Големият провокатор стана на 75 години
Тази статия първоначално е замислена, написана и предложена на почти всички централни австрийски медии на немски език. Но нито един вестник там под различни предлози не пожела или просто не можа да я публикува. Статията е написана от Посланика на Руската федерация в Австрия Дмитрий Любински за RT De.
Тази година се навършват 75 години от основаването на НАТО.
Кулминацията на тържествата е планирана да бъде срещата на върха на алианса на 9-10 юли във Вашингтон. По този повод, включително и в Австрия, „отбранителният блок” стартира шумна и мащабна PR кампания под мотото „Един за всички и всички за един”. Трябва да се признае, че по отношение на собствения пиар НАТО няма равни. Блокът прелива от самочувствие, представяйки се като един вид „гарант на сигурността“ в трансатлантическото пространство, миротворец и лечител.
Но ако погледнем „мироопазващите мисии“ на НАТО в близкото минало веднага става очевидно, че те не са донесли нищо на света освен смърт и разрушения. Достатъчно е да си припомним международно незаконните бомбардировки на Югославия, отнели живота на над 1700 мирни граждани. Говорителят на НАТО Джейми Ший тогава цинично нарече многобройните невинни цивилни жертви „съпътстващи щети“. Или злощастно провалената 20-годишна „антитерористична операция” в Афганистан, както и „хуманитарната” интервенция на коалицията на НАТО в Либия, която хвърли страната в хаос и бедност. Алиансът винаги се е чувствал в правото си да решава съдбите на цели страни и народи. Всичко, което не се вписваше в “основания на правилата ред” на САЩ, се подчиняваше чрез сила.
Русия, с принципната си позиция в Съвета за сигурност на ООН, винаги е била трън в очите на НАТО. Отношенията на алианса със страната ни не бяха леки. Работата в създадения през 2002 г. Съвет НАТО-Русия беше изправена пред задънена улица. Въпреки редица взаимноизгодни проекти, като съвместно обучение на афганистанските сили за сигурност, инициатива за сътрудничество във въздушното пространство или съвместен план за борба с тероризма, конфронтационният дневен ред в него преобладаваше. Западът говореше за принципите на откритост и взаимно разбирателство, но никога не беше готов да се откаже от механизмите за сплашване и възпиране, насочени срещу страната ни.
Нито една от инициативите на Русия, насочени към намаляване тежестта на военния фактор и създаване на общо и неделимо пространство за сигурност в Европа, никога не се е разглеждала сериозно. Така например беше отхвърлена ратификацията на адаптирания Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, а също и предложението за изготвяне на Договор за общоевропейска сигурност.
Основните противоречия между Русия и НАТО започнаха да се очертават много преди украинската криза. Разширяването на алианса на изток, оттеглянето на САЩ от основните споразумения за контрол на въоръженията, изоставянето на принципа за неделима сигурност по отношение на Русия, създаването на нови разделителни линии, както и агресивната активност в постсъветското пространство – всичко това стана причина за сериозната деградация на нашите отношения. В крайна сметка, за да продължи да съществува гигантски военен съюз като НАТО, той изискваше общ, съизмерим враг. Това, което дълги години упорито се отричаше на всички нива, най-накрая стана официална позиция през 2022 г. В новата си стратегическа концепция алиансът определи Руската федерация като най-важната и непосредствена заплаха за сигурността на страните съюзници на блока в евроатлантическото пространство. Най-после маските бяха свалени. Днес конфронтацията на НАТО с нашата страна се осъществява във всички географски посоки. Особено се подсилва „Източният фланг“ на Алианса. Украйна, която се превърна в основна арена на конфронтация, се запълва до краен предел с оръжия от страните от НАТО. Чрез „военни съветници“ се осъществява управлението на украинските войски и снабдяването на страната с разузнавателни данни. Огромен брой цивилни умират от натовските оръжия. В същото време загубите сред украинците не вълнуват много техните западни покровители – за алианса те са само средство за постигане на целта.
Военният блок расте като тумор, опитвайки се да въвлече все повече и повече държави в своята спирала на конфронтация с Русия. И Австрия не е изключение. Засега австрийските граждани успешно се съпротивляват на пропагандата. В последните проучвания 74% ясно се противопоставиха на присъединяването на страната им към НАТО, но докога ще е така? В ежедневната си дейност сегашните власти до голяма степен пренебрегват това мнение. Ние, от своя страна сами си правим изводите въз основа на политическата реалност.
Що се отнася до отношенията на блока с Русия, не трябва да се очаква тяхното нормализиране в обозримо бъдеще. Отговорността за това е на Вашингтон и неговите сателити. Те трябва да поправят грешките, допуснати по отношение на Русия. В същото време НАТО трябва да разбере следното: без взаимно отчитане на интересите в областта на сигурността, равнопоставеността и възобновяването на предметния разговор относно мерките за укрепване на сигурността в Европа, рестартирането на отношенията ни няма перспектива.
Дали това ще се случи някога е голям въпрос. И все пак НАТО, като продукт на Студената война, има конфронтация с Русия в своята ДНК. И в това отношение едва ли нещо ще се промени. Но този път не води до никъде.
/Превод от немски език/
