Да пребъде българското образование в „бункера“!
Какви нови промени замисля да направи МОН в родното ни училище
На прага сме на поредните „кардинални“ промени в българското училище. Полагаме основите на стратегическа промяна в образованието, на цялостна концептуална промяна, заяви просветният министър в правителството на ПП – ДБ – ГЕРБ проф. Галин Цоков. Пардон, думичката „просвета“ бе изчегъртана от наименованията, теорията и практиката на държавните институции у нас с новия училищен закон, влязъл в сила от 2016 г. Този нов закон трябваше да сложи край на постоянните „реформи“ на парче, които след 1997 г. не оставиха живо място в българското образование. Онова добро образование, което през 1990 г. прословутият план на американците Ран и Ът за капитализъм и пазарна икономика у нас определи като „еталон за Европа“. И посъветва да не променяме нищо в българската образователна система и организация , освен може би някои идеологически думички в обучението. И какво? Вместо това поредицата правителства на „прехода“ се надпреварваха да променят системата, докато я превърнаха в дрипа от кръпки със смесица от десетки подзаконови актове, които си противоречат и в които сега едва ли вече някой може да се ориентира.
Ако образованието в нещо е било стратегически приоритет в тези години, то е в постоянните напъни за реформи. За съжаление, „ремонтът“ продължи и след новия Закон за предучилищното и училищното образование. А доколкото именно образованието е това, което определя нивото на развитие на обществото, на икономиката, на културата и пр., става ясно защо 33 години след промяната България е най-бедната и изостанала страна в ЕС, с най-бърз демографски срив, с лошо образовани ученици, със замиращо здравеопазване в много региони, с бързо нарастване на неграмотността сред населението и т. н. Един съвсем пресен резултат от последните дни: в областния град Силистра кабинет за спешна неотложна помощ няма, няма и за спешна стоматологична помощ, а отскоро няма и денонощна аптека.
А сега ни очаква нов кардинален ремонт на образованието, предприет, след като се видяха слабите средни оценки на матурите (среден 3,93 по български език и литература). Според министъра Цоков новият стратегически замисъл означава първо промяна и преструктуриране на учебните програми така, че те да станели по-рамкови и ориентирани към компетентности и умения, а не към механично усвояване на знания. Очевидно концептуалната промяна е наистина стратегическа, защото базовото образование би трябвало да е преди всичко натрупване на знания, без които компетентност и умения са невъзможни, още по-невъзможно е човек да прилага на практика нещо, което му липсва. В традициите на „онова“ добро българско училище бе именно овладяването на широки базови знания, които след това във висшето образование или в практиката се конкретизират в определени специалности. Добрите знания, придобити в училището, позволяват човек след това да се справя добре във всяка област и при всякакви конкретни изисквания. Ако в основата в училищното обучение се заложат практически умения и компетентности, а знанията са на втори план, е възможно да се „произведат“ елити или бачкатори, но не и можещо, компетентно и културно население в масов вариант, каквото имахме в България. Факт е, че според международни изследвания, младите българи са по-необразовани от възрастните! Освен това, у нас 47,9%, от младежите на възраст между 15 и 24 г. не успяват да придобият уменията, необходими за работа, сочи доклад на УНИЦЕФ за 2022 г. Явно, проблемът не е само във владеенето на компютърни и дигитални умения. В крайна сметка, компютърът, мрежите и дигитализацията, новите технологии и иновации са само средството за прилагане на знанията. Ако ги няма знанията, средството не върши работа. Гугъл, който има вече специални програми за образование, няма да помогне, напротив. Използвайте някоя програма на Гугъл за образование, за да напишете съчинение по тема, и ще видите какъв цирк се получава.
Второ в новостите на властта, което произтича от първото, е промяна в оценяването на учениците и в методиката за оценяване, която да е насочена също към мерене на компетентности и умения, не толкова на заучени знания .
Трето в новостите – облекчаване на образованието, което не означавало олекотяване (канадският езиков стил а ла Кирил Петков се развива). Засега в това облекчаване виждаме намаляване на текущите оценки в училище за оформяне на срочната оценка – те от 4 стават 3. И изпитите във външното оценяване за VІІ и Х клас ще са в различни дни, та да имат учениците време за спокойна подготовка.
По-ясни са идеите за
промени в учебните програми
по класове и предмети. МОН обяви насред лятната ваканция на училищата за обществено обсъждане стари проекти за промени в учебните програми от І до Х клас. Становища по тях се събират до 28 август. Премиерът Николай Денков побърза да обвини МОН, че при последното служебно правителство изоставило анализа на учебните програми, който той започнал като министър. Което, първо, не е вярно, и второ – няма как урбулешката веднага да се предприемат промени в учебните програми от І до Х клас, при положение че те са влизали в сила в различни години, а всеки випуск, започнал по една учебна програма в дадена образователна степен, по закон трябва да завърши степента по същата програма. Сега ще продължи поетапното въвеждане на новите програми в различни години и никой не обръща внимание на идеята, че вместо на парче по години, базовото образование от І до ХІІ клас може да бъде анализирано цялостно и необходими промени да се направят за целия курс като система.
