Денят на учителя в Китай
Всяка година на десети септември китайците празнуват Деня на учителя. Това е древен и значим празник, който символизира дълбокото уважение и признателност на китайското общество към учителите. Образоваността в Китай се смята за върховна ценност от древни времена и професията учител е една от най-почитаните в древното и съвременното китайско общество.
Денят на учителя е събитие, което тази година отбеляза 2300 години традиции в почитането на учителското призвание. Празникът се свързва и с рождението на Конфуций, известен и като първия учител в Китай.
Денят на учителя проследяваме чак до династията Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е). Според исторически записки през периода Хан и периода Дзин (1115 – 1234) всяка година на 27 август, на рождения ден на Конфуций, императорът отивал в храма на Конфуций, за да отдаде почит към древните философи и учители. Императорът бил придружен от целия си имперски двор като след това се състоял голям пир. Обикновените чиновници по райони следвали примера на имперския двор и на този ден всички учители в цялата страна се наслаждавали напочивка и били дарявани с дарове и сушено месо. В столицата, във всички провинции и окръзи също се провеждали жертвени обреди в чест на Конфуций. Отличилите се учители в академиите и школите в цялата страна получавали по 500 ляна сребро като награда от императора.
До последната династия Цин (1644 – 1911), жертвените обреди на 27 август останали грандиозни. На този ден заплатите на учителите били повишавани, а на отличените учители били давани чиновнически звания.
Обикновено, частните учители в древен Китай получавали заплата. Също така те били осигурявани с място, където да живеят. Нямало е точно определена такса за обучение, обикновено родителите плащали на учителя според собствените си доходи. Заплащането включвало пари и основни хранителни продукти¸ а по празниците учителите получавали и подаръци от семейството, в което служат. Празниците, в които учителите получавали дарове били Дуану, Празника в средата на есента, китайската Нова година и др. Когато ученикът за първи път се запознаел с учителя си, той трябвало да се застане коленопреклонно първо пред дъсчицата на Конфуций, а след това и пред учителя си като му подаде дар.
В древен и средновековен Китай цялостното обучение по класическа литература е билот решаващо значение за полагането на императорските изпити (科举考试kējǔkǎoshì) –строг изпит, който гарантира на успешните кандидати мъже желаната бюрократична работа. Затова много семейства търсели да наемат преподавател, който да им помогне в подготовката за изпита.
Родителите на бъдещите кандидати често изпращали писма с покани до учители и приемането или отказът на поканата ставалпо преценка на преподавателя. След като приемат, учителите били третирани с най-голямо уважение от учениците си, които се прекланят и приемат авторитета на своите преподаватели без въпроси. Тази обичайна връзка ученик-учител се корени в конфуцианското убеждение, че строгото образование и строгите йерархии са необходими катализатори за хармонични общества.
Както споменахме, за първия учител в Китай бил смятан Конфуций. Той е роден през периода Пролети и есени (770 – 481 г. пр. н. е.) в днешната провинция Шандун. Неговите родители били от средна класа на обществото, наречена ши. По това време за децата на висшестоящите било достъпно официално образование, състоящо се от 6 предмета или 6 изкуства. Те били следните: ритуали, музика, стрелба с лък, управление на колесница, грамотност (четене) и математика. След като Конфуций получил образование и бил повишен в няколко ранга на различни държавни постове, той бързо спечелил репутация на умел педагог и праведен съветник. Освен че служил като министър на правосъдието в своя роден окръг Лу, той посветил живота си на образованието, като основал частни академии, съсредоточени върху конфуцианската идеология и които били достъпни до ученици от всички социални слоеве. Това оставило неизлечима следа в китайското общество и до днес.
Конфуций вярвал във важността на образованието за всеки отделен човек, както и за обществото като цяло и бил убеден, че за изграждането на ефективно и здраво общество зависи от знанието, което всеки отделен човек получава и развива.
„Никога не се уморих да уча, нито да преподавам на другите, това което съм научил“, казва Конфуций в Аналите, един от основните му трудове. Доктрините в този труд, обобщени от учениците на Конфуций в Четирите книги и Петте канона подпечатват отношението на Китай към образованието за векове напред.
Конфуций често е наричан бащата на всички педагози. Значимостта, която дава на образованието, поставя учителската професия в Китай на висок пиедестал за векове напред.
