“Дипломатически етюди” на Бойко Коцев – дипломацията през погледа на родолюбеца
Наскоро завърших „Дипломатически етюди” – книга на известния наш дипломат Бойко Коцев. Впечатленията си мога да изразя само с една дума – възхищение.
Бойко Коцев е заемал най-отговорните постове във и извън страната – заместник-началник на Мисията на Република България към Европейската Общност в Брюксел, постоянен представител на Република България при Европейския съюз, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската Федерация. От 2001 до 2007 год е бил заместник министър на вътрешните работи. В момента е представител на Република България в Международната банка за икономическо сътрудничество.
В книгата си, съставена от автобиографични разкази, Коцев ни разказва с неподражаемо майсторство и наистина дипломатически усет преживяванията си докато е работил на такива високи длъжности.
Нещото, обаче, което ми направи най-голямо впечатление, беше
възрожденския дух, който буквално лъха от редовете. Виждаме историите на един истински български родолюбец,
каквито напоследък, с ръка на сърцето трябва да признаем, че няма много по върховете на управлението. И някак съвсем в тон с това родолюбие нишката, основната идея в цялата книга е понятието „национален интерес” – нещо, което Бойко Коцев е издигнал в култ, независимо къде и каква позиция е заемал.
От книгата може да научим много истини за близкото ни минало и то да ги научим от първа ръка, а не преминали през разнообразни пропагандни интерпретации.
Бойко Коцев ни разказва и истинската история за разпада на СССР и социалистическия лагер,
историята такава, каквато е в действителност, а не „разкрасена” или „разкривена”
от множество субективни твърдения или конспиративни теории.
Научаваме и истината за борбата, която България води в Брюксел за кирилицата – борба, която в друг вид продължава и в Москва, тъй като господин Коцев, след края на мандата си като постоянен представител на България в ЕС заема отговорната позиция на посланник в Руската федерация.
Разказите от първо лице за срещите на Коцев със Сергей Лавров, Евгений Примаков, Жозе Барозу
и много други са изключително информативни. Такива са и спомените му за преговорите около влизането на България в НАТО и ЕС, за по-нататъшните ни инициативи в тези две организации.
Една от най-интересните части е за трагикомичната, някак типично нашенска история с издигането на българин за председател на ООН. Припомням, че в 2015 год България издигна за председател на ООН официално кандидатурата на Ирина Бокова, а после, по някакви неведомо-байганьовски причини издигнахме и кандидатурата на Кристалина Георгиева, противопоставяйки две кандидатури, на две дами от една държава. Такова нещо никога не се беше случвало. Разбира се, станахме за смях пред целия свят и нито една от двете ни кандидатури не спечели. Историята е описана изключително интересно, без Коцев да се поддава на емоции, както повечето от нас биха направили.
Въпреки това, всеки прочел тази прекрасна книга ще усети вълнението на автора, неговата дълбока тъга от това, което се случва днес у нас, от пътя, по който се движи България.
Някак пророчески звучи цитатът : Един вътрешен глас не спираше да ми нашепва „Дай Боже сили всекиму, за да може да намери своето смиреномъдрие и се извиси до общочовешките добродетели и нравственост”!
Иван Спиридонов
От “Поглед.инфо”, заглавието е на ЗЕМЯ
