Генерал Ангел Марин – един голям българин

Отиде си още един голям български държавник, офицер и патриот! На 82 години ни напусна генерал Ангел Марин – командващ Ракетните войски на Република България и два мандата вицепрезидент на републиката. В цялата си над 60-годишна кариера на военен, общественик и държавен деятел, той остави трайната диря на патриот, мъж на честта и достойнството, прям и честен до болка човек, който не търпеше неправдите и не криеше честното си мнение!

Офицер, носещ примерите на най-светлото и достойното от големите традиции на Българската армия, на любовта към Отечеството!

В ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия след Ос­во­бож­де­ни­е­то ар­ми­я­та бър­зо се ут­вър­ж­да­ва ка­то но­се­ща ко­ло­на на дър­жав­ност­та и пат­ри­о­тиз­ма. Меч­та­та и иде­а­лът на мла­ди­те бъл­га­ри е да слу­жат на оте­чес­т­во­то, сто­ти­ци хи­ля­ди от тях са до­ка­за­ли то­ва със са­мо­жер­т­ва по вре­ме на вой­ни­те. Мла­ди­те ка­пи­та­ни пе­че­лят пър­ва­та вой­на в но­ва­та ни ис­то­рия, чес­то сме да­ва­ни ка­то при­мер за храб­рост и мъ­жес­т­во, чуж­ди вой­ни­ци са ко­зи­ру­ва­ли с ува­же­ние на на­ши пъл­ко­вод­ци. Ар­ми­я­та ни ня­ма за­гу­бе­на вой­на, за­гу­би­те “дъл­жим” на ели­ти­те и дво­ре­ца.

В та­зи тра­ди­ция не са мал­ко и бъл­гар­с­ки­те ге­не­ра­ли, ко­и­то ос­та­вят трай­на ди­ря в об­щес­т­ве­ния жи­вот, пре­вър­на­ли се в об­щес­т­ве­ни и дър­жав­ни ли­де­ри. Мно­го са те­зи име­на, но сред тях мо­жем да от­бе­ле­жим лич­нос­ти от ран­га на ген. Да­на­ил Ни­ко­ла­ев, ген. Вла­ди­мир Ва­зов, ген. Ге­ор­ги Ва­зов, ген. Иван Ко­лев. В со­ци­а­лис­ти­чес­ка Бъл­га­рия та­ки­ва во­ен­ни и по­ли­ти­чес­ки дей­ци бя­ха нап­ри­мер дъл­го­го­диш­ни­ят ми­нис­тър на на­род­на­та от­б­ра­на ар­мей­с­ки ге­не­рал Доб­ри Джу­ров, во­ен­ни­ят те­о­ре­тик ген. Иван Ки­нов, дъл­го­го­диш­ни­ят на­чал­ник на Ге­не­рал­ния щаб, а по-къс­но ви­цеп­ре­зи­дент ген. Ата­нас Се­мер­джи­ев и дру­ги.

Въп­ре­ки все­об­щи­ят раз­вал на дър­жав­ност­та, раз­ру­ха­та в Бъл­гар­с­ка­та ар­мия и де­вал­ви­ра­не­то на ге­не­рал­с­ко­то зва­ние, раз­да­ва­но по по­ли­ти­чес­ки или ими­джо­ви при­чи­ни на хо­ра, ня­ма­щи нуж­ни­те ка­чес­т­ва, и но­во­то вре­ме ни да­де дос­той­ни ге­не­ра­ли, из­рас­на­ли до ран­га на дър­жав­ни­ци. Та­къв е ген. Ру­мен Ра­дев, кой­то на два пъ­ти спе­че­ли до­ве­ри­е­то на ми­ли­о­ни бъл­га­ри да бъ­де пре­зи­дент.

