В Руския Север развиват бизнес със старинни лодки
Гостите са доволни, местните майстори и жители – също.
През последните седем години в Архангелска област са открити няколко центъра за традиционно производство на дървени плавателни съдове. Началото е положено с проекта на архангелски ентусиасти през 2017 г. с подкрепата на „Российская газета“ и сп. „Родина“ – в Архангелска област е построен първият поморски карбас (стабилна лодка среден размер с платна и весла, традиционна за поморите и други жители на Руския Север) и се отправят с него по Бяло море. Инициативата въодушевила земляците им – през 2018 г. започва строителството на две корабостроителници за дървени плавателни съдове в Архангелск, както и в Кенозьорския национален парк, в Карпол и в Котласки район (Карелия). Само за седем години в Поморието се оформят няколко локални центъра за изработка на дървени плавателни съдове, където народните майстори и ентусиасти, подхванали старинния занаят, всяка година правят десетки най-различни дървени лодки – карбаси, долбленки (от издълбано цяло дърво), лодките с гребла лекшмозьорки (названието им идва от Лекшмозьор – така се нарича системата от пет езера) и берестянки (от брезова кора). А в най-големите корабостроителници за дървени плавателни съдове в Архангелск сега правят поморски шхуни и коч (тип ладия от XVI-XVII век в Русия, старинен морски дървен плавателен съд с една палуба и една мачта, с дължина около 20 м.).
Не само емоцията и желанието на местните жители е в основата на възраждането на забравения северен занаят, но и стремежът им да създадат собствен бизнес. „Днес без икономически акцент няма развитие. Всяка стопанска дейност и народно творчество са свързани с конюнктурата на пазара. Поскъпва металът – поскъпват и моторните лодки. Човек естествено се обръща към по-достъпния и по-прост транспорт. Затова и вниманието към традиционните лодки е оправдано“, споделя за „Российская газета“ директорът на Северния морски музей в Архангелск Евгений Тенетов.
Днес търсенето на традиционни плавателни съдове в Архангелска област нараства, а една от причините е ръстът на туристите, които мечтаят да се повозят на лодчица по Бяло море и по многобройните езера и реки.
„Лодките са много търсени за развитие на водния туризъм. Майсторът прави лодка, печели и има икономически стимул да се развива. В Кенозьорския национален парк например днес има около 30-40 села, които са обхванати от това движение“, казва изследователят на традиционното лодкостроене, представител на Научноизследователския институт за културно и природно наследство „Лихачов“ Юрий Наумов.
Според него не само туристите днес предпочитат традиционните плавателни съдове, но и рибарите, защото лодките са леки и безшумни.
В селата по бреговете на Лекшмозьор работилниците за лодки са разположени в дворовете на къщите или в плевни. Вече има династии, които се увличат от този занаят. Цената на лодките, произведени в Карелия и в Архангелска област е от 50 до 100 хиляди рубли. Големите и тежки карбаси струват няколко стотин рубли.
„Имаме екологична пътека в системата от петте езера – Лекшмозьор, която води да възстановената вятърна мелница. До там туристите отиват с дървените лодки, така както това е било преди векове – разказва представителят на Кинозьорския национален парк Евгений Мазилов. – Ние купуваме лодките от местните майстори. Така популяризираме дървените лодки и помагаме на майсторите хем да запазват историята, хем да печелят добре“.
През последните пет години Поморието обединява опита на народните майстори лодкари от различни кътчета на Русия – всяка година те пристигат на единствения в страната форум за дървено корабостроене „Матица“, подкрепян от държавата. Тази година той бе организиран от Северния морски музей, Каргоплския музей и Кинозьорския национален парк.
Един от майсторите споделя, че не само жители на Карелия търсят неговите лодки, но и на Москва и Московска област. В Архангелска област се организират туристически маршрути с лодки, майсторски класове по изработка на лодки, образователни проекти за младежите.
„Икономическият ефект от традиционния народен занаят е очевиден – смята Юрий Наумов.- Първо това е работа за самите занаятчии. Още повече, че лодката трябва да се подновява през няколко години. Освен това се създават работни места и за останалите местни жители – те са гребци, гидове, ресторантьори. Като цяло подобни проекти днес са на върха на туристическия интерес. А къде може човек да мине по водата с традиционна лодка, ако не в Руския Север?“
