В центъра – човекът
В тези празнични многоцветни дни на Пролетния фестивал бяха изречени много думи за невероятните успехи на съвременен социалистически Китай – числа и факти за гигантската метаморфоза на една изостанала аграрна страна в средата на миналия век в първоразряден икономически гигант.
Но това, което е най-характерното, най-определящото в думите и делата на председателя Си Дзинпин и неговите съратници, е принципът: обикновеният редови човек – в центъра на вниманието. Някой солиден учен би нарекъл този принцип „антропоцентризъм“. За мен това е просто ЧОВЕЩИНА. Философията, която е ядката, сърцевината на това зашеметяващо социополитическо явление, което наричаме „социализъм с китайски характеристики“.
Няма нужда да гледаме много назад или встрани, за да открием основните елементи на тази човещина. Тя започва преди около половин век с фразата на гениалния Дън Сяопин, че „Китай е достатъчно велик за социализъм в политиката и за пазарно-капиталова практика – в икономиката“. В тези повече от 40 години имах големия шанс да присъствам на прохождането на тази дълбоко човечна философия и да наблюдавам през годините нейната зашеметяваща експлозия. Да, експлозия, защото на езика ми не идва друга дума, която да представи този невероятен подем, този херкулесовски подвиг на китайското общество, на обикновения човек по пътя към върха на световната икономика.
И този невероятен подем бе извършен само за някакви си 4 десетилетия и половина, един наистина миг в биографията на една страна. Много пресилено?, чувам гласа на скептика.
Не бих се съгласил, защото разликата между Китай в края на 70-те години и днешния Китай наистина е огромна. Спомням си, че бях поразен от видяното в столичния град на огромната държава в началото на Промяната. Сиви панелни блокове, скромно облечени хора, мнозина в сиво-сини дочени куртки и панталони, и рехаво автомобилно движение.
В онези дни, в края на 70-те, когато реформата на Дън и неговите съпартийци отбелязваше своя прощъпулник, нищо не подсказваше, че съвсем скоро този унил пекински пейзаж, разнообразяван от първите билд бордове, рекламиращи японски часовници „Сейко“ и „Ситизън“, върху китките на блестящо изглеждащи млади мъже и жени, ще се промени коренно.
Но „да се върнем към нашите овце“, както казва мислителят Монтен. Дън Сяопин, този велик политически агроном „ашладиса“ – в разрез с установеното – пазарния капитализъм към социалистическата теория и практика и се получи взривоопасна горивна смес, която изстреля – в буквалния смисъл – Китай на космически висини за нула време. И то с думата „човещина“ в центъра на идеята!
Наистина, за броени години, красивите хора слязоха от билд бордовете на вносните стоки и се превърнаха в редови китайци. Да, господа скептици, преди няколко години можах да видя квартален магазин, в който имаше шест големи аквариума за различни видове жива риба и костенурки. Шест!
Не говоря за другите щандове – истински рог на изобилието. Не говоря за аутобаните, където се движат близо 50 марки различни коли – китайски и чужди, произведени в Китай. Не говоря за магистралите, вплетени в поразяващи възли, пресичащи огромни пропасти или километри морски води.
Да, ама еднопартийност, компартията и само тя, чувам гласа на невярващия. Невярващият, който бърза да приведе примери от доскорошната практика на „нулева толерантност“ към страшния ковид вирус. Как хората, цели квартали, цели градове попадали в изолация, как това разтърсило икономиката на Китай. Горкият Китай – невероятният годишен прираст на брутен вътрешен продукт (БВП) представете си спаднал от 10 процента на 5,5. Ужас! А в това време великите западни страни се движеха между 0,7 и 1 – 2 процента… ама кого го интересува.
Да, човещината, понякога струва скъпо. За да предпази тази огромна страна от опустошителна епидемия, официален Пекин – с пълното съзнание за последствията – възприе толкова критикуваната политика на „нулева толерантност“ към вируса убиец. Специално пригодени камиони дезинфектираха улици и сгради. За няколко месеца бяха построени огромни болници и медицински центрове. И докато в Щатите на бърза ръка ковидът помете над милион хора, в Китай те се брояха с хиляди. Да не говорим каква е разликата в населението на двете споменати държави…
Да, това струваше милиарди юани на социалистическата държава. Но тази „нулева толерантност“ спаси живота на милиони мъже, жени, деца и наистина разтърси мощната стопанска структура, макар и за кратко време.
Днес Китай отново е в пълна икономическа форма, доказват го сухите цифри и факти, съпътстващи тазгодишния Пролетен празник.
Само някои от тях: в Китай средната продължителност на живота на хората е достигнала 78,2 години. Над 1 милиард души са свързани с интернет. Освен това страната е създала най-големите в света образователна система, система за социално осигуряване и такава за здравеопазване. Да не говорим за китайската електронна мрежа „Бейдоу“, поддържаща над 50 спътника, за китайския космически център, за първото място в производство и продажба на електрически леки коли, за влаковете „маглев“, които не допират релсите и се носят със самолетна скорост…
А хората? Там действа и един друг девиз на основоположника Дън Сяопин: „Не е срамно да си богат!“. Милиардерите са повече от тези в Щатите.
Милионерите са над 11 милиона. А модерният апартамент и колата/колите отдавна са притежание на една огромна прослойка от 400 милиона души – число, което би трябвало да се удвои до средата на века. При това бедността в тази огромна страна е напълно ликвидирана – факт, отразен дори и в аналите на ООН!
И не на последно място, днешен Китай вече е готов да се превърне от световна фабрика за сглобяване в световен център за иновации и висши технологии. Задача достойна за новата Година на дракона – този добър дух на Поднебесната!