Ня­ма спор, че

сред дос­той­ни­те офи­це­ри и дър­жав­ни­ци на днеш­ния бъл­гар­с­ки ден е и ге­не­рал-ма­йор Ан­гел Ма­рин

– ко­ман­д­ващ Ра­кет­ни вой­с­ки, ви­цеп­ре­зи­дент на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в те­че­ние на де­сет го­ди­ни – от 2002 до 2012 го­ди­на. Не са­мо за хи­ля­ди­те бой­ци и офи­це­ри, ра­бо­ти­ли с не­го в ар­мей­с­кия строй или из­рас­на­ли под не­го­во ко­ман­д­ва­не, а и ця­ло­то об­щес­т­во поз­на­ва ге­не­рал Ма­рин ка­то при­мер за чест, дос­той­н­с­т­во, про­фе­си­о­на­ли­зъм, скром­ност, мо­рал и дис­цип­ли­на. Ге­не­ра­лът до сетни дни бе ак­ти­вен об­щес­т­ве­ник, за­па­зил уди­ви­тел­на ра­бо­тос­по­соб­ност и ак­тив­ност, чо­веш­ка­та си ан­га­жи­ра­ност и ви­сок дух, офи­цер­с­ка­та стой­ка и ли­дер­с­ка­та си ха­риз­ма­.

Ро­ден е на 8 яну­а­ри 1942 г. в ро­до­лю­би­вия, ге­ро­и­чен и тра­ги­чен Ба­так. Със си­гур­ност из­пъл­не­но­то с ис­то­рия род­но мяс­то фор­ми­ра Ан­гел Ма­рин ка­то пат­ри­от,

го­тов да от­да­де зна­ни­я­та и си­ли­те си за ро­ди­на­та.

В гра­до­ве ка­то Ба­так най-яс­но мо­жеш да осъз­на­еш важ­ност­та на то­ва Бъл­га­рия да бъ­де па­зе­на, на­ци­о­нал­ни­ят ни ин­те­рес да бъ­де за­щи­та­ван.

Ан­гел Ма­рин е щас­т­лив чо­век, за­що­то е из­пъл­нил меч­та­та си да бъ­де офи­цер, при то­ва в мо­дер­на и ви­со­ко­тех­но­ло­гич­на сфе­ра, как­ва­то е та­зи на ар­ти­ле­ри­я­та и Ра­кет­ни вой­с­ки.

За­вър­ш­ва гим­на­зи­я­та в Де­вин през 1960 г. и 5-го­диш­ния курс по спе­ци­ал­ност “Зем­на ар­ти­ле­рия” в то­га­ваш­но­то Вис­ше во­ен­но ар­ти­ле­рий­с­ко учи­ли­ще в Шу­мен (се­га: фа­кул­тет на На­ци­о­нал­ния во­е­нен уни­вер­си­тет “Ва­сил Лев­с­ки”), ка­то при­до­би­ва вис­ше во­ен­но и граж­дан­с­ко об­ра­зо­ва­ние с ква­ли­фи­ка­ция “ин­же­нер по ра­ди­о­е­лек­т­рон­на тех­ни­ка” (1965). По-къс­но за­вър­ш­ва със зла­тен ме­дал Во­ен­на­та ар­ти­ле­рий­с­ка ака­де­мия в Ле­нин­г­рад, СССР (1974 – 1978).

