Георги Йорданов – един от последните мохикани на отиващата си национална нравственост
Нахалството на Атанасов е обратно пропорционално на ръста му. Да тича срещу Георги Йорданов, няма да го стигне
Ха, джобният генерал с палетите още мърдал! Познавате го и като Атанас Атанасов, персоналния гном на Иван Костов.
Сега се възмутил, че кабинетът предлага да се връчи орден “Стара планина” на видния БКП-фукционер Георги Йорданов в чест на 90-годишнината му…
Как може да се дава орден на последния останал жив член на Полтибюро, кокошини се “генералът”, който веднъж сам призна пред медиите, че си няма дори генералска униформа.
На този внимание обиковено не обръщам, тъй като по обективни причини трудно го забелязвам. Но в случая се ядосах.
Кой ми говори за “Политбюро” и комунизъм – Атанасов, довереният прокурор на Тодор Живков по Възродителния процес?
Обектът на оперативната разработка “Гном”? Подслушвачът на главния прокурор Филчев, опасал дома му с кабели и микрофони? Покровителят на най-печалният главсек в историята на МВР Живко Коцев, уличен във връзки с контрабандиста Паскал?
Нахалството на Атанасов е обратно пропорционално на ръста му. Да тича срещу Георги Йорданов, няма да го стигне.
Георги Йорданов наследи Людмила Живкова в Комитета за култура след смъртта й, наследи патоса и вдъхновението, с които Людмила издигна на пиедестал българската култура и превърна българската интелигенция в може би най-уважаваната и достойно платена обществена прослойка.
Да, социалистическата държава инвестираше мощно в култура и образование, как да си изкривим душата и да го отречем?! (А Иван Костов, менторът на Атанасов, бастисваше театри и опери, съкращаваше актьори, погреба “Златният Орфей” барабар с уникалния Летен театър в Слънчев бряг, погреба “Сълза и смях”…)
Имам шанса да помня ония времена, златното десетилетие на духовността до разломната и отвратителна 1989 г., след която всичко отведнъж рухна и отиде по дяволите, кината, галериите и библиотеките се обърнаха в бинго зали, трупите и оркестрите бяха разформировани, повечето провинциални сцени – закрити, творците излязоха на улицата да просят или забегнаха в чужбина, “демократичната” държава намали десеторно бюджета за изкуство и пусна търговците и колонизаторите в Храма…
Говоря за “търговци” като фондациите на Сорос, например.
Личности като Георги Йорданов може да са били спорни в идеологическите си разбирания, но работеха всейтдайно и честно за просвещението, образоваността, книжовността, за българското, за “българщината” – така презряна от неолибералните асимилатори на прогресивизма дума.
Асимилаторите и техните партийни компрадори в парламента упорито се стараят тази клета територия да се обезбългари съвсем, дори и физически. Да ни заменят с полухора без сърца, семейства, вяра, религия, памет, история.
Истинската, горда, съпротивляваща се интелигенция е фундаменталният враг на асимилаторите; те не се нуждаят от интелектуалци, а от “букъри”, немислещо стадо акламатори и конформисти, които евтино да разпродават принципите и таланта си срещу поредния мизерен грант на политкоректността…
Само уважение към Георги Йорданов, един от последните мохикани на отиващата си национална нравственост.
Само презрение към злобливите гноми на отродителството, печалните антигерои на прехода, които унищожиха смисленото, съградено от предците ни.
***
Оо, сега се изказал и Бойко Борисов, личният телохранител на Тодор Живков:
“Съгласен съм с генерал Атанасов, да не се дава орден на Георги Йорданов!”
Комплексари, гноми на ръст, гноми по дух, фарисеи, тъпи мутри и ченгета.
Ама разбира се, как тъй ще се дава орден на Георги Йорданов, по негово време имаше национална култура и българска интелигенция, а истинският евроатлантизъм не харесва това.
