Георги Пирински: За Конституцията и конституционализма днес

Способна ли е сегашната ни многопартийна система да произведе стабилна държавна власт? След изборите на 9 юни прозвуча констатацията, че системните партии са се провалили и политическият модел е износен; ерго, че е нужна алтернатива.

Нека първо уточним за кой модел става дума и в какъв смисъл е износен? Съгласно член първи на Конституцията България е република с парламентарно управление. Конституционната власт се основава на народния суверенитет, разделението на властите, законността и политическия плурализъм. Тя произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Но народът не е единен органичен субект, а общността български граждани, обхващаща множество действащи групи с присъщите вътрешни напрежения и противоречия. Плурализмът дава възможност интересите и тенденции в обществото да получат необходимата публична изява.

Ето защо сърцевината на конституционния модел на управление е пренасочването на потенциалния разрушителен сблъсък на различните интереси и позиции към отговорен диалог между парламентарно представените политически партии, излъчени от избирателите да ги представляват в парламента.

Партиите на свой ред носят  едновременно не само зависимата от времето отговорност към избирателите си, но и постоянна, конституционна, отнасяща се до националното и държавното единство и висшите интереси на държавата. Те следва не само да изразяват различните интереси в гражданското общество, но и да допринасят за интеграцията на нацията и държавата, по израза „парламентът и правителството са две машини, задвижвани от един и същи двигател – партията“.

Да, но това което понастоящем наблюдаваме е тъкмо обратното. Вместо градивен дебат, партиите в парламента се надпреварват в демонстрация на непримиримост и отказ от какъвто и да било диалог, съчетан с грубо антипарламентарно поведение. Ето защо напълно закономерно в момента партии и парламентаристи са обект на възможно най-остри критични квалификации.

Но нека преди да се отдадем на този порив на тотално отрицание, потърсим по-дълбоките причини за днешния срив на  парламентаризма. Работата е там, че в резултат на икономическата глобализация, цяла поредица реални политически правомощия на публичната власт, които конституцията би трябвало да контролира, се преобразуват в скрити власти.

Неведоми висши сили започват да разрушават тъканта на конституционната държава. Глобалният пазар разрушава едно след друго постиженията на социалната държава и стеснява пространството за политическо действие на демократичната държава.

Самата държава се оказва неспособна да установи етически принципи и колективни  гаранции, за да отслаби чувството на несигурност и неопределеност, подкопаващи увереността на човека в себе си – необходимо условие за всяко устойчиво участие в обществения живот.

В такава среда стремително пада интересът към политиката с главна буква, т.е. към политическите партии , политическите  движения, към съставите и програмите на правителствата.  Политиката застрашително се превръща в търговско начинание със съпътстваща развлекателна реклама.

Това развитие всъщност означава дълбока криза не на друго, а на самия конституционализъм, разбиран като конституционно управление, при което публичната власт се формира и осъществява в съответствие с предварително установени ценности и цели, респективно правила и процедури.

Един от най-негативните резултати от този срив на съзнанието за конституционализма като ценностна основа на властта стана съвършено безотговорното опериране със самата конституция, с последен пример дълбоко дестабилизиращите държавата така наречени поправки от края на миналата година в 49-ото НС.

Следователно, какъв е отговорът – някаква нова алтернатива, отричаща партиите и парламентарния модел или напротив, преутвърждаването на неговата ценностна същност на народовластие, осигуряващо национална сигурност и социална справедливост? На практика последното означава  възраждането на новата социална държава на ХХI век, адекватна на новата дигитална ера.

Ето страстното обръщение на доктор Петър Дертлиев от трибуната на ВНС на тържественото 180-ото заседание в паметния ден на поименното подписване на конституцията на 12 юли 1991 година: „Любителите на свръхчовека хептен не искат да има държава. Господа, няма да я бъде! България няма да бъде джунгла! България няма да бъде страна, в която безсрамният, само силният, но алчен, ще господства! А тази дума „социален“, колко ядове ни създаде в комисиите!“

Остава да видим дали в днешно време в общество ще се събуди подобна воля, която да започне да възстановява дееспособността на конституционно уредената българска държава като гарант за достойнството и сигурността на всеки гражданин и на националното и държавно единство на България!