От 1965 г. слу­жи в Ра­кет­ни­те вой­с­ки на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия, ка­то пре­ми­на­ва дос­той­но и от­да­де­но през всич­ки ни­ва на йе­рар­хи­я­та и ко­ман­д­ни длъж­нос­ти. От 1965 до 1970 г. е на­чал­ник на раз­чет ДУ и на­соч­ва­не на ра­ке­та­та в 6-а сво­бод­на ба­та­рея на 56-а ра­кет­на бри­га­да. Меж­ду 1970 и 1972 г. е на­чал­ник на ог­не­во от­де­ле­ние в 6-а сво­бод­на ба­та­рея на съ­ща­та бри­га­да. В пе­ри­о­да 1972 – 1974 г. е ко­ман­дир на ба­та­ре­я­та. След ка­то за­вър­ш­ва Во­ен­на­та ака­де­мия, е наз­на­чен за ко­ман­дир на 2-ри от­де­лен ра­ке­тен ди­ви­зи­он на вто­ра мо­тос­т­рел­ко­ва ди­ви­зия в Ста­ра За­го­ра до 1980. От 1980 до 1982 г. е ко­ман­дир на 41-ви ар­ти­ле­рий­с­ки полк в Ста­ра За­го­ра. Меж­ду 1982 и 1987 г. е на­чал­ник на ар­ти­ле­ри­я­та на 2-ра мо­тос­т­рел­ко­ва ди­ви­зия. В пе­ри­о­да 1987 – 1990 г. е ко­ман­д­ващ Ра­кет­ни­те вой­с­ки и ар­ти­ле­ри­я­та на Тре­та ар­мия. През 1991 г. му е прис­во­е­но во­ен­но­то зва­ние ге­не­рал-ма­йор, ка­то от 1990 г. е ко­ман­д­ващ на Зе­нит­но-ра­кет­ни­те вой­с­ки и ар­ти­ле­рия на Су­хо­път­ни­те вой­с­ки на БА, на ко­я­то длъж­ност е до 16 март 1998 г., ко­га­то е ос­во­бо­ден от длъж­ност­та и от во­ен­на служ­ба. По­во­дът за та­зи раз­п­ра­ва с ген. Ма­рин не е про­фе­си­о­на­лен, а са­мо и един­с­т­ве­но по­ли­ти­чес­ки. “Де­мок­ра­ти­те“ от СДС, по­е­ли власт­та “с мал­ко, но за­ви­на­ги”, не прос­то раз­ру­ша­ва­ха ар­ми­я­та ни и из­т­ри­ва­ха най-доб­ри­те й тра­ди­ции, но и ра­бо­леп­но се кла­ня­ха пред но­вия Го­лям брат – то­зи път ев­ро­-ат­лан­ти­чес­ки, брюк­сел­с­ки и ва­шин­г­тон­с­ки. На­тов­с­ки­ят ци­ви­ли­за­ци­о­нен из­бор (по Пе­тър Сто­я­нов) не тър­пе­ше раз­лич­но мне­ние и сво­бод­но из­ра­зе­на по­зи­ция, при то­ва – не от ла­ик и по­ли­тик, а от чо­век, от­дал над 30 го­ди­ни на ар­ми­я­та.

Ге­не­рал Ма­рин бе на­ка­зан, но не уни­зен!

А ви­на­та му пред тъм­но­си­ни­те та­ли­ба­ни бе в реп­ли­ка­та, че “ко­ман­да­та бе­гом към НА­ТО не е здра­вос­лов­на за Бъл­га­рия и ар­ми­я­та ни”. За­ра­ди те­зи ня­кол­ко ду­ми той е увол­нен дис­цип­ли­нар­но от вой­с­ка­та, на ко­я­то е от­дал тол­ко­ва си­ли, зна­ния, лю­бов, усил­ни дни и без­сън­ни но­щи и ли­ше­ния. А че ген. Ма­рин то­га­ва е прав, го до­каз­ва не са­мо раз­ру­ха­та в ар­ми­я­та ни – све­де­на от ня­ко­гаш­ни­те 120 000 щи­ка, мо­дер­ни ар­ти­ле­рия, ави­а­ция и во­е­нен флот до днеш­но­то уни­зи­тел­но по­ло­же­ние: це­ли­ят ли­чен със­тав на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия да мо­же да се по­бе­ре на ед­но­и­мен­ния ста­ди­он, а бед­на Бъл­га­рия да ста­не спон­сор на аме­ри­кан­с­кия во­ен­нопро­миш­лен ком­п­лекс, пла­щай­ки ми­ли­ар­ди за из­т­ре­би­те­ли, ко­и­то все още са на чер­те­жи. И най-ве­че – за­що­то член­с­т­во­то в НА­ТО не ни но­си за­щи­та от ре­ал­ни­те опас­нос­ти на днеш­ния свят, а ни прев­ръ­ща във фрон­то­ва дър­жа­ва сре­щу брат­с­ка сла­вян­с­ка и пра­вос­лав­на Ру­сия. Уви, из­с­т­ра­да­ни­те ду­ми на ген. Ма­рин и днес – 25 го­ди­ни по-къс­но – не са все още урок и за пос­лед­ва­щи­те влас­т­ни­ци, ни­то за свик­на­лия да ко­зи­ру­ва на “на­чал­с­т­ва­та” Бо­ри­сов, ни­то за те­зи, ко­и­то ус­луж­ли­во се на­тис­кат за още на­тов­с­ки вой­с­ки и сри­чат ан­ти­рус­ки­те опор­ки. Един­с­т­ве­но пре­зи­ден­тът Ра­дев и во­ен­ни­ят ми­нис­тър Янев за­щи­та­ват ра­зум­на­та по­зи­ция Бъл­га­рия да се въз­дър­жа от кон­фрон­та­ции и от при­е­ма­не на но­ви чуж­ди вой­с­ки и ба­зи. Но и тях­на­та по­зи­ция е про­фе­си­о­нал­на – и те ка­то ген. Ма­рин са во­ен­ни спе­ци­а­лис­ти от най-ви­сок ранг и поз­на­ват ре­ал­ни­те опас­нос­ти от по­доб­но во­ен­но ан­га­жи­ра­не.

