В Ру­сия от­бе­ля­за­ха 117 го­ди­ни от рож­де­ни­е­то на акад. Сергей Ко­ро­льов

На 12 яну­а­ри рус­ка­та ра­кет­но-кос­ми­чес­ка ин­дус­т­рия от­бе­ля­за 117 го­ди­ни от рож­де­ни­е­то на Сер­гей Пав­ло­вич Ко­ро­льов, ос­но­ва­тел на прак­ти­чес­ка­та кос­мо­нав­ти­ка и един от най-го­ле­ми­те уче­ни на ХХ век в об­ласт­та на кос­ми­чес­ко­то ра­ке­тос­т­ро­е­не и ко­ра­бос­т­ро­е­не, кон­с­т­рук­тор, кой­то има ог­ро­мен при­нос в раз­ви­ти­е­то на рус­ка­та кос­мо­нав­ти­ка.

Ми­на­лия пе­тък сут­рин­та до Кре­мъл­с­ка­та сте­на в Мос­к­ва се със­тоя тра­ди­ци­он­на­та це­ре­мо­ния по по­ла­га­не на цве­тя пред па­мет­но­то мяс­то, къ­де­то е пог­ре­бан пра­хът на Сер­гей Ко­ро­льов. Ге­не­рал­ни­ят ди­рек­тор на “Рос­кос­мос” Юрий Бо­ри­сов, пред­с­та­ви­те­ли на ръ­ко­вод­с­т­во­то на дър­жав­на­та кор­по­ра­ция и ней­ни­те фи­ли­а­ли, нас­то­я­щи чле­но­ве на от­ря­да на кос­мо­нав­ти­те и ве­те­ра­ни от ин­дус­т­ри­я­та дой­до­ха да от­да­дат по­чит към па­мет­та на кон­с­т­рук­то­ра.

Ос­вен то­ва въз­по­ме­на­тел­ни съ­би­тия се про­ве­до­ха в под­мос­ков­с­кия град Ко­ро­льов, къ­де­то е жи­вял и ра­бо­тил ос­но­во­по­лож­ни­кът на прак­ти­чес­ка­та кос­мо­нав­ти­ка, съ­об­щи tvspb.ru.

Сер­гей Пав­ло­вич Ко­ро­льов е съ­вет­с­ки учен и кон­с­т­рук­тор на ра­кет­на и кос­ми­чес­ка тех­ни­ка. Той е двук­ра­тен ге­рой на со­ци­а­лис­ти­чес­кия труд, ла­у­ре­ат на Ле­нин­с­ка пре­мия, ака­де­мик на Ака­де­ми­я­та на на­у­ки­те на СССР. На­ри­чан е Ба­ща на съ­вет­с­ка­та кос­мо­нав­ти­ка. Ко­ро­льов е съз­да­те­лят на съ­вет­с­ко­то стра­те­ги­чес­ко ра­кет­но оръ­жие със сре­ден и меж­ду­кон­ти­нен­та­лен об­сег и ос­но­во­по­лож­ник на прак­ти­чес­ка­та кос­мо­нав­ти­ка. Не­го­ви­те кон­с­т­рук­тор­с­ки раз­ра­бот­ки на ра­кет­на тех­ни­ка имат из­к­лю­чи­тел­на важ­ност за раз­ви­ти­е­то на съ­вет­с­ко­то ра­кет­но въ­о­ръ­же­ние, а в об­ласт­та на кос­мо­нав­ти­ка­та имат све­тов­но зна­че­ние.

През 1931 г. Ко­ро­льов ос­но­ва­ва гру­па за изу­ча­ва­не на ре­ак­тив­но дви­же­ние. Гру­па­та ус­пя­ва да раз­ра­бо­ти пър­ви­те съ­вет­с­ки ра­ке­ти с теч­но го­ри­во – ГИРД-9 и ГИРД-10. През 1933 г. во­ен­ни­те по­е­мат гру­па­та и за­ед­но с Ва­лен­тин Глуш­ко съз­да­ват пър­вия пи­ло­ти­ран ле­та­те­лен апа­рат с ра­ке­тен дви­га­тел РП-318 (Ра­ке­топ­лан).

На 22 юни 1938 г. Ко­ро­льов е арес­ту­ван от слу­жи­те­ли на НКВД. Осъ­ден е на 10 го­ди­ни зат­вор за учас­тие в троц­кис­т­ка ор­га­ни­за­ция и е из­п­ра­тен в тру­дов ла­гер на ГУ­Лаг в Из­то­чен Си­бир. Де­ло­то му е пре­раз­г­ле­да­но след ня­кол­ко ме­се­ца и е пре­мес­тен в т. нар. ша­раш­ка (сек­рет­на на­уч­но-кон­с­т­рук­тор­с­ка ор­га­ни­за­ция). Ос­во­бо­ден е през 1944 г.

В края на 40-те и на­ча­ло­то на 50-те го­ди­ни на ХХ в. Ко­ро­льов ра­бо­ти по меж­ду­кон­ти­нен­тал­ни­те ба­лис­тич­ни ра­ке­ти от Р-1 до Р-7. На 4 ок­том­в­ри 1957 го­ди­на е из­с­т­ре­лян пър­ви­ят в све­та из­кус­т­вен спът­ник “Спут­ник-1”, кой­то е из­ве­ден в ор­би­та от ра­ке­та­та но­си­тел Р-7.