Ген.-майор Златев: Министър Гвоздейков не казва истинската причина за уволнението ми от авиоотряда

Преди няколко дни президентът Румен Радев даде като пример за зависимостите в правителството безпричинното уволнение на шефа на правителствения авиоотряд ген.-майор Златко Златев и замяната му с Тодор Коджейков, който е със спортно образование и бивш охранител, без нужната авиационна квалификация. Министър Гвоздейков отговори, че е уволнил ген. Златев заради редица нарушения. Нарушението, което е “преляло чашата и за което е уволнен”, е, че бил напуснал България за три или четири дни, без служебният транспортен министър да е разписал командировка. Освен това назад във времето Златев, по думите на Гвоздейков, е летял по време на работа за частни компании. Длъжността генерален директор на Държавния авиационен оператор не е летец пилот. Това е административна длъжност с функции на организационна дейност, отбеляза Гвоздейков. Той трябва да организира и управлява процеси, а не да лети на самолет, подчерта той и добави, че има назначени пилоти за това в ДАО. По този повод Евгени Генов потърси за интервю ген.-майор Златко Златев, който отговори на въпросите му за “Гласове”.

– Защо транспортният министър Георги Гвоздейков ви освободи като генерален директор на Държавния авиационен оператор (ДАО), г-н генерал? Публично, чрез медиите, той хвърли срещу вас обвинения за някакви частни полети, които сте извършвали, за командировки, които сте си позволили, без да го питате. Каква е истината?

– Знаете ли, аз няма да коментирам думите на министъра, казаното от него оставям на съвестта му. Ако я има, нека тя е съдник. Аз ще говоря само с данни, факти, обстоятелства и цифри. Пък нека читателите на „Гласове“ си направят сами изводите. Не мога да кажа каква е истинската причина за моето освобождаване, мога само да гадая. Процесът на моето освобождаване започна две седмици по-рано от датата, когато излезе заповедта. Всичко започна с полета на премиера Димитър Главчев за Берлин със самолета „Фалкон“. Преди излитане от София екипажът констатира отказ на авиационната техника и заради безопасността на полета се върна на стоянката. Отказът бе отстранен за около 10-15 минути. Полетът бе изпълнен с близо 30 мин. закъснение. След този случай премиерът отказа да лети с Фалкона. Инженерите установиха каква е причината – отказ в хидромеханичната част на самолета, която бе поръчана за смяна. Поради тази причина следващите полети с „Фалкон“ бяха пренасочени да се изпълняват със самолет „Еърбъс“. Два-три дни след този случай министър Георги Гвоздейков се обади, че трябва да ме освободи, такова било решението.

– Нещо не разбирам. Всяка авиационна техника дава откази. Това е нещо нормално. Дълги години сте служили в армията, в частност във ВВС. Ако за всеки отказ, дори и незначителен, се освобождават офицери, ВВС сега щеше да е без командири.

– Това решение бе спряно.

– Но министърът ви обвини за някакъв полет, за който сте се командировали без негово разрешение, не сте го питали?

– Прословутият полет, заради който бях освободен, както министърът заяви пред медиите, бе до една арабска държава. Той бе планиран с Фалкона. Това бе един понеделник. Но този ден самолетът замина за Женева за отстраняване на повредата в хидро-механичната част. Затова се наложи да се лети с „Еърбъс“. От петимата пилоти, в това число и аз, трима бяха в отпуск, защото нямаше заявки за използване на самолета. Затова се наложи аз и петият пилот да изпълним полета съгласно заявката на външно министерство. Нямаше друг вариант. В случая не е командировка, както обяви пред медиите Гвоздейков, а заповед за изпълнение на полет, пак подчертавам, съгласно заявката на външно министерство. Това бе единственият наличен екипаж на „Еърбъс“. Тогава Фалконът не бе в България. Ако бяхме изпълнили заявката на Външно с него, имаше много голям риск повредата да се повтори и самолетът да остане във въпросната арабска страна с всички последствия, които произтичат до отстраняване на повредата. След като се върнахме от тази държава, в София ме чакаше комисия от Министерство на транспорта със заповед за освобождаване, подписана от министъра. Той дори не пожела да ме види, да се срещне с мен, да ме погледне в очите, да ми каже две думи, дори за собствено оправдание. А аз не съм се командировал без разрешение на министъра, както той обяви.

– Явно е излъгал и то публично, г-н генерал. Разбирам, че възпитанието не ви позволява да го кажете. А каква е практиката в ДАО в това отношение, имам предвид командировките?

