Годишнина: 12 юли – ден на българската Конституция

Политици, учени, общественици ще отдадат на 12 юли дължимото на основния ни закон и неговата роля за изграждането на демократична, правова и социална държава

По повод 32-рата годишнина от приемането на Конституцията на Република България Фондация „Солидарно общество“ организира дискусия на тема „Конституцията от 1991 г. – основа на българската държавност и право“.

Събитието ще бъде на 12 юли от 17.30 часа в зала „Сердика“ на хотел „Балкан палас“ в столицата.

Организаторите се стремят към конструктивен и експертен  разговор по актуалните проблеми на конституционализма и народовластието и по подновените намерения за конституционни промени.

Инициаторите на дискусията напомнят на политическата класа и обществото, че Конституцията от 12 юли 1991 година изразява националното съгласие за изграждането на България като демократична, правова и социална държава. През изминалите 32 години тя се утвърди като жизнено необходимия на страната и на гражданите основен закон. Днес в обществото се предлагат множество идеи за промени в Конституцията и особено за реформи в сферата на съдебната власт, които налагат отговорно обществено обсъждане. От решаващо значение е то да бъде подчинено на ясното разбиране за ключовата роля на Конституцията за укрепване на държавността и защита на правата на гражданите.

Конституцията бе приета през 1991 г. с гласовете на 313 от общо 400 народни представители в Седмото велико народно събрание и претърпя няколко промени през годините.

Конституцията от юли 1991 г. – държавен акт, положил трайната основа на свободата и демокрацията в България.

Традиция е на 12 юли под формата на дебати, дискусии и чествания да се събират не само живите сред 400-те народни представители в Седмото ВНС, имали честта да подпишат българската Конституция, но и политици, учени, общественици, юристи, политолози и публицисти. Актуалността през тази година е още по-голяма, защото опитите за заиграване по конюнктурни политически причини с основния закон носят опасност за нашата държавност, категорични са експерти.

ЗЕМЯ припомня:

Думите на големия български юрист, политик, парламентарист и един от бащите на основния ни закон Гиньо Ганев (председател на Комисията за изработване на Конституцията в Седмото ВНС) и на Георги Пирински – знаков парламентарист (1990 – 2013 г. в Народното събрание, а от 2014 – 2019 г. – в Европейския парламент) и един от създателите на основния закон, председател на парламента в периода 2005 – 2009 г.

Гиньо Ганев: Промени в Конституцията – само след мъдър дебат!

„Над всичко стои идеята, че конституцията е писан израз на обществения договор между всички съставки и слоеве на нацията – те да живеят заедно и тя да бъде единна. Тъкмо тази политическа воля на привързаност към принципите на националното съгласие и стремежът към разбирателство са в същността на нашата конституция.

Оттук произтича нейното върховенство, нейната абсолютна политическа легитимност, издигната до сакралност.
Не е вярно, че сегашната конституция била създадена, само за да обслужи прехода. Ценностите, залегнали в нея – свобода, равенство, уважение към достойнството на личността, цялата гама социални права на хората станаха пътният лист на България към Европа. Неслучайно тя получи впечатляваща подкрепа от международната общност, а водещи авторитети на европейския конституционализъм я сочеха и сочат за пример.

Свидетелствам пред историята – не беше възможно промяната да не започне с приемането на нова конституция. Демократичното държавно устройство и истинското парламентарно управление искаха нови устои, върху които да се градят държавата и системата на правата и свободите на гражданите.
Конституцията утвърди републиканските идеи и принципите на парламентарното управление. Целият въпрос е парламентаризмът да намери себе си като „управление чрез дискусия“, а не да се превръща в диктатура на мнозинството, което не слуша дискусиите и силата на аргументите, а гласува със зеления бутон на съгласието за всичко, предложено му от собственото му правителство.

И тук вината не е на конституцията, а в нейното погазване от страна на безропотно послушни парламентарни групи.

Трибуната на парламента трябва да е амвон на свободния дух.

Кризата в институциите не е криза на конституцията!
Разбира се, Конституцията не е свещена крава, тя трябва да се усъвършенства с ритъма на променящия се живот.

Различните предложения за промени в Конституцията не могат да се пръкват по стаите на парламентарните групи. Те трябва да бъдат резултат на мъдър, спокоен и всестранен дебат и да се правят само тогава, когато има призната обществена нужда за това. 
Така че облягайте се на Конституцията, господа, но не лягайте върху нея, за да не се създава впечатление или за задушаване, или за изнасилване.
С цялата си същност тя казва, че само ако живеем заедно, ще живеем добре. Тя пледира за национално съгласие по всички общонационални и общограждански проблеми.
Нека се помолим за тържеството на конституционализма, което значи – на истинската демокрация!
И да кажем на висок глас, но и тихо като в храм – да живее Конституцията!

Георги Пирински: Да прилагаме духа на Конституцията!

Преди дни по БНТ Пирински бе категоричен: “Има определени очаквания за промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Но едновременно огромната част от българите смятат, че в България законите не се спазват, не се прилагат”. Обсъжданите промени в Конституцията според него не са отговорен подход. Те трябва да бъдат съпътствани с широк обществен дебат по темата.

През 2020 г., когато, отново по конюнктурни причини, от кабинета “Борисов” бе повдигнат въпросът за нова Конституция, пред сайта “Барикада” Пирински заяви: “Въпросът е от какво има нужда обществото днес. Искането е за смяна на модела. Но кой модел? Дали става дума за модела, описан в Конституцията, или за нещо съвсем различно – за командно-административния модел, който зачерква разделението на властите и при който един премиер решава всички проблеми еднолично с безусловната подкрепа на своята партия, разпределя по свое усмотрение средствата от бюджета, не се съобразява със задължението си да се явява в Народното събрание, за да отчита дейността на правителството…”

“За мен необходимият отговор на гражданския протест е да се прилага сега действащата Конституция с нейния дух, с нейните форми. Там са записани всички основни искания, които има и протестът – за достоен живот в правова държава, която защитава правата на гражданите си и носи отговорност, ако нейни органи ги нарушават, която осигурява достъпно здравеопазване и образование, право на труд, синдикални права, право на лични и политически убеждения и т. н. Всичко това е записано в Конституцията. Пак ще повторя и ще настоявам, че лайтмотивът е всъщност Конституцията да се прилага така, както е записана, а не да се върви към неизвестни експерименти в критичната атмосфера на сегашното обществено напрежение.”

“Аз се съмнявам дали дори онези, които се наемат да говорят за основния закон, са го чели сериозно, дали наистина са запознати с всички онези гаранции за правата на гражданите, които тя дава и които вече бегло споменах. Лансират се някакви повърхностни тези, изсмукани от пръстите, като това намаляване на депутатите от 240 на 120 – това е несериозно, безотговорно, опасно за същностните граждански права. Не настоящата Конституцията е проблемът, а че не се прилага и се погазва”, заяви тогава Георги Пирински.