Дойде времето на ходещото клише
“След 6 март ще стана премиер. Дотогава е важно министрите да показват резултати… България излезе от международната изолация. Вече сме част от решенията в Европа… Има теми, по които трябва да имаме своята позиция… В последните месеци имаме ясна позиция по всяка тема.”
Навремето, когато Борисов беше министър-председател, в началния период имаше склонност в медиите, към речите му да се добавя: “каза в типичния за него стил Бойко Борисов”.
Компромис между невъзможността да го наречеш открито “простак” и желанието да запазиш себеуважение. Както казваше пиарът Диана Дамянова: “Всеки средностатистически простак вижда в Борисов себе си”.
За “типичния му стил” могат да се напишат монографии, но няма нужда, той е осмян преди години от най-големите пера в българската литература. Помните ли едно издание на “Бай Ганьо” на гръцки, корицата на което беше илюстрирана с колаж на Борисов. Грешката беше неволна и вярна.
Но това отмина, защото “типичният стил” е заразителен и по-ниската култура потиска по-високата. И почва един конформизъм, бате.
Златните времена на “типичния стил” отминават, но не са си отишли. Вече няма “стил” има само образ на епохата. Дойде времето на ходещото клише. На нищоговоренето и нищоправенето.
На приказките на Борисов можеше да се ядосваш и смееш. След 6 март това ще са безсмислени упражнения. Плуването в розова (евро)атлантическа саламура ще бъде изведено в олимпийска дисциплина.
Само Иван Костов можеше да се ядосва и смее на теменужките си. Но той е единствен, а и е първожрец на тези, на които Мария Габриел ще бъде параван.
