В навечерието на 1000-ния ден от войната. Истерия
Ние вероятно се намираме в един от най-опасните моменти от руско-украинската война.
В навечерието на хилядния ден от началото на въоръжения конфликт, президентът на Украйна Володимир Зеленски представи своя “план за победа”, който предвижда в основните си пунктове, нито повече, нито по-малко, започването на трета световна война.
Приемането на Украйна в НАТО по време на войната; нанасянето на удари по международно признатата територия на Русия със западни далекобойни ракети; съвместното със страни от НАТО сваляне на руски самолети и разполагането на “пакет за неядрено възпиране” на Русия на украинска територия е най-прекият път към ядрената война, поне на европейска територия.
Това би означавало НАТО да влезе в директен военен сблъсък с Москва, който по силата на досегашната логика на конфликта ще се задълбочи и ще прерасне, при това много бързо, в ядрен конфликт.
Причината е очевидна – Русия нито е в състояние сама да се справи с конвенционални средства със страните от НАТО, нито има защо да чака да й бъдат нанесени такива критични загуби, които да я подтикнат да използва ядрено оръжие като последен аргумент.
Напротив, в светлината на новата ядрена стратегия на Москва, употребата на ядрено оръжие е разширена до степен, то да има възпираща роля в началния етап на сблъсъка със страните от НАТО, а не на финала, когато ще става дума за тотално унищожение – “Ние, като жертва на агресия и мъченици, ще отидем в рая. А те просто ще умрат и дори няма да имат време да се покаят”, както коментира веднъж руският президент Владимир Путин.
В замяна на въвличането на НАТО във войната, Зеленски обещава на Запада стратегическите ресурси на Украйна: литий, графит, уран, титан, плодородната земя, които иначе би получила Русия. Зеленски няма право да предлага и обещава такива ресурси, коментират в украинското медийно пространство.
Но кой ти вече слуша такива мнения в страна, където мъжете в мобилизационна възраст ги ловят като диви животни по улиците, а жилищата на длъжности лица, имащи отношение към тази мобилизация, изглеждат при обиски като пещерата на Али Баба. В страна, където депутат е издирван от властите, защото защитава каноничната православна църква, докато в същото време агресивни тълпи нахлуват в църквите, бият до кръв митрополити, имащи “наглостта” да са на страната на канона.
И още. Какъв е смисълът да даваш подобни обещания, когато в резултат на ядрения конфликт, те ще отидат по дяволите. Заедно с народа ти и с другите народи.
Реална ли е тази опасност? Имаше много хора (сред тях и авторът), които преди февруари 2022 г. вярваха, че настоящата война е невъзможна по определение поради редица причини, от най-различен характер – от исторически, до икономически. Но тя се случи поради друга редица причини – от полетното време на ракети с ядрени бойни глави, хипотетично изстреляни от украинска територия, до постигането на пълен суверенитет на Русия от Запада, чрез освобождаването, посредством войната, от различни зависимости – от исторически, до икономически.
Поради това сега се налага да вярваме в най-крайните, екстремални сценарии за развитието на ситуацията.
Хубавото на тази ситуация, доколкото може да се говори за хубаво, е че и водещи европейски политици и такива отвъд океана осъзнават, колко голям е залогът и какви ограничения има дори Западът, когато отива на открита конфронтация с една от най-големите ядрени сили в света.
“Подкрепяме Украйна възможно най-силно и в същото време правим всичко възможно НАТО да не стане участник във войната, за да не се превърне тя в още по-голяма катастрофа”, това бяха думите на германския канцлер, социалдемократа Олаф Шолц, по време на последната му среща в Берлин с американския президент Джо Байдън.
Здравомислието на Шолц обаче е в ярък контраст с ястребското поведение на колегите му от управляващата коалиция като външната министърка Аналена Бербок, но и с това на опозицията. Преди дни лидерът на ХДС Фридрих Мерц заяви, че на Русия трябва да й се даде 24-часов ултиматум да спре с ракетните удари по Украйна, в противен случай трябва да бъде свалено ограничението за удари със западни ракети в дълбочина по руска територия и Берлин да предаде на Киев крилати ракети “Таурус”.
Впрочем изобщо не е сигурно, че ако стане канцлер, Мерц ще изпълни заканите си (което е възможно да стане чак след една година). Шолц вече го уличи, че по време на срещи с избиратели в Източна Германия е говорил съвсем други неща.
Но и защото страховете сред германците от трета световна война са на исторически високо ниво. Още през 2023 г. по данни от изследване, проведено от немското застрахователно дружество R+V, страхът на германците от война е нараснал до рекордните 63%. Това е повече, отколкото е бил по време на агресията срещу Югославия през 1999 г. – 60%. По-ново изследване Shell Youth Study, цитирано от новинарската тв програма Tagesschau, показва, че 81% от младите германци (18 – 25-годишни) се страхуват, че в Европа ще започне война. През 2019 г. на това мнение са били 46%. В същото време половината смятат, че Германия трябва да дава военна помощ на Украйна, а около 25 на сто са против.