След 1998 г. ген. Ма­рин се от­да­ва ак­тив­но на об­щес­т­ве­на и во­ен­но-пат­ри­о­тич­на ра­бо­та, от­с­то­я­ва мне­ни­е­то си в ин­тер­вю­та в пре­са­та и елек­т­рон­ни­те ме­дии. Не е чужд на иде­я­та да вле­зе в по­ли­ти­ка­та, за да за­щи­та­ва сво­я­та граж­дан­с­ка по­зи­ция. През 2001 г. е кан­ди­дат за на­ро­ден пред­с­та­ви­тел, а мал­ко по-къс­но при­е­ма по­ка­на­та на то­га­ваш­ния пред­се­да­тел на БСП и но­ми­ни­ран от ле­ви­ца­та за дър­жа­вен гла­ва Ге­ор­ги Пър­ва­нов

да бъ­де кан­ди­дат за ви­цеп­ре­зи­дент.

Па­мет­на в но­ва­та ни ис­то­рия ще ос­та­не из­бор­на­та 2001-ва. Лет­ни­ят пар­ла­мен­та­рен вот до­не­се по­бе­да на бив­шия цар Си­ме­он Сак­с­ко­бург­гот­с­ки и не­го­во­то НДСВ, а пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри през но­ем­в­ри дет­ро­ни­ра­ха со­че­ния за фа­во­рит Пе­тър Сто­я­нов и за пре­зи­дент и ви­цеп­ре­зи­дент с вну­ши­тел­но мно­зин­с­т­во бя­ха из­б­ра­ни Ге­ор­ги Пър­ва­нов и Ан­гел Ма­рин. По­ли­то­ло­зи и наб­лю­да­те­ли чес­то ци­ти­рат ка­то при­чи­на за то­зи ре­зул­тат ком­п­ро­мат­на­та вой­на и раз­мах­ва­не­то на пап­ки със сек­рет­ни док­ла­ди за ко­руп­ци­он­ни афе­ри, ко­я­то пуб­лич­но си спрет­на­ха дей­с­т­ва­щият пре­зи­дент Сто­я­нов и бив­ши­ят ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и съ­що кан­ди­дат-пре­зи­дент Бо­го­мил Бо­нев. На то­зи де­бат, пог­ну­сил ма­со­вия из­би­ра­тел, Пър­ва­нов не при­със­т­ва­ше. И със си­гур­ност то­ва е ед­на от най-важ­ни­те при­чи­ни за про­мя­на­та на по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция. Но е факт и не­що дру­го – до­ка­то Сто­я­нов оби­ка­ля­ше те­ле­ви­зи­он­ни­те сту­диа с ви­со­ко­ме­ри­е­то на га­ран­ти­ран по­бе­ди­тел, Пър­ва­нов и Ма­рин оби­ка­ля­ха ця­ла­та стра­на, осо­бе­но мал­ки­те на­се­ле­ни мес­та, сре­ща­ха се с хо­ра­та и очи в очи об­съж­да­ха проб­ле­ми­те им. Без­с­пор­но е, че ген. Ма­рин не бе прос­то “под­г­лас­ник” на кан­ди­дат-пре­зи­ден­та, той има и ог­ро­мен ли­чен при­нос за по­бе­да­та – за­ра­ди не­го­вия ав­то­ри­тет на ге­не­рал и за­ра­ди сме­ла­та му по­зи­ция за НА­ТО с бю­ле­ти­на­та за Пър­ва­нов-Ма­рин гла­су­ва­ха хи­ля­ди дей­с­т­ва­щи и пен­си­о­ни­ра­ни офи­це­ри и тех­ни­те се­мей­с­т­ва. Те не прос­то ува­жа­ва­ха своя ге­не­рал и ко­ман­дир, но и усе­ща­ха “бла­ги­ни­те” от ко­ман­да­та “бе­гом към НА­ТО” – ма­со­ви сък­ра­ще­ния в ар­ми­я­та, вло­ша­ва­не на со­ци­ал­но­то им по­ло­же­ние, не­си­гур­ност, стра­хо­ве, уни­же­ние на тях­но­то офи­цер­с­ко дос­той­н­с­т­во от стра­на на дър­жа­ва­та, ко­я­то са се кле­ли да за­щи­та­ват. Спе­ци­ал­но за Ра­кет­ни­те вой­с­ки “ре­фор­ма­та” око­ло член­с­т­во­то в НА­ТО се пре­вър­на в ка­тас­т­ро­фа – бук­вал­но на­ря­за­ни бя­ха ра­ке­ти, ко­и­то ня­ко­га бя­ха гор­дост на на­ша­та ар­мия и сил­на опо­ра на во­ен­ния ни по­тен­ци­ал. Ка­то ви­цеп­ре­зи­дент на ре­пуб­ли­ка­та ген. Ан­гел Ма­рин без­с­пор­но