Всъщност двата учебни предмета, които са най-важни за формирането на обществото, са езикът и литературата и историята. За безобразно променените учебни програми по тези два предмета съм писала неведнъж. Сега министър Цоков обяснява, че промените ще засегнат не съдържанието, а преструктурирането им така, че те да бъдат насочени основно към усвояване на умения и компетентности, а не на механично заучени знания. Всъщност, визира се основно броят часове за упражнения и практически занимания. А в предмета Български език и литература двете му части се разпределят 50 на 50 в общия годишен брой часове по тази дисциплина.
В информации из разни сайтове обаче веднага се появиха съобщения, че щели да отпаднат от учебното съдържание творбите на Ботев и Вапцаров. Аз лично такова нещо из проектите на МОН не открих. Вероятно става дума за старите скандали през 2015 – 2019 г., когато съдържанието по литература бе обезобразено, когато от училището отпадна изцяло публицистиката на Ботев, орязани бяха Смирненски и Вапцаров и т. н. Очевидно някои хора в мрежата са ги приели като сегашни замисли.
Единственото, което бе съобщено и от МОН, е, че от програмата по литература за Х клас се преместват в ІХ клас „Епопея на забравените“ със стихотворението „Левски“ и глави от “Под игото“. Мотивът е, че в десети клас програмата е много натоварена, а в края на този клас предстои много важно за учениците външно оценяване. В проектите за промени, пуснати от МОН за обществено обсъждане, виждаме, че за сметка на това отпадат част от изискванията към учениците – например да разпознават тропи, при изучаването на “Евгений Онегин“ на Пушкин, “Дядо Горио“ на Балзак, „Мадам Бовари“ на Флобер, “Есенна песен“ на Пол Верлен, „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков. Записано е също, че се заличава Троянският митологичен цикъл в VІІІ клас. А в програмата по география и икономика за Х клас отпада понятието „раса“…
Няма как тук да изредя подробно намислените изменения. Същественото е, че никой няма намерение да оправи безобразието в сегашните програми по литература, неизвестно от кого измислено – че в V, VІ, ХІ и ХІІ клас литературните произведения се изучават не по хронология или произход, а по… теми. Така в темата „Различни разкази за човека и света“ например се изучават заедно „Хайдути“ на Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ на Андерсен… Хайде някой да каже какво общо има Ботев с Андерсен! В VІ клас пък в темата „Човекът и природата“ попадат заедно „Хубава си, моя горо“ на Каравелов, „Отечество любезно“ на Вазов и „Моето семейство и други животни“ на Джерълд Даръл. Не е виц, реално е. В същия клас в темата „Човекът и другите“ (!) сa съчетани „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски с „Принцът и просякът“ на Марк Твен и с биографията на Нушич (дали запознават учениците с това какви ги е вършил той като окръжен управител в Битоля през 1912 г.?) Естествено е, че в главите на децата настъпва пълна каша и никаква представа за време и пространство. В ХІ клас пък „Градушка“ на Яворов е в темата „Природа“. А и в програмите, и в изискванията, и в учебниците има не литература, а литературознание, поднесено на висок академичен език, което отблъсква и учениците, и всеки, който прелисти въпросните книжа. Да не говорим, че в целия курс по литература от І до ХІІ клас от цялата велика руска литература е останал единствено „Евгений Онегин“. Затова не е чудно, че гимназисти твърдят, че Гео Милев е написал поемата „Септември“ за Априлското въстание, а третокурсници в университета хал хабер нямат какво общо има „Война и мир“ с Наполеон. И вместо най-сетне МОН да се заеме с промяна на всичките описани недомислия, които опорочават обучението по литература и възпитават неграмотни и душевно бедни млади българи, екипът на Цоков се е заел да търси „умения и компетентности, а не знания“.
При сегашното глобално разделение в обществото, предизвикано от „правителството на сглобката“, вниманието обаче се съсредоточи
първо върху историята.
В интервю във фейсбук с отговори на зададени уж на място въпроси (нова мода на премиерско общуване с граждани и медии вместо преките пресконференции) някаква дама, цитирана от водещия Найо Тицин, попитала „докога ще се търпи болшевишката версия на българската история“. Едно на ръка, че хората гледат учебниците и не знаят, че те се пишат по това, което пише в учебните програми. По-абсурдното е, че Денков, който прекрасно знае какво пише и в програмите, и в учебниците, рече, че „има елементи на истина във въпроса“, имало доста едностранчиво представяне, трябвало да се казват истинските факти и следствията от тях, а много често се създавала невярна картина.