Шизофренична ситуация. Младите хора и не само те, едновременно се страхуват от войната, а в същото време подкрепят мерки, които потенциално могат да доведат до разрастването на конфликта. Впрочем те реагират така, както им говорят политиците, лидерите на обществено мнение и водещите медии. Двоемислие, което става все по-характерно за Европа и западния свят и води до ерозия на западната сила.
Отвъд океана, авторката на изданието “Риспонсибъл стейткрафт” Джули Холар отбелязва, че за катастрофалното развитие на ситуация около войната биха допринесли и медиите.
В статията си от 16 октомври “Медиите последователно подкрепят преминаването на червените линии на Путин” Холар пише, че въпреки сериозната ескалация в отношенията с Русия и отсъствието на доказателства, че ударите със западни ракети ще доведат до промяна на бойното поле, американските медии критикуват президента Джо Байдън за нежеланието му да свали това ограничение.
Когато дойде моментът да се оправдае ескалацията, местните експерти, далеч както от военните въпроси, така и от отговорността, която носят за техните призиви, се ограничиха до празни приказки за необходимостта от победата на Украйна, като едва си направиха труда да дадат истински аргументи защо ударите по Русия с далекобойни ракети ще постигнат тази цел.
“Трудно е да се намерят гласове, призоваващи за сдържаност в големите корпоративни медии, с няколко забележителни изключения”, пише Холар.
Но този фон не бива да се учудваме в спада на доверието на американците към медиите. Според изследване от средата на октомври на новинарския сайт Axios, само 31% от американците вярват в по-голяма или достатъчна степен на медиите. Рекорд, откакто в Axios измерват този показател.
Тези, които не вярват на медиите, са вече 33%, а преди двайсет години повече от половината американци са им вярвали, припомнят от изданието.
В Европа обаче продължава да има хора, които вярват в собствената си пропаганда, и това е залог за развитието на ситуацията по негативен сценарий.
Никой все още не е виждал иранските балистични ракети в Русия, севернокорейските войници, дори Пентагонът и НАТО не могат да потвърдят присъствието им, но всички говорят и пишат за тях, искат санкции и дори вкарване на западни войски в Украйна, както предложи литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро изрази подкрепа за плана на Зеленски за победа, който фактически е план за началото на Третата световна война, в същият дух се изказа и военният министър Себастиан Лекорню.
“Победа на Русия означава световен ред, основан на правото на силния, което ще доведе до хаос в международните отношения”, заяви Баро по време на пресконференция с украинския си колега Андрий Сибига по време на последното си посещение в Киев.
Единият коментар на това заявление е, че френските управляващи са безотговорни бърборковци, на които думите изпреварват мисълта. Та нима президентът Еманюел Макрон не искаше да изпрати френски войски в Украйна, а сега, изглежда, че е забравил какво е говорил.
Другият коментар е, че в Европа, разбира се, и в САЩ, е пълно с хора, които на третата година от войната вярват, че могат да победят по военен път Русия или най-малкото да занулят нейните планове в Украйна.
Те очакват икономическото изтощаване на Русия, при това още догодина, по сметките на шведския икономист Андрес Аслунд, народни вълнения при нова мобилизация, разнобой в Кремъл, ако бъде осъществена нова операция на руска територия от типа на Курската.
Това, че нито една от предишните им прогнози не се е сбъднала, не ги спира. Тази война е изтъкана от несбъднали се прогнози, но това няма да я спре в обозримо бъдеще. Не защото страните не искат, а защото нито една от тях не е достигнала официално декларираните си стратегически цели.
Нито Русия е изпълнила своите цели – неутрален статут за Украйна, нови западни граници, денацификация и демилитаризация, нито Украйна си е върнала границите от 1991 г., нито Западът е нанесъл “стратегическо поражение” на Москва.
Очевидно е обаче, че времето работи за Русия и против Украйна. Това поражда и вълната от истерични реакции, включително “плана за победата” на Зеленски, на които сме свидетели.
Включително повдигането на темата за ядреното оръжие на Украйна, преднамерено направено с цел да се повиши още повече напрежението.
Включително призивите на Зеленски към НАТО: “…гответе бригади, те могат да бъдат резерв и да заместят нашите момчета, които са уморени, могат да ги заместят на бойното поле”.
Големият проблем е, че истерията е заразна, особено в инфантилизирана политическа среда.
На 10 октомври бившият посланик на Украйна в САЩ Валерий Чали в интервю за интернет изданието “РБК-Украйна” заяви: “Трябва да направим така, че и други страни да са в тази война. Сигурен съм, че мирът ще дойде след ескалацията, а не обратното. Т. е. ако покажем ескалация от наша страна и че поляците, литовците и французите са на наша страна, ако не се страхуваме да имаме пилоти от тези страни – французите на “Мираж”, американските ветерани на Ф-16… Путин ще започне да крещи… тогава в Русия ще започнат да търсят накъде да насочат всичко това”.
Ами ако не започнат?
