Вътрешна Монголия: безкрайни зелени и жълти простори

Може ли да си представите един район от почти милион и двеста хиляди километра, в който живеят… само 24 милиона души. Така е в автономен регион Вътрешна Монголия. Това, разбира се, е малко относителен паралел, защото почти половината от региона се заема от пустинята Гоби, разположена на стотиците хиляди квадратни километри, и там няма населени места с изключение на няколко оазиса.

Останалата част от Вътрешна Монголия представлява безкрайни зелени степи и високи плата – чудесно място за скотовъди, водещи почти номадски живот.

По площ Вътрешна Монголия е третото по големина китайско административно подразделение, съставляващо приблизително 1 200 000 квадратни километра и 12% от общата площ на Китай.

При преброяването през 2020 г. населението му е 24 049 155 души.

Географски, Вътрешна Монголия е разделена

на източна и западна част поради дългия си обхват. Източната част се включва в Североизточен Китай с големи градове Тунляо, Чифън, Хайлар и Уланхот, а западната част е включена в Северен Китай с големи градове Баотоу и Хохот.

Вътрешна Монголия граничи със следните провинции, от изток на запад: Хъйлундзян, Дзилин, Ляонин,Хъбей, Шанси, Шънси, Нинся-хуейския автономен регион и Гансу. На север тя има граници с Монголия и Русия.

Релефът на тази земя е доминиран от високи плата. В източната й част се про-
стира планината Голям Хинган, а в централната – планината Иншан. На север се простира пустинята Гоби. Сред останалите пустини на територията на автономния регион са Му Ус и Хобч, южно от Големия завой на Жълтата река, и Бадаин Джаран на запад.

Голяма част от Източна Вътрешна Монголия е заета от водосборните басейни на реките Амур и Ляохъ. През централната й част тече Жълтата река, която навлиза в автономния регион от юг и минава край някои от главните градове – Баотоу и Хох хот, преди да завие отново на юг.

Климатът като цяло е континентален, с дълги зими и резки колебания на температурите през пролетта и есента. През последните години основен проблем за Вътрешна Монголия е поглъщането на нови територии от пустините.

През по-голямата част от историята на Вътрешна Монголия

идващите от юг китайци, препитаващи се от земеделие, се редуват да владеят и обработват днешните територии заедно със северни номадски племена, сред които монголци, хитанци, нурчени и др. По време на династията Цин и Вътрешна, и Външна Монголия са разделени административно на отделни съюзи.

При все че китайски земеделци населяват тези земи още от времето на хан Алтан (16-и век), масовото преселение във Вътрешна Монголия започва през 19-и век. Построените в тези райони железници изиграват важна роля за китайските заселници.

Най-голямата етническа група

във Вътрешна Монголия са китайците хан, съставляващи 80% от общото й население. Те живеят главно по поречието на Жълтата река и в някои части на Централна, и Източна Вътрешна Монголия.

Вторият най-голям етнос са монголците, които са 17% от местното население. Много от тях, въпреки традиционно номадския им начин на живот, са се заселили вече в постоянни жилища. Интересно е да се отбележи че броят на монголците, живеещи в китайската провинция Вътрешна Монголия, е по-голям от този на живеещите в самата Монголия.

Сред останалите етнически групи във Вътрешна Монголия са даури, евенки, ороцини, хуейци, манджури и корейци.

Вътрешна Монголия е  от икономически добре развита

с БВП през 2022 г. 2,3 трилиона юана (344 милиарда щатски долара), със средно годишно увеличение от 10% от периода 2010 – 2015 година. Нейният БВП на глава от населението е 96 474 юана (14 343 щатски долара), нареждайки се на 8-о място сред всичките 31 провинциални деления на Китай.

Икономиката на региона има голям потенциал.

По речните долини във Вътрешна Монголия преобладават житните култури като пшеницата. В степите традиционен източник на препитание е отглеждането на домашни животни, главно овце и кози. В източната част, по склоновете на Голям Хинган, от относително голямо значение са горското стопанство и ловът.

На територията на автономната област има много залежи на ниобий, цирконий и берилий, по-богати отколкото в която и да е друга провинция на Китай. Регионът е относително богат и на въглища.

Индустрията във Вътрешна Монголия е базирана основно въгледобива, електропроизводството, горското стопанство и др.

Във Вътрешна Монголия са разположени няколко зони за икономическо и технологично развитие – Baotou National Rare-Earth Hi-Tech Industrial Development Zone, Гранична зона за икономическо сътрудничество Еренхот и Зона за обработка на износ в Хох хот.

Хох хот е столица

и административен център на Вътрешна Монголия. Това е град, разположен на високо плато с континентален климат, в който живеят около 3.5 милиона души.

Административният център Хох хот е разположен на брега на Жълтата река и е един съвременен живописен град, запазил и доста традиционни елементи от столетия. Това е рожденото място на Уей Минюен, император на Северен Уей (392 – 423).

Ако човек иска да види един от най-интересните и екологично съхранени райони на Китай, неговото пътешествие трябва да започне именно от град Хох хот, един от пунктовете по световноизвестния Път на коприната, където си заслужава да видите храма Даджао, построен през 1580 г., Храма с петте пагоди и много други.

Докосването до огромното пясъчно море на пустинята Гоби, както и пътуване из все още девствените степи на региона също привличат много туристи.