Преди това премиерът, удобно разположен в спасителния за нас „бункер НАТО“, както го нарече, обвини журналистите, че пишат неистини и им заповяда да проверяват фактите чрез няколко източника. Нека да го послушам. Ето някои факти, много проверени. След Деветоюнския преврат 1923 г., министър-председателят Александър Стамболийски е насечен жив на парчета и на поста се въздига Александър Цанков, наречен Кръволока. След Септемврийското въстание същата година се отприщва Белият терор, при чиято кулминация през 1925 г. са избити знакови за страната поети, писатели, журналисти и хиляди изчезват безследно. През 1933 г. Георги Димитров развенчава жестоко фашизма в Лайпцигския процес, заради което из цяла Европа и днес стоят негови паметници и паметни плочи. След като през 1941 г. България се присъединява към фашистко-нацисткия тристранен пакт на оста Рим – Берлин – Токио като една от петте европейски страни, които са го сторили, Народното ни събрание приема серия репресивни антиеврейски закони и обявява война на САЩ и Великобритания. През годините на Втората световна война прохитлеристката власт у нас избива хиляди ремсисти и дейци на Съпротивата, позволява със закон да бъдат убивани непълнолетни, близо 300 деца са изтребени, 3000 невръстни деца загиват заедно с депортираните от българските власти 11 300 македонски и егейски евреи, предварително лишени със закон от българско гражданство. Малкият Николчо от Русе на годинка и половина е застрелян с 12 куршума. И т. н.
И ето още факти – проверени чрез неизброими източници, програмите на самото министерство, десетки учебници и личното ми присъствие на разни пресконференции в течение на години. Така мога да опиша в какво господата десни управници превърнаха учебните програми по история. Нищо от изредените по-горе факти не съществува в тях днес. Учениците не трябва да знаят за тези събития.
Още от 2016 г. и сетне, в МОН бяха натрапени като автори на учебни програми и оценители на учебници някакви странични лица, хулители на комунизма, любими на още по-любимата „Америка за България“ – като представяната за професор Евелина Келбечева, без да е такава, и журналиста, громящ ДС, Христо Христов. И по ония времена, въпреки закона, беше възможно зам.-министърът на образованието Диян Стаматов да събира политически антикомунистически сборища за вкарването на “истината за комунизма“ в учебниците. А през 2019 г. в МОН скандално бяха привиквани да им бъдат дърпани ушите утвърдени и уважавани историци от Софийския университет, понеже в техните нови учебници написали две добри думи за престъпния комунизъм в България до 1989 г. които трябвало да се премахнат.
Проектите за нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния министър Николай Милошев, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане в НС на новия училищен закон през 2015 г. (в сила от 2016 г.) започнаха да се въвеждат клас подир клас. Проектите на учебните програми за Х клас се появиха през септември 2017 г. и бяха одобрени през 2018 г.
Та, да напомня какво в крайна сметка пише за историята на България в действащите учебни програми на родното ни училище. Първо, на фона на безумните напъни да бъде сменен 3 март, естествено прави впечатление, че още през 2016 г. в новата учебна програма за ІІ клас по предмета „Човекът и обществото“ е записано, че детето трябва да знае националния празник на България и да го свързва с историческото събитие, което го определя. Но датата на националния празник… не е посочена, за разлика от датите на всички останали официални празници. Просто не се казва кой е националният ни празник. Хайде, да решим, че за обучението на децата в началния курс е допустимо в ІV клас историята на страната ни през ХХ век да включва само Балканските войни и спасяването на българските евреи. Но по-нататък?
Естествен акцент слагам върху програмите по История и цивилизация за VІІ и Х клас, когато се изучава цялата българска история. Впрочем, никъде в учебните програми по история от І до ХІІ клас не съществува тема „Освобождение“ на България. Очевидно, за да се спести неизбежното споменаване на ролята на Русия. Темата е „Участие на България в Руско-Турската война 1877 – 1878 г. Освобождението се споменава само веднъж косвено – в изискването учениците да знаят идеите на Левски за освобождението и святата република. Нататък – учи се за Берлинския конгрес 1878 г., но не е включен сакралният за възраждането на България като самостоятелна държава Сан Стефански договор. Споменатите вече събития – Стамболийски, Септемврийско въстание , Лайпцигски процес , убийства и пр. са прикрити чрез неутрално звучащата тема „Вътрешно-политически конфликти в 20 – 30-те години“. От учебната програма не може да се разбере какво се е случвало у нас в периода до 1944 г. Фашизъм, разбира се няма, сакън. Както знаем, официалната позиция на властите за смях на гаргите от години вече е, че в страната ни не е имало фашизъм. Смешно е, защото излиза, че България, която се присъединява към Хитлер заедно с още само 4 европейски държави, е единствената страна в Европа, в която не е имало фашизъм. Няма друга държава, която отрича фашисткия си период и която нарича партизаните и дейците на Съпротивата терористи… Същите „терористи“, чиято самоотвержена борба срещу фашизма, стана основание България като победена държава да не загуби половината си територия при примирието през 1944 г. и при сключването на мирния договор 1947 г.
