Да си спомним за прекрасния и достоен човек Петър Пейков

Навършват се две години от кончината на ръководителя, отдал сили и знания за социалното и духовното развитие на съвременен Бургас, негово верую бе социалистическия идеал

Преди точно 2 години, на 18 срещу 19 октомври 2022 г., на 82-го­диш­на въз­раст вне­зап­но ни на­пус­на един го­лям бъл­га­рин, иде­а­лист и прек­ра­сен чо­век, при­я­те­лят, съ­рат­ни­кът, при­ме­рът за чо­ве­щи­на, мо­рал и доб­ро­та Пе­тър Ди­мит­ров Пей­ков.

Ро­ден на 9 ап­рил 1940 г. в Кри­чим, Плов­див­с­ко. За­вър­шил Сел­с­кос­то­пан­с­ки тех­ни­кум в Са­до­во, а след от­би­ва­не­то на во­ен­ния си дълг към Оте­чес­т­во­то в Гра­нич­ни вой­с­ки и ра­бо­та­та ка­то зам.-сек­ре­тар на Пол­ко­ви ко­ми­тет на ДКМС, за­ви­на­ги свър­з­ва жиз­не­ния и про­фе­си­о­на­лен път с Бур­гас и Бур­гас­ка об­ласт. За­вър­ш­ва фи­ло­со­фия в СУ “Св. Кл. Ох­рид­с­ки”, а по-къс­но и ас­пи­ран­ту­ра по по­ли­ти­чес­ки на­у­ки във Вис­ша­та пар­тий­на шко­ла в Мос­к­ва и по­лу­ча­ва на­уч­но зва­ние “Кан­ди­дат (док­тор) на фи­ло­соф­с­ки­те на­у­ки”.

В Бур­гас е ак­ти­вен мла­деж­ки де­я­тел, а от 1971 – 1974 г. ог­ла­вя­ва Ок­ръж­ния ко­ми­тет на Ком­со­мо­ла. а по-късно е секретар на Градския, от 1976 на Окръжния, а от 1987 г. на Областния (на територията на Бургаска, Ямболска и Сливенска области) комитет на БКП в Бургас, а в сфе­ра­та му на от­го­вор­нос­ти е ду­хов­на­та сфе­ра. Дъл­ги го­ди­ни Пей­ков бе водещ член на еки­па на Ни­ко­лай Жи­шев в ОК на БКП – Бур­гас, пос­тиг­нал уни­кал­но ико­но­ми­чес­ко, кул­тур­но и со­ци­ал­но раз­ви­тие за ре­ги­о­на. На Два­на­де­се­тия (1981 г.) и Три­на­де­се­тия (1986 г.) кон­г­ре­с на БКП е из­би­ран за кан­ди­дат-член, а на Пле­нум през де­кем­в­ри 1988 г. – за член на ЦК на БКП. Но­си­тел на ви­со­ки дър­жав­ни от­ли­чия.

Лич­на зас­лу­га на Пе­тър Пей­ков, из­тък­ва­на от най-вид­ни­те бур­гас­ки ин­те­лек­ту­ал­ци, е прев­ръ­ща­не­то на мор­с­кия град в един от най-яр­ки­те кул­тур­ни цен­т­ро­ве на то­га­ваш­на Бъл­га­рия, как­то и уни­кал­на­та твор­чес­ка сво­бо­да, ко­я­то е плод на то­ле­ран­т­ност­та и мо­дер­но­то мис­ле­не на ръ­ко­во­ди­те­ля и чо­ве­ка Пе­тър Пей­ков. “Бур­гас – гра­дът на по­е­ти­те и ху­дож­ни­ци­те”, Бур­гас от 70-те и 80-те го­ди­ни – с не­го­ви­те мо­дер­ни кул­тур­ни ин­с­ти­ту­ции, по­каз­ва­щи вис­ши­те об­раз­ци на бъл­гар­с­ко­то, рус­ко­то и ев­ро­пей­с­ко­то из­кус­т­во. За не­го по­е­тът Не­дял­ко Йор­да­нов, ос­та­нал ве­рен при­я­тел за цял жи­вот, из­тък­ва: “Зад нас (ин­те­лек­ту­ал­ци­те) сто­е­ше Пе­тър Пей­ков – тих, скро­мен, ин­те­ли­ген­тен, с две вис­ши об­ра­зо­ва­ния, сан­ти­мен­та­лен и до­бър. Бла­го­да­ре­ние на не­го пос­та­вях­ме заб­ра­не­ни от дру­ги те­ат­ри пи­е­си“, пи­ше той в спо­ме­ни­те си. “Де­ли­ли сме гри­жи и рис­ко­ве – и пре­ди, и се­га… Оти­ва си на­ше­то из­с­т­ра­да­ло по­ко­ле­ние…”, из­п­ла­ка вче­ра го­ле­ми­ят по­ет Не­дял­ко Йор­да­нов.

