Геноцид: 1989-а – девет милиона, 2023-а – 6,5 милиона

Да не размишляваме на аба, както казва Народа, а да видим през достоверни факти какво се случва с нас, какви ветрове ни брулят, какви демони ни пощипват, изобщо – какво струваме, ако все още струваме нещо.

Ето: според скорошно изследване на Евростат, българите са най-недоволни от живота си, в сравнение с останалите жители на страните от ЕС.
Няма как да не е така, след като 22,5 процента от българите нямат достатъчно пари за топъл дом през зимата – средно за страните от ЕС този показател е 9,3 процента.

И още: 18,7 процента от българите изпитват тежки материални лишения – при средно ниво за ЕС от 6,7 процента.
Ясно е, че сме се запътили към Изхода – единствено заради студа все още не се усеща вонята от гниенето.

И това не е някаква тайна – или „тайна скръб“, както казваше поетът – за която светът не подозира.
Тя обаче сякаш е недостъпна за нашите тутманици/властници.

Народа вече наднича в ковчега си, но те продължават да играят несмислените си игрички.

Със споменатото изследване Евростат претегля „недоволството“ на българите от живота – това е по-щадящ подход, „недоволство“ намеква за известна жизненост на оценявания субект, за някакви съпротивителни сили, макар и остатъчни.

Резултатите от други проучвания са далеч по-тягостни за нас – например, тия, които „мерят“ усещането за щастие и нещастие.
Според тях сме още по-зле, това ни съобщават ежегодните световни „доклади за щастието“ (World Happiness Report) – въртим се около 90-то място от общо 104 проучени страни.

България се превърна в анклав на ЕС, в който се разминават хорица, трайно обсебени от негативизъм и недоверие в себе си, повечето от които така и не могат да си обяснят защо се случва това с тях.

Да вървим нататък, както години наред казвах във „Всяка неделя“ – и мнозина търсеха в тези думи някакъв скрит смисъл, най-малкото желание за промяна.

Сега „Да вървим нататък“ звучи така, сякаш ни подсказва пътя към Преизподнята, нищо повече.

И както вървим нататък, стигаме до хаоса с електронните рецепти.
От министъра на здравеопазването научихме, че за три дни/16-19 октомври са издадени близо 70 хиляди рецепти, 65 процента от които били изпълнени.
Ура, ура – това е най-евтиният нашенски възглас.
Ами останалите 35 процента, които не са изпълнени?

Последиците от това не бива да ни занимават, това искат да ни внушат – все пак, 65 е повече от 35.
А и без друго населението на България намалява – според друго европейско проучване – най-бързо сред държавите от Европейския съюз.

„Намалява“ обаче в случая е напълно неуместна дума, тя грозно фалшифицира погрома, омекотява го – „изтребление“ е точната дума, изтребление.

Трябва да се примирим и да се научим да живеем с такива думи.
Само по този начин ще осъзнаем, колко жестоки са фактите, колко близо сме до въртопа, в който ще се удавим.

Жестокост ни е нужна – за да схванем най-сетне докъде сме се докарали.
Преживяме някак – като безсловесен добитък, слепи и глухи за фактите.
За миналата/2022 година естественият прираст на населението в България е МИНУС 9,6% – а общо за страните от ЕС той е 2,7%.

При този очевиден погром е естествено да изчезнат и оптимистичните сметки – кога, след колко десетилетия ще настигнем водещите европейски страни по стандарт на живота.

Според прогноза на Световната банка, която бе оповестена тия дни – „Има риск България никога да не достигне богатите страни от Европейския съюз“.
Неравенството на доходите и особено детската бедност са посочени като основни проблеми.

26 процента от българските деца са в риск от бедност – добавете към това и факта, че близо половината от тях излизат от училищата функционално неграмотни – и ще получите съвсем реална представа, как се срутва една държава.

У нас всяка трета бременност завършва с аборт – и по този показател отново сме шампионите на ЕС.
На първо място сме в ЕС и по смъртност на населението.
Черните шампиони.

В крайна сметка, днес населението на България е малко под 6 и половина милиона души – колкото е било и в далечната 1940 година.
Но продължаваме да си свиркаме бодро – и да си смучем от пръстите оправдания.

А сметката е проста, с каквато и идеологическа боя да я нацапаме:
1940 година – 6,5 милиона души.
2023 година – 6,5 милиона души.

Междинна спирка 1989 година – тогава населението достига 9/девет милиона души.

Изтреблението е в пълен ход: вбесяват ни с неразбориите около електронните рецепти, за да не забележим друго, далеч по-важно – 800 хиляди души са без лекар, според Националното сдружение на общините в България.

И по-конкретно: 929 малки градове и 3882 села, в които живее 12 процента от населението на страната, нямат осигурен достъп на място до първична медицинска помощ.
Това е геноцид, нищо по-малко.

Но Народа си остава пасивно недоволен, нищо повече от това.
Сякаш е в състояние да понесе още много злощастия, може да бъде и още по-нещастен.

Няма как да бъде обяснен факта, че скотщината – във всяко отношение – в която сме затънали, може да породи само някакво „недоволство“, вяло и беззъбо.

Народа изглежда така, сякаш е подменен – като че ли е лишен от всякакви съпротивителни сили и вече всякакви тутманици са в състояние с лекота да го обяздят.

Мрежата изобилства с хиляди свидетелства и признания в това отношение.
Имам обширна аудитория там и мога да потвърдя това самоотстраняване на Народа.

Наблюдава се една печална трансформация: преди време и за дълго любимата му фраза бе „Няма държава“ – днес вече чуваме друго: „Не сме Народ“.

Това ли е Краят?
И как успяха „тутманиците“ да залъжат народеца, да го примирят и, в крайна сметка, да го приравнят до собствените си мерки?
Тъжна работа, тъжна.

И, всъщност, е още по-зле, понеже малцина проникват до дъното и обговарят Провала.

Не мога да се начудя, как успяха да накупят с дребни сладкиши толкова хора, и особено Младите.

Накупиха най-вече представите им за почтеност и реален просперитет.

По телевизията Делян Добрев обяви, че защитниците на „Лукойл“ получават по пет милиона евро на месец – повтори го и го потрети.
Пак те – същите фалшиви „русофоби“, които извъртяха далаверата с руския газ през лятото на миналата година.

Същите безсрамници., които и сега пак мълчат и само се подхилкват.
Всичко е ясно.

Ще бъдем все по-лесна плячка на измамници.

1989-а – девет милиона, 2023-а – 6,5 милиона.

И така, докато…