вне­се но­во съ­дър­жа­ние и енер­гия в ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на­та си по­зи­ция.

След ня­кол­ко ви­цеп­ре­зи­ден­ти, ко­и­то има­ха се­ри­оз­ни раз­ли­чия или бя­ха в кон­ф­ликт със своя пре­зи­дент (Ата­нас Се­мер­джи­ев, по­да­ла­та ос­тав­ка Бла­га Ди­мит­ро­ва, То­дор Ка­вал­джи­ев), ген. Ма­рин е пър­ви­ят, кой­то ра­бо­ти ло­ял­но и екип­но, не си поз­во­ли да из­ра­зи раз­ли­чи­я­та си с пре­зи­ден­та ме­дий­но, с всич­ки свои дей­с­т­вия па­зе­ше един­с­т­во­то и доб­рия пуб­ли­чен об­раз на Пре­зи­ден­т­с­т­во­то.

Го­ля­ма е вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ка­та и меж­ду­на­род­на ак­тив­ност на Ан­гел Ма­рин ка­то ви­цеп­ре­зи­дент. Той бе же­лан гост на де­сет­ки бъл­гар­с­ки об­щи­ни, в гра­до­ве и се­ла. Бе­ше пат­рон на сто­ти­ци ини­ци­а­ти­ви и съ­би­тия, осо­бе­но в об­ласт­та на во­ен­но-пат­ри­о­тич­но­то въз­пи­та­ние на мла­ди­те, на кул­тур­ни, об­ра­зо­ва­тел­ни и спор­т­ни съ­би­тия, на со­ци­ал­ни ини­ци­а­ти­ви. Той бе ре­до­вен учас­т­ник в чес­т­ва­ни­я­та под връх Шип­ка и на Пет­ро­ва ни­ва, от­да­вай­ки зас­лу­же­но­то на на­ши­те рус­ки ос­во­бо­ди­те­ли и на бъл­гар­с­ки­те бор­ци за сво­бо­да.

Ши­ро­ка и ак­тив­на бе ра­бо­та­та му с бъл­гар­с­ки­те об­щ­нос­ти зад гра­ни­ца – в Сър­бия, Мол­до­ва, Ру­мъ­ния, Ук­рай­на, в Ев­ро­па и две­те Аме­ри­ки. Ан­гел Ма­рин бе по­ли­ти­чес­ки­ят и ду­хо­вен пос­ла­ник на ро­ди­на­та сред те­зи бъл­гар­с­ки об­щ­нос­ти.