Затова пък в учебните програми по история периодът от 1944 г. до 1989 г. е подробно разписан – тоталитарна държава, диктатура, загуба на граждански права, култ, съветизация, загуба на суверенитет, сталинизъм. За различните исторически етапи на този период – ни дума. За успехи при социализма – ни дума. Има тема „Нововъведения, подобрили бита на хората“ и пояснение, че в тези години „са построени много заводи, които замърсяват околната среда“.
„Който казва, че при социализма българите дори не заключваха вратите си; че бе изградена модерна индустриална България, водеща в света в някои отрасли; модерно земеделие с десетки български сортове култури и елитни стада животни; признати в цял свят български научни и технологични школи; безплатно здравеопазване и образование за всички (дори с привилегии за цигани и турци); широко достъпни детски музикални и всякакви школи в активно работещи читалища из цялата страна; театри, кина и концертни зали във всяко селище; ведомствена почивна база за всички работещи с 18-дневни смени на море и т. н. – той лъже! ПРАВИЛНАТА нагласа е никой да не помни това. Пък и то наистина е минало, унищожено вече. Затова само ПРАВИЛНИТЕ автори ще пишат учебниците. И който казва друго, не е европеец, а е човек на черното комунистическо минало.“ Това написах през 2016 г., сега с чиста съвест го повтарям, защото нищо не се е променило, напротив – политическият диктат над училището се задълбочава. Ако това е „болшевишки вариант на историята“ в учебниците, какво ли да очакваме от бъдещи промени от страна на властващите?
И накрая – желанието на новия екип в МОН според министър Цоков е в учебните програми да има
повече интердисциплинарност,
повече междупредметни връзки при прилагането на компетентностния подход, по-голяма свобода на учителя да преподава междупредметни връзки. В проектите, обнародвани от министерството за обществено обсъждане, дори са включени нови програми за интердисциплинарност – например как в часовете по български език да се говори за география. Министър Цоков се срещна с посланика на Финландия у нас Н. Пр. Кристина Кувая и обяви, че по примера на финландския опит ще въвеждаме „образование, базирано на феномени“. Т. е. при обучението не се преподават отделни дисциплини, а едно конкретно събитие се разглежда от няколко гледни точки: икономическа, историческа, географска и др. По този начин учениците изучават няколко предмета едновременно, както и взаимовръзките им. Учителите ще имат свободата да използват такъв проектен иновативен подход, като може да участват двама и повече учители.
В едно интервю проф. Цоков поясни: „Подобно е и предложението в стратегията за уменията на България, изработена от експерти в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която очертава пътя на трансформиране и преструктуриране на нашата образователна система.“
Не знам как в МОН разбират традициите на българското образование, но си спомням, че през 1992 г. Швейцария поиска от България да й предоставим за ползване тогавашния модел на нашето професионално образование – с техникумите, СПТУ-та, практическото обучение по професия и в общообразователното училище и пр. Просветното ни министерство тогава го предостави на швейцарската делегация. Минаха години, швейцарците приложиха и доразвиха българския модел, а ние… го унищожихме. Сега се пъчим с „дуално обучение“ по модел на Швейцария или Австрия… Вместо да ценим нашия си опит и постижения, нашите си образователни традиции и да ги възродим, ние залитаме все по чуждото…
Същото се очерта и след срещата на проф. Цоков с американския посланик Н.Пр. Кенет Мертен (Този посланик обиколи вече почти всичките ни министри, от Посолството с главна буква диктуват на депутатите ни какво да правят с Вежди Рашидов, вицето и външен министър Мария Габриел си говори по телефона с държавния секретар Антъни Блинкен… Ама не, не ни се месят, месела се била Митрофанова! ). Та, страната на г-н Мертен ще ни помага за прословутите СТЕМ центрове в училищата (които са 2271), за подготовката на учители и в обучението по медийна грамотност! Държавният департамент на САЩ щял да ни даде 900 000 долара за борба с дезинформацията, т. е. с фактите, които не му харесват…
Да живее, да пребъде и все повече да се развива българското образование в „бункера“!
