Да си спомним за гражданския морал и ненадминатия публицистичен талант на Стефан Продев
На 3 септември се навършват 23 години от смъртта на Стефан Продев – неоспоримият лидер, визионер и най-остро перо на българския ляв печат, носещ в съвремеността духа, завещан от Ботев и Кирков. Инакомислещият критик на статуквото преди 10 ноември 1989 г., свободният интелектуалец, който не изостави лявата идея в мътилката след промените и я защитаваше с талант и отдаденост, довели до обективната оценка, че оцеляването на БСП през преломната 1990 г. се дължи в огромна степен на Продевата “Дума”, на лявото слово, което водеше тежки предизборни битки, но и отстояваше каузи отвъд злободневието на момента – вътрешнопартийна демокрация, търсене на нови идеи, морално очистване и защита на историческата истина! Всичко това неразривно е свързано с името на Стефан Продев!
По този повод ЗЕМЯ препечатва текст от сайта на Съюза на българските журналисти, публикуван през 2023 г. – по повод 95 години от рождението на Продев.
Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от него – от 1990 до 1992 г. Отдаваме дълбока почит към светлата му памет и пред наследството на огромния му публицистичен талант, непоклатимия морал и винаги изострената съвест можем само отново да въздъхнем с болка колко много ни липсва днес…
“Боже мой, в каква страна живеем! Има ли жива съвест в нея или всичко край нас е една безкрайна сергия, на която сърцата се продават като домати! Удивителните в случая са излишни. Те няма нито да ни отговорят, нито да ни утешат. Изглежда, сме останали без сили, без морал, без чувство за отговорност. И без онази вяра в доброто, което крепи. Изглежда, единственото, което имаме, все още е мизерията на безразличието, на собственото ни падение”.
Тези думи на незабравимия Стефан Продев от 1 октомври 1992 г. припомни днес във Фейсбук дълго работилата с него във вестник “Дума” Мариана Кулинска, добавяйки като тъжен послепис: “актуално и днес, 2023 г.”
Огромна празнина зее в днешната журналистика без Стефан Продев! Той бе не само едно от най-ярките журналистически, публицистични и писателски пера, но и личност със също толкова ярка светлина, която умееше да обединява хора за идеали и каузи, а не за сметки и интереси. Именно той преобрази някогашния вестник “Работническо дело”, прераждайки го в “Дума” – онази вдъхновена и вдъхновяваща “Дума”, която днес вече я няма… Отоде си огорчен от доста уж съидейници, но си остана до последно онзи чист “вечен ремсист”, както най-обичаше сам да се нарича… Въпреки всичко Продевата “Дума”, която той оглавяваше от 1990 г. до лятото на 1999 г., си остана с емблематична следа в българската журналистика…
Стефан Продев се ражда на 15 септември 1927 г. семейството с борбени традиции на железничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева, чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.
Стефан Продев израства в София. Първите ме прояви като журналист са през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член е на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г.
Той е един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945 –1947). Репортер е във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954).
Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989), и главен редактор на изданията на БТА „Лик“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), както и в сп. „Българска музика“ (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на военната агресия на САЩ в тази страна.
Председател е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) от 1990 до 1992 г.
Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930 – 1999). Народен представител от БСП в VII ВНС, XXXVI и XXXVII НС (1990 – 1997).
Напуска ни на 3 септември 2001 г.
Награден е през 2005 г. посмъртно с наградата „Черноризец Храбър“, както и с наградата „Георги Кирков“ (2007 г.). Заслужил деятел на културата (1979 г.).
Поклон пред светлата му памет и дано някога българската журналистика се върне на пътя на достойнството и честта, на всеотдайното служене на социалната справедливост, който така безрезервно следваше Стефан Продев…