Се­ри­оз­на е вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ка­та му ак­тив­ност. Той по­се­ти де­сет­ки дър­жа­ви в рам­ки­те на дей­ност­та си за бъл­га­ри­те в чуж­би­на и в рам­ки­те на дър­жав­ни ви­зи­ти. Па­мет­ни са пъ­ту­ва­ни­я­та му в Ру­сия – стра­на­та, да­ла му вис­ша­та во­ен­на под­го­тов­ка, но и ши­ро­ки ду­хов­ни ин­те­ре­си и тър­се­ния. Съ­що та­ка

вза­им­ни­те ви­зи­ти и сре­щи в Ки­тай, къ­де­то не­гов пар­т­ньор е то­га­ваш­ни­ят ви­цеп­ре­зи­дент Си Дзин­пин,

кой­то от 2012 г. е един от во­де­щи­те по­ли­ти­ци в съв­ре­мен­ния свят – пре­зи­дент на КНР и пред­се­да­тел на Ки­тай­с­ка­та ком­пар­тия – най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка пар­тия в све­та с над 90 ми­ли­о­на чле­нове. С пре­зи­ден­та Си Дзин­пин ген. Ма­рин ус­та­но­вя­ва де­ло­ви и при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния, ко­и­то са от ог­ром­на пол­за за Бъл­га­рия. Ог­ром­ни са и по­у­ки­те от опи­та на Ки­тай – ма­щаб­ни и ам­би­ци­оз­ни со­ци­ал­ни це­ли, из­веж­да­не­то на сто­ти­ци ми­ли­о­ни хо­ра от бед­ност­та, еко­ло­гич­ни дей­с­т­вия, без­с­пор­ни ус­пе­хи в бор­ба­та с пан­де­ми­я­та, уди­ви­те­лен ико­но­ми­чес­ки и тех­но­ло­ги­чен ръст.

Ма­кар и по­лу­чил мно­го уда­ри под кръс­та и ата­ки, ви­цеп­ре­зи­ден­тът Ма­рин ра­бо­ти прин­цип­но и ком­пе­тен­т­но в сфе­ри­те на по­мил­ва­ни­я­та и пре­дос­та­вя­не­то на бъл­гар­с­ко граж­дан­с­т­во.

Де­сет­те го­ди­ни на “Дон­ду­ков” 2 не про­ме­ни­ха Ан­гел Ма­рин – той ос­та­на дос­тъ­пен, прям и де­ло­ви, от­во­рен към хо­ра­та, со­ли­да­рен с тех­ни­те бол­ки и проб­ле­ми. През те­зи го­ди­ни, спаз­вай­ки ло­ял­но Кон­с­ти­ту­ци­я­та и за­ко­ни­те, той не из­не­ве­ри и на сво­и­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки идеи и иде­а­ли, на ро­до­лю­би­ви­те ка­у­зи. Приз­на­ние за ро­ля­та на Ан­гел Ма­рин ка­то ви­цеп­ре­зи­дент е не са­мо дъл­бо­ко­то ува­же­ние на хо­ра­та, с ко­и­то ин­с­ти­ту­ци­я­та го срещ­на, но и на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло. Ан­гел Ма­рин и до днес е сред мал­ци­на­та ви­со­ко­пос­та­ве­ни по­ли­ти­ци, ко­и­то не бя­ха оца­па­ни с по­ли­ти­чес­ки скан­да­ли, не вле­зе в дряз­ги, про­ти­во­ре­чие и от­ри­ца­ние. Той е сред мал­ци­на­та по­ли­ти­ци, за ко­и­то прес­то­ят в по­ли­ти­ка­та не ста­на по­вод и въз­мож­ност да по­доб­ри ма­те­ри­ал­но­то си по­ло­же­ние.

Той е при­мер за стрик­т­но пуб­лич­но по­ве­де­ние, чес­т­ност, не­ко­рум­пи­ра­ност!

През 2011 г. мно­зи­на из­би­ра­те­ли на БСП и пат­ри­о­тич­ни­те фор­ма­ции виж­да­ха в ли­це­то на ген. Ма­рин дос­то­ен бъ­дещ пре­зи­дент, но уви – съд­ба­та и по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си до­ве­до­ха до друг из­ход – за пет го­ди­ни с пре­зи­дент Ро­сен Плев­не­ли­ев ин­с­ти­ту­ци­я­та из­пад­на в не­о­ли­бе­рал­но и ру­со­фоб­с­ко без­в­ре­мие.

