Глобалните данни на “Галъп” опровергаха Денков – едва 18% от българите са оптимисти

Българите ясно се числят към Запада в своите настроения – по-малко оптимизъм и надежда за просперитет и повече тревоги за мира и бъдещето, показват данните от годишното глобално изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“. В края на 2023 г. повечето от запитаните у нас (38%) очакват по-лоша 2024 г., около една пета (18%) са оптимисти за следващите 12 месеца, а 31% очакват новата година да е същата като отминаващата. Останалите не могат да преценят. В рамките на година у нас са намалели и оптимистите и песимистите – за сметка на дела на тези, които не очакват особени промени.

Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 година. То се провежда всяка година оттогава. Тази година то бе осъществено в 41  държави по света. Общо 40 428 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3 – 5% при доверителен интервал – 95%.

Очаквания за икономически просперитет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) очакват трудности, а около една трета (29%) не очакват промени в икономическото положение. Останалите не могат да преценят. Така традиционният песимизъм за икономиката в страната се запазва, но делът на песимистите (макар и висок) намалява с 11 пункта в рамките на година. Оптимистите се запазват в същите дялове за година.

Близостта на конфликти до нашата държава явно не позволява оптимизъм за световния мир. Девет процента у нас очакват по-мирна година, но 46% очакват по-проблемна. Една трета от запитаните българи смятат, че 2024 г. ще е същата в контекста на мир и война, показва изследването.

Мнозинство у нас вижда умерен риск от употребата на ядрено оръжие – 40%, 26 на сто се притесняват, че рискът е висок, а 12% не виждат риск. Останалите не могат да преценят. Изминалата година не е довела до значителни промени в обществените нагласи по този показател, макар че е доловимо известно успокоение, отбелязват от „Галъп интернешънъл“.

Мнозинство по света очаква проблемна, а не мирна 2024 година. Осем от всеки 10 граждани от всички континенти се страхуват от потенциална ядрена война, оценявайки риска от такава като умерен или висок. Мнозинство също така очаква икономически трудности за следващата година, макар че пикът на песимизма за икономиката отмина заедно с COVID-19, са някои от основните изводи от ежегодното международно изследване на Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ „В края на годината“.

Всеки четвърти по света очаква по-мирна 2024 г., но двама от всеки петима очакват обратното – по-конфликтна година. Почти всички останали очакват годината да е същата като предишната. Така, тревогите определено преобладават. Преди няколко години, например, Глобалният индекс на „Галъп интернешънъл“ за оптимизма за мир показа почти еднакви дялове на оптимисти и песимисти. Сега, очевидно, войните в Украйна и Газа отключиха повече страхове по света, посочват от „Галъп интернешънъл“.

В самата Украйна 26% очакват по-мирна година, а 33% – година с повече трудности. Трийсет и шест процента очакват 2024 да е същата като 2023 година. Останалите не могат да преценят. В Русия нагласите са: 12% очакват повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на сто очакват годината да е същата.

Западът като цяло изглежда угрижен. На противоположния полюс се открояват държави от световния юг и изток, с примери като Афганистан и Индонезия, където дяловете позитивни очаквания по отношение на войната и мира достигат до 68%.

За съжаление, няма значителен спад в страховете от ядрена заплаха тази година, отбелязват от „Галъп интернешънъл“. Две пети от запитаните сега виждат висок риск от използването на ядрено оръжие. Почти същият дял виждат умерен риск, а само 14% не виждат риск. Останалите не могат да отговорят.

Както и преди година, мнозинство в САЩ оценяват риска като умерен. В Русия нагласите са близки до тези, регистрирани преди година – този път декларираните очаквания за умерен риск срещу тези за висок риск са 40% срещу 20%.

Двама от всеки петима интервюирани по света очакват по-добра нова година, а всеки четвърти очаква по-лоша. Близо 30% очакват същата година като предишната. Данните изглеждат по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, макар и съвсем минимално.

Държави като Германия, САЩ, Русия показват известно разведряване в очакванията си в сравнение с края на 2022 г., въпреки че все пак остават по-скоро разтревожени. Важни актьори като Иран, например, не са песимистични. Индия е видимо позитивно настроена, а държавите от глобалния юг по традиция изпъкват в своя оптимизъм. Европа, напротив, остава не съвсем позитивна, но с някои щастливи изключения в лицето на албанските общности, например. В Саудитска Арабия внушителните 84% заявяват позитивни очаквания за следващата година, отчита изследването.

Очакванията за икономиката също разкриват, макар и слаби, признаци на облекчение. Трийсет и девет процента очакват година на повече икономически трудности – с 9 пункта по-малко, отколкото преди година. Очакванията за просперитет, или поне за запазване на текущото положение, от друга страна, се покачват, но негативизмът все още преобладава, посочват от „Галъп интернешънъл“.

Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на световната карта.

„Разделението Запад – Не-Запад по света се задълбочава повече от всякога – това показва нашето традиционно годишно глобално изследване от 1977 г. насам, покриващо вече повече от половината от населението на света. Това разделение ясно се разкрива на ниво масово съзнание. Хората, живеещи на запад (ЕС, САЩ и Канада), са много по-малко оптимистични за 2024 г. в сравнение с останалата част на света (29% срещу 42%); много повече от тях очакват икономически затруднения (53% срещу 34%); и много повече от тях очакват година с по-малко мир (56% срещу 33%). Накратко: богатите и силните нации също плачат. Същественият въпрос е за причините – дали те идват отвътре или отвън? И най-вероятно идващата година ще предложи поне посоката на отговора“, коментира Кънчо Стойчев, президент на GIA, цитиран от „Галъп интернешънъл“.