Добрич можеше да се превърне във втори Плевен
Продължава пътешествието на Светлана и Герман Шакарбиеви
Сдружение „Памет 1877-1878“, Пловдив, из България в търсене на паметните места, свързани с Руско-турската освободителна война. Този път те разказват за Добрич.
Добрич, уютен като повечето български градове, е потънал в зеленина и история, богата на битки, героизъм и политически обрати. Нашата експедиция тук е свързана с едно от най-значимите сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. – битката при Хаджиоглу Пазарджик (старото име на Добрич). И както винаги, имахме голям късмет. Всичко започна с това, че след като пристигнахме по-рано от планираното, трябваше да намерим човек, който да ни заведе до паметниците. Така се срещнахме с Димитър Илиев, местен таксиметров шофьор, който любезно се съгласи да бъде наш гид.
След падането на Плевен и преминаването на руските войски през Балкана, в средата на януари 1878 г., генерал Цимерман получава заповед да превземе здраво укрепения вражески град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението така, че да прекъсне комуникациите между Варна, Шумен и Разград.
Атаката за Хаджиоглу Пазарджик започва на 17 януари 1878 г. Около града на разстояние 10-15 км, с помощта на принудителния труд на местното българско население врагът изгражда мощни укрепления. Врагът разполага с 15 000 души елитна пехота и 1500 кавалеристи от египетския корпус на принц Хасан под командването на Рашид паша. Четиридесет и две оръдия били разположени по укрепените позиции. В града и околностите му действат башибозушки отряди с численост до 20 000 души. Две български църкви са превърнати в складове за боеприпаси и снаряди. Неслучайно в дневника на 16-и Донски казашки полк е записано, че “Цялото българско население на града посрещна с радост нашите войски. Турците наистина бяха успели да укрепят града с ръцете на българите до такава степен, че ако врагът не го беше предал доброволно, той можеше да се превърне във втори Плевен за нас”.
Руските войски заобиколили града по пътя за Балчик. Настъпвайки от три страни, частите на Долнодунавския отряд освобождават селата Елибей (Пчеларово), Перифак (Равнец), Малджиар, Карабак (Люляково), Башхасирлък (Преселници), Харманкуйсу (Кардам) и Чифуткойсу (Йовково). Придвижването на руските войски до вражеските крепости се извършва в сурови зимни условия – при бури и виелици. Притиснати от руската кавалерия, предните части на противника се оттеглят към град Хаджиоглу Пазарджик.
На 26 януари 1878 г. турският отряд, който напуснал града, атакува десния фланг на руските войски. 66-и Тарутински и 68-и Бородински пехотен полк и 11-а Донска батарея получават подкрепление от 66-и Бутирски и 65-и Московски пехотен полк от 17-а пехотна дивизия, които атакуват противника откъм тила. В резултат на руската атака противникът е принуден да изостави редутите и да избяга в посока към града. През нощта, опасявайки се от пълното обкръжаване на града, турско-египетските войски подпалват пожари, опожаряват две български църкви, изоставяйки тежко ранените и всички боеприпаси и напускат града. Загубите на руснаците възлизат на повече от 100 души убити и ранени. Загубите на противника надхвърлят 300 души. В битката е убит командирът на египетските войски Зекерия паша. На другия ден – 27 януари, руските войски навлизат в Хаджиоглу Пазарджик. Жителите ентусиазирано посрещат своите освободители.
Битката при Хаджиоглу Пазарджик е последното сражение между толкова значими и многобройни войски по време на Руско-турската освободителна война. След като превзема силно укрепения град Хаджиоглу Пазарджик, генерал Цимерман се отправя към Козлуджа (Суворово) и Провадия, изпълнявайки задачата да блокира турските войски в укрепения триъгълник Варна – Шумен – Разград. На 31 януари 1878 г. руските войски влизат в Балчик, на 4 февруари 1878 г. е освободена Каварна – героично защитавана от жителите й през лятото на 1877 г., на 22 февруари 1878 г. руските войски влизат в Силистра. Добруджа е напълно освободена от петвековното османско владичество.
Освен Паметника в чест на победата в битката при Хаджиоглу Пазарджик или Паметника на генерал Цимерман, в Добрич има още няколко паметника от Руско-турската война от 1877-1878 г. Всички те са в добро състояние, въпреки че районите около паметниците изискват по-внимателна поддръжка.
