Диагностиката според китайската традиционна медицина
В китайската традиционна медицина диагностиката не изисква сложна апаратура и лабораторни изследвания. Диагностиката се извършва само от лекаря, който не се нуждае от специални уреди за това, тъй като всяка част от тялото ни дава информация за цялостното състояние на организма. Лекарят използва няколко метода, за да определи състоянието на пациента. Това са: външен вид, изслушване, събеседване и изследване на пулса.
По отношение на външния вид се обръща внимание на телосложението, осанката, походката, състоянието на кожата, цвета на лицето, очите, езика, ноктите, косата и т. н. При изслушването се вземат под внимание гласът, силата му и тонът, темпът на речта, дишането. Например силно и шумно дишане, високата и бърза реч са признак за излишък, а слабото дишане, бавната и тиха реч – за недостатък. Чрез събеседването се изясняват начинаът на живот, храненето, сънят, началото на заболяването. Най-точният метод, използван от китайската традиционна медицина – пулсовата диагностика, която определя състоянието на органите и дава най– точна картина за него.
Пулсова диагностика
По пулса може да се определи изменението на потока на енергията в меридианите. Благодарение на пулсовата диагностика е възможно да се избере подходящият алгоритъм за лечение, необходим в дадения момент за конкретния пациент. По пулса на човек могат да се видят не само настоящите болести, но и стари заболявания, както и такива в ранен стадий на развитие.
Диагностицирането на пациента по пулса се осъществява, като се наблюдава пулсът в основата на китката на двете ръце, защото в тази област на ръката се събират всички дванадесет меридиа-
на и защото кожата на китката е тънка, вените се виждат добре и там е удобно да се напипа.
В китайската традиционна медицина се различават 600 вида пулс, но в практиката е достатъчно да се знаят само 50 от тях. С показалеца лекарят намира пулса, наречен гуан, с възглавничките на средния пръст – пулса чи, а с безимения – пулса цун. Ако той натиска леко, значи това изследване е повърхностно, а ако натиска по-силно, значи е дълбоко. Ако пулсът се напипва лесно, това означава, че има пълнота на енергията Ян, а ако е слаб – то има пустота на Ин. Всяка точка съответства на функцията на определен орган. Точката цун на лявата китка отговаря на сърцето (при дълбок натиск) и на тънкото черво (при повърхностен). А на дясната ръка – на белите дробове (при дълбок натиск) и на дебелото черво (при повърхностен). Точката гуан на лявата ръка съответства на черния дроб (при дълбок натиск) и на пикочния мехур (при повърхностен), на дясната ръка – на далака (при дълбок натиск) и на стомаха (при повърхностен). Пулсът при точката чи на лявата ръка показва какво е състоянието на бъбреците (при дълбок натиск) и пикочния мехур (при повърхностен), а на дясната – на перикарда (при дълбок натиск) и на т. нар. троен нагревател (при повърхностен). Това представляват дванадесетте меридиана на човешкото тяло.
Пулсова диагностика не бива да се прави непосредствено след приемането на храна, алкохол или лекарства, когато пациентът е гладен, след тежка физическа работа или умствено напрежение, след спорт или водни процедури, веднага след събуждане, след масаж, след продължителен престой на слънце, край огън или на студено място. Преди да пристъпи към пулсовата диагностика, лекарят също трябва да спази някои условия. Неговото дишане трябва да е спокойно и да съответства на нормалния пулс, т. е. за един дихателен цикъл (вдишване и издишване) трябва да има 4 – 5 пулсови удара. Температурата на ръцете му трябва да е такава, че да не влияе на пулса на пациента. По време на прегледа пациентът трябва да е седнал с изправен гръб или легнал по гръб.
По пулса може да се определи не само здравето, но и характерът на човек. Условието тук е човек да бъде здрав и спокоен. Ако пулсът е 60 – 70 удара в минута, ритмичен и равен, то това е енергичен и жизнерадостен човек. Ако е 70 – 80 удара в минута, ритъмът е скокообразен и рязък, то това е холерик. Ако ударите са по-малко от 70 за минута, пулсът е слаб, но ритмичен, човекът е флегматик със силен и уравновесен характер. Ако ударите са повече от 80, слаби и неритмични, тогава човекът е срамежлив и неуверен в себе си меланхолик.
Диагностиката по езика е неотменима част от прегледа в традиционната медицина, която допълва пулсовата диагностика.
Според китайската медицина всяка една функционална система в организма ни съответства на един от петте елемента (огън, метал, дърво, земя и вода). Ако разгледаме езика според тази теория, ще получим следната картина: предната част на езика съответства на елемента огън, което представлява зоната на сърцето и белите дробове. Непосредствено след нея се намира областта, която съответства на елемента метал, която показва състоянието на дихателната и имунната система. В центъра на езика е зоната на елемента земя, зоната на стомаха и далака. От двете страни са разположени зоните на елемента дърво, зоните на черния дроб и жлъчката. Коренът на езика съответства на елемента вода, зоната на бъбреците.
Изследването на езика може да даде представа за състоянието на системата от меридиани в организма, за недостатъка и излишъка на енергия във вътрешните органи, за състоянието на развиващите се или скорошни заболявания.
Езикът на здравия човек трябва да бъде равномерно розов на цвят, покрит с тънка слюнка, да няма отпечатъци от зъби, налепи и различни на цвят области. Промяната на размера на езика, цвета му, появата на налепи са признак за нарушение в дейността на един или друг орган, както и за дисбаланс в потока на енергията ци и кръвта.
По-светлият от обичайното език е синдром за недостатък и „студ“. Това състояние е характерно, когато има недостиг на енергията ци и на кръвта, недостиг и по-слаба Ян енергия. Светлият и тънък език обикновено се наблюдава при недостатък едновременно на кръв и на Ци. Светлият и сух език е признак за недостатък на Ян, а светлият и удебелен език с отпечатъци от зъби и влажна повърхност – за недостиг на Ян и задържане на течности.
Червеният език е признак за горещина в тялото. Червеният сух език с малко налепи или без налепи и възможни цепнатини се наблюдава при излишък на горещина поради недостиг на Ин енергия. Червеният език с ясно изразени цепнатини свидетелства за увреждане на Ин на стомаха. Изтънелият, сух червен език показва активиране на „горещината“ и увреждане на течностите в организма. Почервеняването на върха на езика е белег за повишаване на „огъня“ на сърцето. А почервеняването от двете страни на езика – за „огън“ в черния дроб и пикочния мехур.
Виолетовият език е признак за застой на кръвта, който може да бъде свързан както с „горещина“, така и със „студ“. Светловиолетовият влажен език обикновено се наблюдава при застой на кръвта, предизвикан от недостиг на Ян и натрупване на „студ“, а тъмновиолетовият сух език – при застой на кръвта поради активиране на „горещината“. Освен това тъмновиолетов език се наблюдава при някои заболявания на сърцето, хранително отравяне и предозиране с лекарства.
При диагностицирането по езика също има някои условия, за да бъде вярна диагнозата. Прегледът трябва да се извърши при естествена светлина, сутрин, преди измиването на зъбите. При прегледа езикът не трябва да се напряга, защото това може да измени формата и цвета му. Трябва да е минал поне час след ядене, пушене или прием на лекарства, т. е. всички възможни фактори, които влияят на цвета на езика.
Въпреки че на пръв поглед няма нищо сложно при прегледа, възможните изменения на езика са стотици. Затова са необходими достатъчно познания и натрупан опит, за да бъде поставена точната диагноза.
