Госпожа Лъжа отново цепи БСП
В Българската социалистическа партия се случи дългогодишното очаквано от редовите социалисти „отпушване“. С оставката на Корнелия Нинова отново заработиха колективните органи на партията и отново има вътрешнопартиен дебат. Макар и плахо, но бе подадена ръка за диалог вътре в партията към десетките изгонени, обидени, отстранени или самоизолирали се и разочаровани социалисти, а навън – към лявото политическо пространство.
Мотивите, с които Нинова оправда оставката си, са поантата на едно катастрофално управление в партията от осем години и особено – в последните четири от тях, когато Нинова се изживяваше не като „първа сред равни“ в една 130-годишна партия, а като еднолична господарка на БСП.
През тези осем години БСП загуби 800 хил. гласа, сви се до най-твърдото си ядро, спря да формира политики и сведе организационния си живот до скандали и конфликти – с президента, издигнат от левите хора, с европейското ляво, с лявата интелигенция и левия печат, с местните структури в десетки общини – София, Бургас, Перник, Сливен, Шумен, Казанлък и много други. Всичко това – в резултат на антилидерството на Корнелия Нинова.
И вместо да поеме реална отговорност, да покаже смирение и съжаление за грешките, да се извини на партията и на своите другари, Нинова и приближеният ѝ политолог и бивш младежки лидер на СДС Калоян Методиев, издигнат еднолично и противоуставно за народен представител, обикалят телевизионните студия, за да посеят нова порция интриги и разделение. Нинова в типичния си стил посочи пет групи от стари и нови „врагове“ – червените „барони“, които искали винаги да са на власт и се дразнели, че „редови социалист“ като нея е оглавил партията, червените „олигарси“, които печелели милиони на гърба на партията, евролибералите – „джендъри“, начело със Сергей Станишев, „дълбоката държава и Борисов“ и разбира се – президента Радев. Към новите врагове Нинова посочи временното ръководство на партията и „предателите“ Зафиров, Вигенин и Гуцанов… Всички те са виновни, а само Нинова е цялата в бяло! Също и „геният“ Калоян Методиев.
А кой ще я попита за биографията ѝ на едър бизнесмен приватизатор от времето на Иван Костов и кога точно (преди очакваното връщане на БСП на власт през 2005 г.!) стана „редови“ социалист?
Кой ще я попита защо поведе войната с президента, която сви подкрепата на БСП от 1 млн. гласа през 2017 г. до 400 хил. през 2021 г.?
Защо вкара партията в безпринципната коалиция с десните от ПП-ДБ и лично се занимаваше с оръжейните сделки с Украйна и против Русия?
Защо превърна легитимните партийни органи в „гумен печат“ на собствените си капризи и вендети, защо проведе чистки и изключвания, защо харчеше милионната партийна субсидия неясно и безотчетно?
Защо ликвидира левия печат: „Дума“, „Земя“, „Ново време“, телевизия, сайтове, а похарчи милиони за личната си PR кампания.
Много са греховете на Нинова към БСП и тепърва ще се пише „Черната книга“ на нейното политическо наследство.
Но днес сме в ситуацията „Крадецът вика – дръжте крадеца“. Защото, вместо да дава отговори, Нинова „обвинява“ и громи временните ръководители, нарича ги „пешки в чужда схема“, опитва се отново да вкарва партията в своите параноични схеми.
Същите врагове сочи и Калоян Методиев, който декларира лична лоялност към Нинова (нов феномен – Личен депутат) и се ожали, че е изключен от парламентарната група под натиск от мутри.
Нинова като същинска автократорка обеща да пази прекия избор (въпреки че никой не го е отменял), за да опази уж партията от коалиция с ГЕРБ и ДПС (въпреки че НС взе категорично и единодушно решение партията да остане в опозиция). Накратко – Нинова измисля врагове и проблеми, а после са самоназначава, за да ги реши. Оплаква се, че ѝ готвят наказание, за да не може да се кандидатира наесен за лидер на БСП. Въпреки че това е неин трети противоуставен мандат – принцип, който самата Нинова въведе. Тя продължава да погазва Устава, както го е правила през всичките години. Преди броени дни наруши колективно партийно решение и стана народен представител от Благоевград, за да стане депутат от София любимият ѝ седесар Методиев. Отказва да напусне парламента, въпреки че вече не е председател на партията и по Устав няма това право (ограничението е до 12 години). С действията си внася разкол в парламентарната група, в която няколко лично лоялни нейни назначенци тръгват срещу колективната воля на НС на БСП. Разколът в парламентарната група особено когато са нужни активни опозиционни действия и формиране на политики и когато тя бе сведена до срамните 18 депутати, създава риск не само за разкол в партията, но и за тоталното зануляване на БСП – задача, с която се е заела от години.
Ако социалистите изгубят чувството си за самосъхранение и отново ѝ дадат власт в БСП – това ще бъде фатално за бъдещето на най-старата лява партия в Европа. Днес пътят е ясен – отстраняване на Нинова от БСП, за да се случат промяната, новото начало и връщането на доверието!