А при­я­те­лят и съ­и­дей­ник со­ци­а­лист доц. Га­ле Хрис­тов го оп­ре­де­ли на стра­ни­ци­те на ЗЕ­МЯ в на­ве­че­ри­е­то на не­го­ва­та 80-го­диш­ни­на ка­то един от съ­зи­да­те­ли­те на Бур­гас­ка об­ласт и ка­то ком­пе­тен­тен ръ­ко­во­ди­тел, из­пък­ващ със зна­ния, такт и де­мок­ра­тич­ност в ра­бо­та­та с хо­ра­та.

През 1990 – 1991 г. за крат­ко Пе­тър Пей­ков ра­бо­ти ка­то по­ли­ти­чес­ки по­мощ­ник на ли­де­ра на БСП Алек­сан­дър Ли­лов. Със сигурност Петър Пейков бе човек, ръководител и специалист, който имаше огромен потенциал да окаже важно влияние в българската политика на национално ниво – като пръв ръководител на Бургас и областта, в ръководството на партията в сферата на идеологията или на културния фронт. Но криворазбраната промяна и разрухата след 1989 г. направиха така, че и левицата, и държавата България не успяха да се възползват от ума, таланта, знанията и моралните качества на хора като Петър Пейков, на няколко поколения изградени ръководители и организатори в политическата, административната, духовната, стопанската сфери.

Но Петър Пейков остана верен на социалните идеи и мечтата за социално общество на свободата, равенството, солидарността и справедливостта. С човешкото си обаяние, с мекотата и позитивизма в общуването с другите, той бе от хората-Събирачи, от тези, които обединяват около себе си съмишленици. Затова и до сетните си дни активно общуваше със съидейници социалисти и участваше най-скромно, но активно в организацията на събития, чествания, предизборни кампании.

На своята БСП той отдаде честния и изпълнен с труд живот – чле­ну­ва в партията от 1959 г., от­да­де й шест де­се­ти­ле­тия и по­ло­ви­на труд, иде­а­ли­зъм и ис­к­ре­ност. Бе от хората, които напомнят на по-младите, че в политиката не са важни модните еднодневки, защото има големи и непреходни политически каузи, за които си струва да се бориш!

Един от ос­но­ва­те­ли­те на ПК “Един­с­т­во” към БСП – “Обо­ри­ще”, в чи­е­то ръ­ко­вод­с­т­во е из­би­ран мно­гок­рат­но и бе негов председател. Бе ак­ти­вен учас­т­ник и в сбир­ки­те на бургаските и плов­див­с­ки со­ци­а­лис­ти, ра­бо­те­щи в Со­фия. Всяко лято със съпругата Ели и близките си прекарваше в града на своята младост и активни години – Бургас, което го зареждаше с оптимизъм и много щастие.

До сет­ни­те си дни бе при­я­тел и ве­рен чи­та­тел на ЗЕМЯ, “Ру­сия днес” и “Ки­тай днес”.

Той бе лю­бящ и от­да­ден съп­руг, ба­ща и дя­до – при­мер за ис­тин­с­ки­те и веч­ни бъл­гар­с­ки се­мей­ни и чо­веш­ки цен­нос­ти.

За нас – при­я­те­ли­те, съг­раж­да­ни­те, съ­рат­ни­ци­те и съ­и­дей­ни­ци­те, той ще ос­та­не ка­то свет­ла и дос­той­на лич­ност, чо­век от ти­па, кой­то все по-ряд­ко се сре­ща на на­ша­та греш­на зе­мя. Доб­ри­на­та, чо­веч­ност­та, спо­кой­с­т­ви­е­то, ко­е­то ни да­ря­ва­ше в теж­ки мо­мен­ти, оп­ти­миз­мът, с кой­то ни за­реж­да­ше бук­вал­но до пос­лед­ни­те си дни – те ос­та­вят теж­ка и не­из­ле­чи­ма праз­ни­на.

Пок­лон пред свет­ла­та па­мет на Пе­тър Пей­ков!