В България има консенсус на добронамереност и позитивно отношение към връзките с Китай

Основната причина за изоставане на страната ни в развитието на сътрудничеството с Китай е липсата на цялостна стратегическа визия на компетентните държавни структури у нас смята проф. Захари Захариев

Проф. Захари Захариев, председателят на Национална асоциация „Един пояс, един път“, бе любезен да даде интервю на в. „Китай днес“ по повод 75-ата годишнина от основаването на КНР и от признаването на КНР от България. В отговор на въпросите на вестника той анализира състоянието и перспективите на българо-китайските традиционно приятелски отношения, очакванията от предстоящия в Хонконг форум на глобалната инициатива „Един пояс, един път“, значението на неотдавнашния Трети пленум на 20-ия ЦК на ККП за Китай и за света, китайските глобални инициативи и ролята им за сътрудничеството и мира. Той ни информира и за предстоящите прояви на асоциацията, посветени на юбилейните годишнини.

– Проф. Захариев, тази година е особено важна за Китай, защото се отбелязват 75 години от създаването на Китайската народна република. Тя е важна и за България, защото нашата страна е първата в света, която е признала КНР. Китай цени този приятелски исторически жест. През годините българско-китайските приятелски отношения се развиват, въпреки различните през годините политически промени в двете страни. Каква е тяхната перспектива занапред?

– Определено може да се каже, че въпреки променливата конюнктура на международните отношения българо-китайските връзки през изтеклите 75 години остават в значителна степен градивни и добронамерени, като може да се отчитат определени пикове и спадове най-вече в икономическата сфера на тези връзки. В политически план може смело да твърдим, че в България има един неприсъщ за много други аспекти на нашата външна политика консенсус на добронамереност и позитивно отношение към връзките на България с КНР. Друг е обаче въпросът доколко тази добронамереност намира своето материално изражение в нарастването на стопанската активност в отношенията между двете страни. За жалост, както по отношение на търговския стокообмен, така и по отношение на инвестициите, България не маже да се похвали, че е сред първенците в Европа в този план. Дори бих казал, че ние трябва с прискърбие да констатираме, че България изостава изключително много в сравнение с други страни , особено на територията на Балканите. Имам предвид преди всичко Западните балкани и Турия като балканска страна. Има изоставане в много голяма степен и от развитието на икономическите и търговски връзки с Китай на редица страни от Европейския съюз. Достатъчно е само да споменем страните от Източна и Централна Европа, които участват във формата с Китай „17 плюс 1“ за търговско-икономически и политически връзки между КНР и бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа и КНР. България изостава много силно от Унгария, Полша и Словакия. Има какво да догонваме, ако искаме страната ни да не изпусне и този „влак“, който би позволил тя да се включи в динамиката на развитие на икономиката в контекста на цивилизационните промени в Европа и света.

– Коя е основната причина за изоставането на България в развитието на връзките с Китай в сравнение с другите държави от региона и ЕС?

– Може да констатираме с неудовлетворение, че основната причина за това изоставане на страната ни е преди всичко свързана с липсата на цялостна стратегическа визия на компетентните държавни структури за перспективите в отношенията ни с Китай. Ние нямаме въобще едно ясно концептуално стратегическо виждане за ролята и мястото на КНР в усилията за по-висока адаптивност на България във всяко едно отношение към новите изисквания и критерии както в сферата на науката и техниката, така и сферата на икономическото развитие. Това е изключително важно и в контекста на обективната необходимост, която пряко касае не само България, а и ЕС и въобще целия свят за една нова парадигма на икономическото развитие. В България ние сме много далече от дискусия на тази тема, която е в ход изключително градивно в самия Китай. В много отношения Китай съумява да бъде не само локомотив на икономическото развитие на света, но успоредно с това да бъде и основен фактор на иновациите в стратегическите визии за икономиката на 21-ви век.

– Какви е ролята на Националната асоциация „Един пояс, един път“ за преодоляване на изоставането на страната ни в сравнение с другите страни от региона и ЕС в развитието на взаимноизгодните икономическите връзки с Китай?

– Нашата Национална асоциация „Едни пояс, един път“ се опитва на фона на изоставането на България на полето на междудържавните отношения с Китай да стимулира едно вторично „дишане“ на механизмите в системата на междудържавните ни връзки с Китай. Независимо дали става дума зя частната стопанска инициатива или за проекти, ангажиращи българската държава в необходимостта от изработването на стратегическа визия за бъдещето на българо-китайските връзки. Тук бих искал да отбележа също, че много от инициативите, тръгващи от нашата българска асоциация , са в хармонично единство с високите цели, заложени в китайския цивилизационен мега проект „Един пояс, един път“. Затова мисля, че асоциацията има своето място и особено значение в усилията за включването, и то в реални измерения, на България в тази инициатива, която България официално е признала и в която ние сме официален участник.

Големият проблем, който все още пречи и спъва търговско-икономическото развитие на отношения между България и Китай, е свързан най-вече с пасивната позиция, която заемат българските държавни институции, по различните аспекти на тази тема. Пасивното отношение до известна степен може да бъде обяснено с общите ерозионни процеси в държавността на България, но и с податливостта на държавните институции към съществуващия външен натиск за противодействие на така наречената на Запад „китайската експанзия“ и по-специално по отношение към страните от ЕС. Това обаче е повече от странно, защото тази политически мотивирана позиция до голяма степен не се припокрива с търговско икономическата активност и бурното развитие на инвестиционни проекти от страна на водещите страни в ЕС, а също и в САЩ, Великобритания и Австралия в Далечния изток.

– Състоялият се неотдавна в Пекин Третия пленум на 20-ия ЦК на ККП откри с решенията си за продължаване на реформите в Китай и за засилване на социалистическата модернизация с китайски характеристики нови хоризонти и за света. Как България може да се възползва от тази нова възможност?

