В Плевен бе представена книга на акад. Иван Юхновски, посветена на Трети март
– Известният учен и дългогодишен председател на БАН събира в едно издание документи за отразяването на Националния празник на страниците на българската преса между 1885 и 1944 г., а изводът е един и категоричен: Трети март никога не е разделял българското общество!
– Президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов призова да бъде защитен Националният празник и бе категоричен: Руско-турската война е освободителна и ни върна държавността
Днес от 14:00 ч. в експозиция “Плевенска епопея 1877 г.” в Регионалния исторически музей – Плевен, бе проведено официално представяне на книгата на акад. Иван Юхновски “3 март – Празникът на Освобождението по страниците на българските вестници 1885 – 1944 г.”, издадена от АИ „Марин Дринов“.
На събитието присъстваха президентът (2002 – 2012 г.) на Република България, историкът Георги Първанов, лидерът на ПП АБВ, бивш кмет на Плевен и вътрешен министър Румен Петков, евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в ЕП Петър Витанов, който е сред активните членове на Инициативния комитет за провеждане на Референдум в защита на Националния празник Трети март, а също така председателят на Форум „България-Русия“ и издател на ЗЕМЯ проф. Светлана Шаренкова и проф. д. ик. н. Димитър Иванов – председател на Редакционния съвет на ЗЕМЯ и водещ специалист по национална сигурност и лидерство, както и учени, общественици, интелектуалци.
Представянето бе открито от директора на музея д-р Володя Попов, който открои важността на изданието – да демонстрира постоянството, с което българското общество е приемало своето Освобождение, своя Национален празник 3 март и ролята на Руско-турската освободителна война, които стоят в основата на появата на българската държава на историческата сцена именно след този голям Ден на България.
В словото си при представянето на изданието президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов определи книгата на акад. Юхновски като забележително изследване и открои факта, че в нея са публикувани текстове за Трети март от водещите български издания до 1944 г., които могат да се определят като „буржоазни“ и (по днешната терминология) „десни“, които имат ясно и еднозначно отношение към Руско-турската освободителна война, към Освобождението и 3 март. „Книгата дава сериозен принос в започналия обществен дебат за Националния празник и историческата роля на 3 март, както и представлява отпор на тези, които публично хулят и отричат празника. “Тази война е Освободителна не по силата на декрети, а в дълбокото убеждение и съзнанието на българския народ“, припомни бившият държавен глава и препоръча на отрицателите, ако не искат да се вслушат в гласа на Достоевски или Тургенев, то поне да прочетат написаното преди над 140 години в „Дейли Нюз“, където ясно е казано, че това (от руска гледна точка – бел. ред.) не е война за интереси, а война за спасението на сродната по вяра и писменост България и на българския народ. Първанов бе категоричен, че подкрепя каузата за опазване на Трети март, защото това е ден на възстановяване на българската държавност, без който не би имало нито Съединението, нито Независимостта. Бившият президент подчерта, че е против опитите за политизиране и монополизиране на 24 май, който е ден не само на българската писменост, но и на духовността на всички славяни.
Слово произнесе и членът на Европейския парламент Петър Витанов.
Трети март е денят на българското освобождение – това свидетелстват учебници и пресата от Царска България, които е събрал в третото издание на своята книга акад. Иван Юхновски.
„Досега никога не е имало колебание за датата на нашето Освобождение. Няколко години след него опълченците почитат точно тази дата”, припомня акад. Юхновски. „Отвратителните спекулации спрямо празника са в състояние да ни завлекат на дъното на историята”, заяви по повод изданието акад. Юхновски.
Наскоро по повод книгата, а и на спекулациите за подмяна на Националния празник, акад. Юхновски заяви пред БНР: “Желанието на някакви групи хора Трети март да се замени с друг празник ме безпокои отдавна. Аз бях подсетен да събера данни относно отбелязването му в България преди 9 септември. Изследването е документирано в книга”, отбеляза той.
“С течение на времето българската общественост в най-широкия смисъл на думата, включвам правителството, професурата, преподавателите от гимназиите, учениците – всички са на едно мнение. Трети март е обединявал цялото българско общество. Всички са го празнували“, заяви ученият.
Две трети от българския народ подкрепя Трети март като национален празник, отбеляза той и напомни, че не може лекомислено да се отнасяме към нашето минало: “Ние имаме завещание от този период – от Освобождението до 9 септември – да изпълняваме волята на тези хора, които най-много заслужават и имат правото да кажат кое да е празник и кое не. Човек, който е живял по време на турското иго, преживял е Освободителната война и след това е живял във вече свободна България – т. е. съвсем близо до 3 март като исторически факт”, обобщи акад. Иван Юхновски.
Книгата, събрана от известния учен, е фототипно издание на публикациите в българските вестници в периода 1885 – 1944 г., отразяващи Празника на Освобождението, пише за нея журналистката Велиана Христова и напомня, че книгата е посветена на 150-ата годишнина на БАН, а в екипа, който е подпомагал подготовката й, са Лидия Чолпанова, Иван Янчев и Константин Атанасов.
