемите ни!? Нима ще позволим тепърва да се учат, а властта да бъде „детска градина“ за богаташчета, решили да си поиграят на управляващи!?
Затова на този фон левият кандидат има шанс! Стига да бъде подбран добре, да познава реалните социални проблеми, да може да говори и от трибуната, но и качен върху щайга в градския парк, и в кръчмата. Стига да е компетентен в социално-икономическите проблеми. Стига да може да събере зад себе си не само твърдите ядра, но и периферията на лявото, да убеди хората, че проблемите им са социални и имат само едно решение – социално! И да печели лични симпатии!
Левите партии са на ход! Дано успеят!
Д-р Теофан Германов