– Когато говорим за българо-китайските отношения не бива да изпускаме възможността на българските държавни и обществени структури в страната да се възползват от иновативните търсения и политики на Китай в областта на икономиката и на социалното развитие на страната. В тази връзка изключително важно е официалните институции и центровете, които се занимават с проблемите на държавното строителството и на икономическото ни развитие, да се възползват от някои изключително перспективни постановки, които дойдоха от Китай и които до голяма степен са свързани със състоялия се неотдавнашния Трети пленум на 20-ия ЦК на ККП. Пленумът е исторически, защото в основата му бяха не само някои конкретни проекти за предстоящото социално-икономическо развитие на Китай в по-близка перспектива до 2027 г., а в по-далечен план към 100-годишнината от създаването на КНР, която предстои през 2049 г.

На пленума ясно и категорично се постави въпросът за необходимостта от изработване и утвърждаването на нова парадигма на икономическото развитие в унисон с цивилизационните промени в света и постиженията на научно-техническото развитие на човечеството. Това е свързано и с констатацията, която се прави в Китай, че досегашният икономически модел, който изведе Китай до позицията на водеща икономическа и научно-техническа сила, практически малко или повече е вече изчерпан и вече страната се нуждае от цялостна модернизация, цялостно преосмисляне, цялостно адаптиране към една съвсем нова историческа среда и към сериозните промени в мисленето на обществото и хората за едно бъдещо развитие не само на Китай, но и на света като цяло. От тази гледна точка Третия пленум също бе и логично утвърждаване на трите големи китайски глобални инициативи, които бяха лансирани и в рамките на ООН през последните две години. Това е инициативата за глобална сигурност, инициативата за глобално управление и инициативата за глобална цивилизация. Целта на Третия пленум беше по какъв начин високите цели, които поставят тези инициативи, могат да доведат до мир, сигурност и просперитет на света, като се използват инструментите на икономическото развитие. Решенията на Третия пленум са от изключително важно значение за всяка държава да осмисли по нов начин и своето собствено бъдеще в национален план, както и в международен план. Така че България има много неща, от които би могла да се поучи, и които да подействат като будилник за творческите търсения, особено сред експертните среди в нашата страна. Ние, като българска Национална асоциация “Един пояс, един път“, съдействаме за преодоляваме на информационен дефицит, който, за жалост, съществува в България. Той не позволява и на заинтересованите академични структури, и на българския обществено-политически фактор да се възползват от това, което се кове в името на бъдещето на историята в сферата на международните отношения и на междуцивилизационния диалог.

– През септември в Хонконг ще се състои форум на „Един пояс, един път“, в който ще участват държавни и правителствени ръководители, както и представители на бизнеса от страните на тази инициатива. Бихте ли коментирали значението на този форум и каква ще бъде обсъжданата от участниците в него тема?

– Провеждането на форума на „Един пояс, един път“ в Хонконг се явява до голяма степен конкретизация на част от постановките, които бяха лансирани от Китай и бяха възприети положително от огромната част от държавите в света през ноември миналата година, по време на Третата среща на ЕПЕП в Пекин по повод 10-годишнината от началото на инициативата. Темата, която ще се обсъжда сега в Хонконг, е изграждане на обвързан, иновативен и зелен „Един пояс, един път“. В него ще участват държавни и правителствени ръководители, както и представители на бизнеса от страните-участници в инициативата. Тази тема е също един от елементите за конкретизация на стратегическите въпроси и постановки, които залегнеха в речта на китайския ръководител Си Дзинпин пред Третия форум на 20-ия ЦК на ККП. В тази реч бе посочено как трябва да се гарантира успешният преход в света към глобална цивилизация. В този смисъл смятам, че форумът в Хонконг ще изиграе много положителна роля.

– Националната асоциация „Един пояс, един път“ организира редица прояви по повод юбилейната за Китай и България 75 година от създаването на КНР и установяването на дипломатическите отношения между двете приятелски страни. Какви инициирани от българската Национална асоциацията ЕПЕП събития предстоят до края на годината?

– По повод навършващите се 75 години от създаването на КНР и установяването на дипломатически отношения на България с КНР, българската Национална асоциация „Един пояс, един път“ планира през септември и октомври две събития за отбелязване на тези важни дати.

В София от 11 до 14 септември в Националния дворец на културата ще се състои Българо-китайски бизнес форум „Диалог в името на взаимноизгодното сътрудничество“. В него ще участват ръководители и представители на 20 мощни и световноизвестни китайски компании. Ще се състои изложение с продукция на тези компании и финансови институции, много от които са световно утвърдени икономически структури в съответния бранш. Представители на централните ръководства на компаниите ще представят тяхната производствена листа и инвестиционните си намерения. Това ще създаде възможности за установяване на перспективни делови контакти между китайските компании и заинтересовани представители на българската стопанска администрация и българския бизнес.

А във Варна между 28 – 31 октомври ще има среща на побратимените градове и области между България и Китай. С тази среща ще бъде положено начало на редовни подобни срещи с идеята да се създаде „Клуб на побратимените градове и области на България и Китай“. Предвижда се срещите да се организират ежегодно. Междувременно ще продължат и двустранните срещи между побратимените градове и области. Във Върна ще дойдат не само представители на побратимените български и китайски градове и области. В срещата ще участва и заместник-председател на Общокитайската асоциация за приятелство и културни връзки с чужбина, която е една от най-авторитетните и влиятелни обществени структури в Китай. Нейната роля в така наречената публична дипломация е да развива приятелството и взаимното разбирателство между народите.

Интервюто взе Любомир Михайлов