В предговора акад. Юхновски пише: “Поколението българи, преживели самото велико Освобождение и заживели в близките след него години във вече свободна България, в която са още живи немалко български опълченци и ветерани, когато болката по жертвите, дадени за извоюваната свобода, е особено силна, имат най-голямото морално и историческо право да оценят и отсъдят какво означава Освобождението и да определят деня на неговото общонародно празнуване. Това е датата на подписването на предварителния Санстефански мирен договор. Това е датата, от която започва реално най-величествената трансформация в живота на българския народ през новата ни история – от петвековно иго към свобода и независимост. Читателите на тази книга ще могат най-нагледно да се убедят и в това, че празникът на Освобождението през този почти 70-годишен исторически период безспорно обединява българския народ и правителствата на България, дори и в повратната 1944 година”. На тези, които дискредитират и изопачават историята, ученият препоръчва да прелистят тази документална книга, “за да разберат, че се борят напразно с една непоклатима, вече над 140-годишна народна и държавна традиция”.
И читателят вижда с очите си в тази изключително любопитна и полезна книга, че от 1885 г. насетне всяка година царят и царицата, с министър-председателите (вкл. с такива като проф. Ал. Цанков и проф. Богдан Филов), с министрите и генералите, с клира, кмета и гражданството почитат руските освободители, а от 1907 г. поднасят венци и коленичат пред паметника на Царя Освободител. През 1942 г. в честването участват дори германски офицери, припомня акад. Юхновски и дава няколко примера:
“И днес свободна България с пълно съзнание на своя дълг дава своя дар и израз на признателност, като въздига всенароден вечен спомен в един паметник за царя-освободителя“.
За откриването на паметника на Царя Освободител, в. Мир”, 1.09.1907 г.
“Като утре преди тридесет и девет години се роди България. На 3 март 1878 се подписа Сан-Стефанския договор. Освободи се нашият народ, очертаха се нашите граници. За жалост тия граници подир пет месеца значително се стесниха. И по една жестока ирония… благородното дело на 3 март 1878 г. се разстрои от ония, които днес се хвалят, че се борят за малките народи, че се бият за тяхното освобождение и обединение. Англичанинът Биконсфилд и французинът Вадингтон са единствените виновници за разпокъсването в Берлинския конгрес на България, за възвръщането на големи части от нея в първото им положение.”
В. “Мир, 2 март 1917 г.
“Вчера се навършиха 55 год. от освобождението на България. Поради великите пости денят се отпразнува само с шествие, начело с руските ветерани и българските опълченци. Шествието започна от Ал. Невски и завърши при паметника на Царя Освободител. Тук бе положен разкошен венец от живи цветя. По нареждане на министерството на просветата във всички гимназии в страната последният учебен час на 2 март е бил посветен на беседи за Сан-Стефанския договор и освобождението на България“.
В. “Независимостта”, 4 март 1933 г.
“По случай празника на Освобождението на България вчера 3 март в цялата страна бяха отслужени благодарствени молебени. В София молебенът бе отслужен от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан в храма- паметник “Св. Ал. Невски”. Присъствуваха регентът г. проф. д-р Богдан Филов, м-р председателят г. Добри Божилов, председателя на Народното събрание г. Хр. Калфов, членовете на министерския съвет, от свитата на Негово Величество – пълномощния м-р г. д-р Ханджиев и г. Майор Малчев”.
В. “Дневник, 4 март 1944 г.
Накрая, нека напомним едни думи, казани на 26 август 1934 г. при откриването на паметника на Шипка: “Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите… С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение“.
Не се чудете кой “е рубладжията”, произнесъл това. Нарича се… цар Борис Трети, припомня Велиана Христова в статия по повод книгата, публикувана във в. „Дума“ през 2020 г.
Академик Иван Юхновски е български учен химик органик, доктор на химическите науки (1982), действителен член на БАН (от 1997), почетен член на БАН (от 2007) и председател на БАН (1996 – 2008). Работи над 40 години в Българската академия на науките и 24 години преподава в Софийския университет.
Избран е за доктор хонорис кауза на три български и един украински университет. Действителен член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж (от 2003) и на Обществото „Лайбниц“ в Берлин (от 2005). Носител на множество награди и отличия, сред които орден „Стара планина“ I степен (2004) и орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие (2007).
Юхновски е автор на над 160 научни публикации в България и чужбина, автор и съавтор на 18 изобретения, от които 15 са внедрени в производства в България и чужбина. За тези постижения е удостояван с отличията: 1974 – Димитровска награда за техника; 1980 – звание и медал „Почетен изобретател“;
1999 – Вписване в Златната книга на изобретателите и рационализаторите на Патентното ведомство на Република България.