– Практиката в ДАО винаги е била генералните директори, които изпълняват полети, да постъпват по този начин. През тези три години, докато ръководех ДАО, съм изпълнявал доста такива полети и Гвоздейков не е имал никакви претенции. Не само той, но и неговите предшественици при изпълнението на полети със специално предназначение. Какъвто беше и този. И изведнъж се оказа, че това е проблем и основание да бъда махнат. Ще дам пример. Преди месеци, когато “Хамас” извърши ракетно нападение над Израел, там имаше много българи. Една вечер в 23:30 ч. министър Гвоздейков ми се обади, че се налага да летим спешно за Тел Авив да прибираме наши сънародници. Организирахме полета и министърът беше на борда. Пилотирахме аз и още един колега. Кацнахме и успяхме да качим 94 наши сънародници и да ги приберем в родината. Тогава за Израел излетяхме спешно, без заявка. Така е при нас. Налага се често да летим в необичайни ситуации, а това изисква гъвкав подход, бързи и смели решения. Чиновническият подход тук е пагубен и вреден. Така че не бива да сме буквояди, да се хващаме за дреболии. Когато трябваше по спешност да организирам полет, за да изведем българските моряци от Русия, която е враждебна страна за нас, никой не ме попита как и по какъв начин съм се справил. Как съм отдал заповед за изпълнение на полета. Тогава бях член на екипажа. Иска ми се да добавя: винаги, когато съм пилотирал, пасажерите от всяка делегация са ме поздравявали и са аплодирали, че лично генералният директор пилотира.

– Г-н генерал, какво пише във вашата длъжностна характеристика за заемане на длъжността генерален директор на ДАО?

– Ето прочетете (показва документа ), това са част от изискванията: „да притежава висше образование с образователно-квалификационна степен магистър в областта на авиацията, да е с дългогодишен доказан  професионален опит в областта на военната или гражданската авиация – пилот“.

– А защо е необходимо да има такова изискване?

– Защото трябва да се организират и управляват процеси в авиацията, които обслужват и се отнасят до държавния и политическия елит на страната. Не може на тази длъжност да се сложи човек, който си няма хал хабер от авиация, който само се е возил като куфар на самолет. Отговорността е много голяма, ако ме разбирате какво искам да  кажа. А аз съм пилот-инструктор на „Еърбъс-А 319“. Освен това имам дългогодишен опит в експлоатацията, поддръжката и летателната дейност на руски, френски и американски вертолети. Летял съм и на тях. Имам необходимите опит и познания за заемане на тази специфична и много отговорна държавна служба. Това е факт, нека не прозвучи нескромно.

– Летели ли сте за частни авиокомпании, както ви обвини министър Гвоздейков, докато оглавявахте ДАО?

– Това бе поредната негова инсинуация. Практиката в ДАО много преди мен е да се сключват договори с българските авиокомпании с цел поддържане на регулярна летателна подготовка на нашите летци за висока безопасност на полетите със специално предназначение. Министър Гвоздейков знаеше за тази практика повече от три години, когато дойде лично в моя кабинет да се запознае с мен и тогава ме подкрепяше. По това време той бе инспектор в ГД ГВА. Вижте за какво става дума. За една година самолет „Еърбъс“ при нас лети около 150 часа. А това прави по един, максимум по два полета на месец на екипаж. Което е крайно недостатъчно като тренинг за изпълнение на полети с президент, премиер, председател на Народно събрание и всички правоимащи. Няма да се спирам на примерите, когато загинаха президентът на Полша и премиерът на Иран именно поради тази причина – недостатъчна подготовка и професионализъм на екипажите на правителствените летателни средства.

Ето защо ДАО има договор с всички български авиокомпании за извършване на летателна дейност. По този начин се пестят огромни средства на държавата. Тя не дава и една стотинка – всичко, ама абсолютно всичко, като се започне от пилотите, премине се през самолетите и разходите за гориво, е за сметка на частните български авиокомпании. Държавата не губи и стотинка финансов ресурс, а само печели, защото поддържането на тренинга на правителствените екипажи е абсолютно и напълно безплатно. А това струва много скъпо. Откакто министър Гвоздейков заема този пост, аз винаги съм ползвал домашни отпуски, когато съм изпълнявал такива полети. Така са постъпвали и моите колеги. Оказва се, че пилотите на всички български авиокомпании биха били по-подготвени от правителствените летци, ако не бяха тези договори. Е това нормално ли е? Нека министърът отговори. Не на мен, а на себе си.

– Огорчен ли си тръгвате?

– Знаете ли, три години живях с проблемите на отряда. А те не са малко. Особено тези, свързани с поддръжката на руските вертолети заради войната в Украйна. Не съм очаквал подобно отношение към мен. Обидно е. Направих си извода – вече ще помагам само на честни, на близки хора, на истински приятели. Ако Гвоздейков прочете тези редове, ще разбере какво искам да кажа.