Дзилин – провинцията „покрай реката“
Дзилин е една от трите провинции в Североизточен Китай. Граничи със Северна Корея и Русия на изток, провинциите Хъйлундзян на север и Ляонин на юг, а на запад с автономния регион Вътрешна Монголия. Заедно с останалата част от Североизточен Китай, Дзилин претърпява ранна индустриализация.
Провинцията е известна като привлекателна туристическа дестинация и предоставя отлични условия за ски и зимни спортове.
Името Jilin произлиза от манджурска фраза „покрай реката“. Общата площ е 190 000 кв. км, а населението – 24 милиона. Провинция Дзилин е богата на естествени минерални находища със 136 вида полезни изкопаеми и разполага с изобилие от ресурси за традиционна китайска медицина, с приблизително 27 000 вида диви растения и 9000 вида лечебни билки.
Провинцията се намира на висока надморската височина и постепенно се спуска към северозапад. Планините Чанбай минават през югоизточните й райони и са дом на най-високия връх в района, Паекту (2744 м надморска височина). Други планински вериги са Дзилинхада, Джан Гуанцай и Лонган.
През Дзилин текат реките Ялу и Тумън в крайния югоизток, които заедно образуват границата между Китайската народна република и Северна Корея, а също и притоците на река Ляо на югозапад и реките Сонхуа и Нън на север, като те двете в крайна сметка се вливат в Амур.
Провинция Дзилин има северен континентален мусонен климат с дълги, студени зими и доста къси, топли лета. Средните януарски температури варират от -20° C до -14° C.
В провинцията се намират няколко големи индустриални града – това са Чанчун – столица и най-голям град, Дзилин, Байшан, Байчън, Съпин, Йендзи, Сонюен, Тонхуа и Ляоюен.
В Дзилин преобладаващият етнос е хан, с изключение на корейската автономна префектура Янбян, която граничи със Северна Корея. Има и представители на етноса манджури (ман), които живеят в централната част в близост до общините Дзилин и Съпин, а също и монголци, населяващи района на Байчън и Сонюен в Северозападен Дзилин.
Дзилин е основен производител на хранителни култури,
главно ориз, царевица, зърнено сорго, просо и боб. Повечето от оризовите полета са в източната му част. Едни от най-важните търговски култури тук са и захарното цвекло, тютюнът, както и ленът, слънчогледът и сусамът.
В горния басейн на река Сунгари (Сонхуа) производството на дървен материал за строителство и мелничарство е основна икономическа дейност. В източните части на провинцията голяма част от горската дейност е съсредоточена върху производството на целулоза и хартия. Коренът от женшен, открит в планината Чанбай, е високо ценен.
Основните минерални ресурси, с които се слави провинцията, включват въглища, петрол, природен газ, молибден, германий, никел и злато. Запасите от нефтени шисти са най-големите в страната. Въглища се намират на югоизток, близо до границата на река Ялу със Северна Корея. Много по-малки местни мини също задоволяват нуждите на провинцията. Съвсем наскоро минералната вода от планината Чанбай беше бутилирана и широко разпространена.
Първата голяма водноелектрическа инсталация, станцията Фънман на река Сунгари, югоизточно от град Дзилин, е построена от японците по време на Втората световна война и възстановена от Съветския съюз през 50-те години на миналия век. Оттогава в източните планини са още няколко големи водноелектрически проекта.
Дзилин е сравнително силно индустриализиран и е основен производител на автомобили, химикали, машинни инструменти, енергия и горски продукти. Първоначално център за дърводобив и хранително-вкусова промишленост, провинцията придобива тежка индустриална база по време на японската окупация от 1931 –1945 г. Тогава тя е основен бенефициент на съветските инвестиции в средата на 50-те години на миналия век, придобивайки автомобилна индустрия, металургия и производствена индустрия. В началото на 60-те години развитието на водноелектрическата енергия в провинцията прави възможно развитието на химическата и феросплавната промишленост. По-голямата част от промишлеността е съсредоточена в двата най-големи града в провинцията – Чанчун и Дзилин.
Транспортът в провинцията е добре организиран и повечето от общините са пряко свързани с железопътните линии. Река Сунгари е главната артерия на вътрешната навигационна мрежа. Нейните притоци река Хуейфа и река Тумън са плавателни с дървени плавателни съдове. Ялу е плавателна, с параходи до Юлин и с дървени плавателни съдове над тази точка. Магистралната мрежа има регионални центрове в Чанчун, Дзилин, Йендзи и Тонхуа, експресна магистрала минава на югозапад от Чанчун до Шънян в Ляонин и се простира на изток до град Дзилин. Чанчун е центърът на въздушния транспорт в провинцията, с връзки до повечето големи градове в Китай и някои международни маршрути.
В Дзилин на ниво окръг са създадени десетки културни центрове, обществени библиотеки и центрове за популярни изкуства, както това е организирано и в другите китайски провинции.
Прочутото местно художествено и културно наследство включва традиция на селски рисунки от окръг Донфън и разнообразие от народни танци от корейските, монголските и манджурските малцинствени групи. Един от големите китайски филмови продуценти е базиран в Чанчун и градът отдавна е приветстван като „люлката на новата китайска филмова индустрия“. Чанчун е бил административен център на японската марионетна държава Манджуго (1932 – 1945), а бившият императорски дом на император Пуи днес е провинциален музей и една от основните туристически атракции на града.
Друга уникална забележителност е изложбата на каменни метеорити в град Дзилин, които са събрани от грандиозен метеоритен дъжд в района през 1976 г.
Заслужава да се разгледат също и столиците и гробниците на древното царство Когурьо близо до Тонхуа в южния ъгъл на провинцията, които са обекти в съседната провинция Ляонин, колективно бяха определени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2004 г.
