Глобалната икономическа мощ на Китай ражда глобални инициативи
Евгений Дончев е един от мнозината българи, свързали съдбата си с Китай. Той е журналист международник, владеещ китайски език, който бе кореспондент на БТА в Пекин от 1986 до 1991 г., след което работи в редица вестници и списания. През 2004 г. бе удостоен с наградата на СБЖ за печатни медии. През 2022 г. издава книгата „Китай отвътре“. В нея авторът разказва като очевидец и анализатор за събитията в Китай и за двустранните отношения. В интервю за в. „Китай днес“ Евгений Дончев споделя мисли за Китай, какъвто е бил преди повече от 30 г., какъвто е и сега, както и за отношенията в стратегическия триъгълник Китай – Русия – САЩ.
– Г-н Дончев, Вие бяхте кореспондент на БТА в Пекин в бурни времена за Китай и света. Вие сте китаист, което Ви дава възможност да прониквате в по-голяма дълбочина в случващото се в Китай в миналото и сега. Какво се промени в Китай и в ролята му в света от 80-те години на миналия век до днес?
– През 2002-ра, 11 г. след като бях закрил бюрото на БТА в Пекин, посетих отново Китай с делегация на СБЖ. Шокът започна още след кацането. Навремето пътят до летището бе 2-лентов, отчайващо тесен за огромния още тогава трафик. Посрещна ни магистрала с по 3 ленти в двете посоки, изградена само за около 1 г., допълнена с още две в навечерието на Олимпиадата през 2008 г., с отклонения към 4-ти и 5-и околовръстен пръстен (навремето се строеше едва третият). Подобна трансформация можеше да се види почти в цял Китай или поне в градовете в резултат на наистина грандиозния икономически растеж в продължение на десетилетията след началото на реформите през 1978 г. Тя е функция на основни принципи, останали непроменени до днес – котката да си лови мишки независимо дали е черна, или бяла, външната политика да служи на икономическия просперитет на все по-голяма част от населението, за да не се стигне до трусове, както в края на 80-те години.
– Президентът на Китай СиДзинпин е начело на страната вече над 10 г. Каква е неговата роля като лидер в развитието на КНР? Как сега външната политика на Пекин кореспондира с решаването на глобалните проблеми, които в последно време стават все по-сложни на фона на войните в Украйна и в Близкия изток, растящото международно напрежение и неблагоприятното отражение върху световната икономика?
– След смъртта на Мао Дзедун през 1976 г. Китай не е имал друг върховен лидер с толкова силна власт в партията, армията и държавата (Дън Сяопин контролираше единствено армията). Теоретичният принос на СиДзинпин – „Китайската мечта“ или идеите за социализъм с китайски характеристики в новата ера, бе вписан наред с този на Мао и Дън в партийния устав и конституцията на КНР. Освен това в началото на втория му мандат като държавен глава през 2018 г. парламентът отмени конституционното ограничение за президента и вицепрезидента да бъдат избирани за повече от 2 петгодишни периода.
Най-важното решение в социалната област при управлението на СиДзинпин е отмяната през 2016 г. на политиката на 1 семейство – 1 дете, която след въвеждането й от Дън Сяопин през 1979 г. ограничи раждаемостта, но и доведе до застаряване на населението (18,7% над 60-годишна възраст през 2020 г.), съответно повече разходи за пенсии, социално осигуряване и др. През май 2021 г. пък бе разрешено на семействата да имат по 3 деца. Причината – за 2020 г., при последното преброяване на населението, раждаемостта е била 10,48 на 1000 – най-ниската от създаването на КНР през 1949 г.
– Сред няколкото важни глобални инициативи на Китай „Един пояс, един път“ се отличава с видим резултат. На какво според Вас се дължи утвърждаването му като нова форма на икономическо сътрудничество в света?
– Сред най-големите заслуги на СиДзинпин в икономиката е глобалната инициатива „Един пояс, един път“, лансирана през октомври 2013 г., която включва инфраструктурно развитие и инвестиции в около 150 страни и 30 международни организации. Оценява се на около 21 трлн. долара, когато бъде завършена през 2049 г. за 100-годишнината от създаването на КНР. Същността й е улесняване на свободната търговия чрез китайски, но и местни инвестиции в проекти в страните по древния „Път на коприната“, както и по морския коридор от Азия, през Африка до Европа. За първите 10 г. стойността им по данни на Синхуа е 380 млрд. долара, от които 240 млрд. долара са от Китай, а търговията между азиатския гигант и въпросните партньори е достигнала 19,1 трилиона долара.
– Използва ли България потенциала на „Един пояс, един път“ за икономическото и инфраструктурното си развитие? Какво най-вече ни пречи да развиваме икономическите връзки с Китай, в които в подем е главно търговията, а се пренебрегват големите възможности за инвестиции в различни проекти?
– Унгария единствена от ЕС бе представена от лидера си Виктор Орбан на 17 октомври 2023 г. в Пекин на третия форум „Един пояс, един път“. И постигна своето – гаранцията на Китай, че строителството в рамките на инициативата на 350-километровата жп линия Будапеща – Белград ще бъде завършено въпреки някои проблеми. Само че България не е Унгария, която си има своя китайска политика напук на Брюксел. Същото важи и за Полша. Но София, особено през последните 2 г., не проявява никаква активност за сътрудничество с Китай в общи проекти и инвестиции, се казва в неотдавнашен доклад на фондация „Фридрих Науман“ и Софийския форум за сигурност. Затова и втората световна икономика е извън първата 20-ица на инвеститорите у нас. Добре е, че поне търговията достигна връх от 4,1 млрд. долара за 2022 г.
– Китай от около десетина години е втората след САЩ икономическа сила в света, която според прогнозите скоро ще стане първа. Как в тази обстановка се развиват отношенията на КНР с другите две световни сили – САЩ и Русия? От отношенията в този геополитически триъгълник много зависят мирът и сигурността в света.
– През 2023 г. КНР бе втора в света по номинален БВП – 17,9 трлн. долара при 26,9 трлн. долара на САЩ, но по БВП като паритет на покупателната способност води още от 2016 г. Вашингтон не може да търпи подобно предизвикателство и налага всевъзможни санкции. Връзките на Пекин с Москва не съдържат поводи за напрежение, а напротив, развиват се при взаимна изгода.
Войната в Украйна и напрежението в Близкия изток обаче внасят допълнителна острота в руско-американско-китайските отношения. В съответствие с външнополитическата си доктрина Пекин не заема страна, залага на т. нар. мека сила и настоява за мирно решаване на конфликтите. Затова КНР се очертава като силен стабилизиращ фактор в геополитическия триъгълник.
Любомир МИХАЙЛОВ
