Георги Пирински: Лява алтернатива? – Да, но само с нова БСП!

Резонно е общият въпрос „има ли алтернатива?“ да се конкретизира до „има ли лява алтернатива?“. Т.е. има ли сега у нас алтернатива, която да си постави за цел да отхвърли сегашната тотална порочна власт на парите и пазара в полза на реално народовластие? Като се започне с предстоящите избори „2 в 1“ и се развие в цялостна програма за социализация на икономиката и обществото?

На 1 май БСП-ръководството за пореден път прокламира, че „обединена лява Алтернатива има!“ Само че отсега е ясно, че изборите на 9 юни няма да дадат живот на такава по простата причина, че едно разединено на четири ляво изобщо няма как да произведе онзи изборен резултат, онази „тяга“, която да превърне заявката за ляв курс във въдеща политика в парламента и правителството въз основа на доминираща тенденция в обществото. От което има полза кой? Разбира се – десницата във всичките й превъплъщения. И така ще бъде, докато БСП си остава в плен на сегашното ликвидаторско ръководство.

Основната вина за настоящото пагубно разединение е на К. Нинова и ръководството около нея. Ето защо:

• на Местни избори`23 в София широкото ляво обединение стана факт, а не фикция. Формира се успешна местна коалиция между БСП-София, ПП Левицата! и други леви формации със запомнящ се Манифест и достоверен носител в лицето на Ваня Григорова, която на практика стана победител на изборите за кмет на Столицата;
• на 25 февруари т.г. ръководството фалшифицира решение на НС на партията за поголовно отстраняване на всички ръководители на структури на Софийската организация на БСП с абсолютно необоснован извънреден цикъл отчети и избори – при положение, че такъв редовен предстои през второто полугодие и че предстоят европейски, а сега вече и парламентарни избори;
• излъчената от ръководството т.нар. работна група безцеремонно наложи пълен произвол при провеждането на събранията по организации и райони, в т.ч. и с помощта и на частни охранители /!/, естествено с резултат пълното разбиване на структурите на софийската организация и „изчегъртването“ на всички остатъци от предпоставки за възпроизвеждане на постигнатото през есента на миналата година ляво обединение!

Този „стил“ бе приложен „широко“ из цялата страна, все със същите плачевни резултати. Един от тях е това, че цифром и словом 1%, един единствен процент от младите хора от 18 до 25 години днес гласуват за БСП! Да си затваряш очите пред тези факти е проява или на непростима наивност, или на преднамерена безотговорност.

Хоризонтът отвъд предстоящите избори е не по-малко отчайващ. Представят ни се пространни текстове на предизборни платформи, обръщения, наред с нова проектопрограма, изпълнени с щедри обещания и самоуверени заклинания, при това придружени и със саможертвени декларации. Само че те всячески отбягват същинските язви на днешната система. Ето някои:

• счупеният политически модел на многопартийната система и изборен процес, при която партиите са се превърнали в котерии, крепящи се на свит до максимум т.нар. твърд електорат, придобиващ характеристиките на секти;
• безсъвестното изкористяване на Конституцията, изпразвайки я от съдържание като фундаментът за развитието на България като демократична, правова и социална държава – впрочем, легитимирано с оставането на ПГ на БСП в пленарната зала при окончателното гласуване противно на другите две опозиционни групи;
• тотално корумпиращото пазарно общество, в което парите обезсилват всякакви норми за честна конкуренция в икономиката и за непазарен принцип на обществена собственост и гарантиран достъп на всеки гражданин до целия набор обществени услуги – не само образованието и здравеопазването, но и естествените монополи на съобщенията, транспорта и енергетиката;
• грубото погазване от страна на множество работодатели на императивното право на колективно трудово договаряне на работната заплата и пълния набор условия на труд като основното средство не само за пълно и заплащане „над масата“ на положения труд, но и за гарантирането на работна среда и кадрова политика за развитие на квалифицирани и мотивирани работници и специалисти;
• унизителното преповтаряне на нищо незначещите заклинания за вярност към някакви евроатлантически ценности, които никой не е назовал членоразделно, но които служат като обосновка за изцяло подчинена на „външния фактор – „посолството“ не само външна, но и вътрешна политика.

И т.н.

Какво да се прави ли? На първо време три неща. 1/ Веднага след изборите на 9 юни е наложително Движение „Бузлуджа“ да свика нова среща-разговор за „Настоящето и бъдещето на БСП и лявото“ за оценка на резултатите на левите формации. 2/ Независимо от представянето им в парламента, да се стартира процес на обсъждания и преговори за формиране на равноправен ляв блок за обществен и парламентарен натиск в полза на цялостна лява политика с произтичащите практически политики в защита на политическите, икономическите и социални права и интереси на гражданите и страната. 3/ Решително да се отхвърли замисълът за някакво експертно правителство, за каквото подхвърлят и говорители от БСП, зад което да се скрие ново управленско съучастие във властта без видим цвят, но с натрапчив дъх на поквара.

Но наред с това си остава въпросът за БСП. По всичко личи, че през второто полугодие ръководството, с познатата си пълна безогледност ще натрапи трети четиригодишен мандат за председателя Нинова, 51-ви конгрес, съставен и проведен по вече изпитаната „софийска методика“ и окончателна „чистка“ на всички тук-там все още спотайващи се „врагове с партиен билет“ – „пълен цикъл“ за окончателно ликвидиране на БСП като действително политическа партия и като носител на същинска Лява алтернатива!

Назованият по-горе въпрос има само един истински отговор: Нова БСП – или като преучредена сегашната, или като учредена нова! Остава да видим, има ли кой да го даде?