След края на своя вто­ри ман­дат ген. Ан­гел Ма­рин се от­да­де на ре­ди­ца об­щес­т­ве­ни ка­у­зи – ог­ла­ви Фо­рум “Бъл­га­рия-Ки­тай”, Меж­ду­на­род­на­та фон­да­ция “Ге­ор­ги Ди­мит­ров”. Ос­та­на и ве­рен член на сво­я­та Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не се из­ку­ши да се вклю­чи в дру­ги по­ли­ти­чес­ки про­ек­ти ед­нод­нев­ки, ни­то в по­ли­ти­чес­ко и пар­тий­но про­ти­во­пос­та­вя­не. През 2021 го­ди­на за по­ре­ден път ген. Ма­рин до­ка­за, че е ро­до­лю­бец с дър­жав­ни­чес­ко мис­ле­не – той под­к­ре­пи ак­тив­но за пре­зи­дент ко­ле­га­та си ге­не­рал Ру­мен Ра­дев, бе член на не­го­вия Ини­ци­а­ти­вен ко­ми­тет, със си­гур­ност да­ва и доб­ри съ­ве­ти на дър­жав­ния гла­ва и на не­го­вия ви­цеп­ре­зи­дент Или­я­на Йо­то­ва, ко­я­то про­дъл­жи пъ­тя на Ма­рин да бъ­де де­ен, ком­пе­тен­тен и еки­пен ви­цеп­ре­зи­дент.

А част от то­зи ин­с­ти­ту­ци­о­на­лен опит е съб­ран и в два­та то­ма, ко­и­то ген. Ма­рин из­да­де след ман­да­та си – “Ра­порт” и “Ви­цеп­ре­зи­ден­тът”, в ко­и­то са съб­ра­ни спо­ме­ни и не­го­ви ре­чи, из­каз­ва­ния, ин­тер­вю­та.

За сво­и­те над 80 го­ди­ни достоен, творчески и съдържателен живот ге­не­рал Ма­рин се до­ка­за неотклонно ка­то го­лям бъл­га­рин.

Не из­не­ве­ри на иде­а­ли­те и ка­у­зи­те си, не се огъ­на пред труд­нос­ти­те и не се уп­ла­ши от по­ли­ти­чес­ки­те ата­ки.

До­ка­за се и про­фе­си­о­нал­но във вся­ка дей­ност, с ко­я­то се за­е­ма­ше – та­ка се случ­ва­ше, за­що­то във вся­ка сфе­ра той про­я­вя­ва­ше своя мъж­ки ха­рак­тер, тру­до­лю­бие, пи­е­тет към но­ви­те зна­ния и це­ле­ус­т­ре­ме­ност. За всич­ко то­ва той е въз­наг­ра­ден с най-важ­на­та наг­ра­да – ува­же­ни­е­то и лю­бов­та на хо­ра­та.

Но ген. Ма­рин зас­лу­жи и ед­на дру­га наг­ра­да. От дър­жа­ва­та! През 2012 г. за зас­лу­ги­те си ка­то офи­цер и ви­цеп­ре­зи­дент и за сво­я­та 70-го­диш­ни­на бе удос­то­ен с най-ви­со­кия бъл­гар­с­ки ор­ден “Ста­ра пла­ни­на” Пър­ва сте­пен. За та­зи наг­ра­да той бе пред­ло­жен от де­сет­ки об­щес­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции. Но ти­пич­но по бъл­гар­с­ки праз­ни­кът на ува­же­ни­е­то към един дос­то­ен чо­век в не­го­во ли­це бе пом­ра­чен от ед­но из­к­лю­чи­тел­но обид­но и ин­т­ри­ган­т­с­ко из­каз­ва­не на то­га­ваш­ния пре­ми­ер Бой­ко Бо­ри­сов, кой­то срав­ни ор­де­на на един дър­жав­ник и ге­не­рал с… пър­жо­ла­та ка­то наг­ра­да за по­ли­цей­с­ко ку­че. То­га­ва се раз­б­ра, че в Бъл­га­рия има ис­тин­с­ки ге­не­ра­ли ка­то Ма­рин и псев­доге­не­ра­ли, макар. Ан­гел Ма­рин бе уда­рен, но никога уни­зен! Той пос­тъ­пи дос­той­но и вър­на ор­де­на. Но и днес ука­зът за не­го­во­то връч­ва­не е в си­ла. Със си­гур­ност е ред­но, даже и посмъртно ор­де­нът да бъ­де връ­чен, с ко­е­то Държавата да от­да­де дъл­жи­мо­то на Ан­гел Ма­рин, чи­е­то име дос­той­но се впис­ва в ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на­та ис­то­рия на бъл­гар­с­ко­то пре­зи­ден­т­с­т­во, на Българската армия, на българската държавност, които са във все по-тежък дефицит без Личности като ген. Ангел Марин.

