Глобалният юг се готви да си разчисти сметките с отстъпващия Запад

Зад всяко бягство на войски на Запада, може да следва прикрита подготовка за друго бягство. Две години след изтеглянето на американците от Афганистан, друга голяма западна държава беше принудена също толкова спешно да изтегли въоръжените си сили от една страна, в чийто живот досега активно участваше. Имам предвид Франция, която изтегля войските си от Нигер.

При това следва да напомня, че именно в Нигер Франция разчиташе да намери „пристанище” за своите части, които местните военни власти безцеремонно изгониха наскоро от Мали. Като известно „утешение”, Париж разчита да осъществи това изтегляне „организирано”, за разлика от хаотичната евакуация на американците от Кабул през 2021 г.

Само че изтеглянето на войските няма само военен характер. Западът е принуден на прави отстъпки и на дипломатическия и политическия фронт. При това под Запад разбирам използваното от ерата на Студената война насам обозначаване на общността на престижните демократични държави: страните – членки на Северноатлантическия алианс (НАТО), Япония и Австралия. С други думи – САЩ, ЕС и най-богатите измежду техните съюзници.

2023-та обаче ознаменува осъзнаването на една нова реалност, която вече няма как да бъде игнорирана: „основните държави от Юга” вече не се подчиняват на указанията на „основните държави от Севера”. Индия и Африка например все по-рядко се вслушват в това, което казват САЩ и Европа. А стратегията за развитие на Юга най-често се оказва в пряка конфронтация със стратегията за развитие на Севера. Югът все по-често претендира за преразпределяне на глобалната власт и ново устройство на света. „Западът осъзнава, че неговите елитни алианси вече не могат да решават всички световни проблеми” – посочва в тази връзка професорът от Университета „Джавахарлал Неру” в Ню Делхи Хепимон Джейкъб.

Позициите на Запада са застрашени

Всъщност не става дума за някаква нова тенденция, но конфликтът в Украйна я задълбочи и изведе на преден план. Руската инвазия, стартирала стремително на 24 февруари 2022 г., се оказа такъв шок за западните държави и такова съзнателно нарушаване на международния ред от страна на една от държавите, отговорни за гарантирането му в Съвета за сигурност на ООН, че в резултат от това страните от Запада временно се обединиха. САЩ, ЕС и съюзниците им решиха заедно да преодолеят това сътресение, споделяйки свързаните с него лишения. Западните държави очакваха, че към тях ще се присъединят и останалите. Съвсем скоро обаче „западняците” се сблъскаха със суровата реалност: те не само не получиха подкрепа, но се оказа, че много други страни не изпитват съчувствие към Киев, а настойчивите опити на Запада да изведе темата за Украйна на преден план, представяйки я за най-голямата световна драма, доведоха до точно обратния резултат.

Колективната съпротива срещу Запада

Много държави не разбират и не приемат негодуванието на Запада. Разбира се, това не означава, че те задължително одобряват поведението на Русия. Въпреки това тези държави виждат в искането на Запада за налагане на все нови санкции на Москва отличен пример за двойните стандарти на северните държави, традиционно демонстриращи пълно безразличие към безкрайните конфликти на Юга. Друг класически пример за двойни стандарти, които карат африканците да критикуват Запада, е поведението на Франция в Африка. Според тях Париж само говори за необходимостта и другите страни да станат демократични, докато в същото време се отнася крайно недемократично към африканците – между другото, това е аргумент, който с голям успех се използва и от Русия.

Почти двайсет месеца след началото на украинския конфликт Югът, който открито и по нов начин заявява претенциите си, продължава да ерозира позициите на Запада. Тази динамика се прояви съвсем нагледно на трите ключови международни срещи, провели се през август и септември: срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) в Йоханесбург, както и на срещата на Г-20 в Ню Делхи и при откриването на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк.

Съпротивата в БРИКС и Г-20

Еманюел Макрон и преди се опитваше да гради мостове с Юга: през 2019 г. той покани неколцина лидери от Юга на срещата на върха на Г-7 в Биариц. А преди последната срещата на БРИКС в Южна Африка поиска да получи покана за участие в нея. Южноафриканският външен министър Наледи Пандор обаче определи тази идея като „смешна“ и на практика френският президент получи отказ. Според един европейски дипломат подходът на Г-20, чийто домакин тази година беше Индия, също се оказа „безпрецедентно жесток“. Жесток, защото Западът трябваше да направи отстъпки по украинския въпрос, за да запази напредъка си в областта на изменението на климата. И тези отстъпки бяха отразени в заключителното изявление на участниците. Въпросният документ беше по-малко остър към Русия, отколкото заключителното изявление, прието на срещата на върха на Г-20 през миналата 2022-ра в Бали. Освен това последната среща на Г-20 беше „жестока“ и от гледна точка на това, че внезапно се оказа трудна за европейците, призоваваща към съчувствие (да го кажем така) по отношение на Украйна и опитващи се да популяризират своите идеи. Освен това срещата беше “безпрецедентна”, тъй като очевидно Западът не очакваше подобен отпор.

Съпротивата в ООН

Що се отнася до Генералната асамблея на ООН, президентът на САЩ Джо Байдън беше единственият лидер на държава – постоянен член на Съвета за сигурност, който го уважи с присъствието си. Но и неговата реч, в сравнение с онази от 2022-ра, се характеризираше с определени отстъпки към „развиващите се“ страни, опитвайки се да вземе предвид и приоритетите на държавите от Юга. На първо място, любимата тема на американския президент за дихотомията между автокрациите и демокрациите беше оставена настрана. Вместо това Байдън акцентира на устойчивото развитие, изменението на климата и реформата на международните институции. А на конфликта в Украйна се спря едва в последната част от изказването си.

Съпротивата от страна на руската икономика

Впрочем страните от Юга имат и друга сериозна претенция: според тях развитите държави са изчаквали прекалено дълго, за да стартират промяната на международната система, създадена от Запада и за Запада, в която западните държави бяха свръхпредставени. И това се случва в момент, когато „световният баланс“ се измества. Освен това „западняците“ не можаха или не пожелаха да научат уроците от финансовата криза от 2008 г., провокирана от Съединените щати, и да разработят по-справедливи решения на проблема. И сега си плащат за това. В резултат, тяхната неспособност да наложат на всички своята визия относно конфликта в Украйна доведе до успешното преодоляване на санкциите срещу Москва със съдействието на редица държави, включително и най-вече от Глобалния юг. Благодарение на това руската икономика се държи много по-добре от очакваното.

Според известния експерт по руската проблематика Тома Гомар, директор на Френския институт за международни отношения, това отстъпление на Запада „е свързано най-вече с двойния упадък– икономически и стратегически – на европейците. В САЩ ситуацията е много по-различна, тъй като Америка запазва мощната си структурна движеща сила, която според Гомар поне засега „се използва в правилната посока.“ Но и тук следва да се опасяваме от „ефекта Доналд Тръмп“. Според проучване на Германския фонд “Маршал”, публикувано в средата на септември, само 37% от европейците смятат, че след пет години САЩ ще останат най-влиятелният глобален играч. Повечето от тях дори прогнозират, че мястото им на световен лидер ще бъде заето от Китай. Тоест дошло е време за преструктуриране и промяна на “световния баланс”. И това се случва бързо, а следователно – по един жесток за Запада начин.

*Авторката е сред най-известните френски външнополитически анализатори, редакционен директор на Le Monde

От сп. “Геополитика”