Поклон пред светлата памет на генерал Ангел Марин!

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО: ЕДИН ДОСТОЕН ЧОВЕК НИ ДАДЕ УРОК ПО ПОВЕДЕНИЕ!

Сте­фан Про­дев, гла­вен ре­дак­тор на в. “Ду­ма”, пат­ри­арх на ле­вия пе­чат:

Най-сет­не се на­ме­ри ге­не­ра­лът. Ар­ти­ле­рис­тът, кой­то хва­на във вил­ка всич­ки во­ен­ни ми­нис­т­ри, до­ве­ли до про­сия бъл­гар­с­ка­та ар­мия. Ра­кет­чи­кът, кой­то ка­за на пре­зи­ден­та Сто­я­нов, че чест­та на мун­ди­ра е не­що мно­го по­ве­че от чест­та на по­ли­ти­ка. Пат­ри­о­тът, чи­я­то про­фе­си­о­нал­на ду­ма раз­к­ри ця­ла­та дра­ма на бъл­гар­с­ко­то оръ­жие. Един дос­то­ен чо­век ни да­де урок по по­ве­де­ние! Един граж­да­нин, кой­то по­ка­за, че па­го­нът не е слу­же­бен знак, а гол­го­та. Се­га е вре­ме­то от­но­во да ви­дим фил­ма “Цар и Ге­не­рал”, а и да си спом­ним от­но­во ста­ра­та опъл­чен­с­ка ко­ман­да “Марш, марш с ге­не­ра­ла наш”. Днес име­то на то­зи ге­не­рал е Ан­гел Ма­рин!

Проф. Свет­ла Тош­ко­ва, пре­по­да­ва­тел в УНСС, на­чал­ник на Ка­би­не­та на ви­цеп­ре­зи­ден­та:

Гос­по­дин ви­цеп­ре­зи­дент, за нас бе­ше чест да ра­бо­тим с Вас! Имах­ме осо­бе­на­та при­ви­ле­гия да из­пит­ва­ме гор­дост­та, че на­ши­ят ви­цеп­ре­зи­дент е най-ис­тин­с­ки­ят, най-не­за­ви­си­ми­ят, най-дос­той­ни­ят дър­жав­ник на Бъл­га­рия. Не­за­ви­сим от ко­нюн­к­ту­ра­та и съм­ни­тел­ни­те връз­ки, не­под­в­лас­тен на су­е­та­та и пуб­лич­но­то пред­с­та­вя­не. За нас Вие сте при­мер за доб­ро­на­ме­ре­ност и то­ле­ран­т­ност, за чо­веч­ност, вни­ма­ние и гри­жа към хо­ра­та. Въз­хи­ща­ва­ме се на Ва­ша­та спо­соб­ност да от­го­ва­ря­те чес­т­но, дос­той­но и твър­до на труд­ни­те и не ви­на­ги доб­ро­на­ме­ре­ни въп­ро­си, на Ва­ша­та тър­пи­мост и ко­рек­т­ност към те­зи, ко­и­то не я зас­лу­жа­ва­ха.

Кон­т­ра­ад­ми­рал от за­па­са Ди­чо Узу­нов:

Ген. Ма­рин със сво­е­то по­ве­де­ние по­ка­за, че не всич­ко е за­гу­бе­но, че е жи­ва на­род­на­та свяст. Сти­га от­с­тъп­ле­ние, сти­га страх! На­ро­дът тряб­ва да знае кой кой е. Не­ка бла­го­да­рим на сме­лия бъл­га­рин и бу­ден по­то­мък на ге­ро­и­чен Ба­так, че той с гор­дост из­пъл­ни своя вой­н­с­ки и граж­дан­с­ки дълг.

Ва­сил По­пов, писател:

То­зи бъл­гар­с­ки ге­не­рал не по­же­ла да пад­не на ко­ле­не, не поз­во­ли да го уни­жат, не пре­чу­пи про­фе­си­о­нал­ни­те си прин­ци­пи, не да­де да се гав­рят с чест­та и чис­то­та­та на мун­ди­ра му!