ДОКУМЕНТ: ПОРТРЕТ НА ЛИДЕРА – ПРЕДИ ДА СЕ Е САМОИЗГРАДИЛ

ЗЕМЯ днес публикува един интересен документ. В книгата си „Шести отдел“ (2004 г.) бившият началник на Шести отдел към Шесто управление на ДС проф. Димитър Иванов публикува Психологически портрет на днешния почетен председател на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган, правен от психолози от Института по криминалистика към МВР по време на престоя на Доган в Старозагорския затвор заради активната му гражданска съпротива срещу т. нар. Възродителен процес, проведен между 1984 и 1989 г.

В рамките на гореспоменатия контекст и на дистанцията на времето този психологически профил показва, че на най-опитния български политик не само нищо човешко не му е чуждо – и в личния живот, и в колебанията и терзанията, и в грешките и поуките. Но и главното – показва генезиса, първите стъпки и трънливия път на изграждането на Лидера, кален в политически битки в течение на вече 40 години. Както и противоречието на възможността за удобния бит на успешен интелектуалец от Малцинството до Борец (по мирен път!) за гражданските права и свободи на същото Малцинство.

Доктор Ахмед Доган по теорията на лидерството е лидер от най-висшия тип – трансформационен. За разлика от харизматичните лидери, които се радват на моментното влияние сред масите, и на ситуационния, който се появява за кратко „на точното място и в точното време“, трансформационният лидер проправя трайните бразди в едно общество – в България ролята на д-р Доган е именно такава – на мирния преход, на етническия мир, на изграждането на сложни политически баланси, на либералния преход, на евро и евро-атлантическия преход, но и на многократното отвоюване на Движението за права и свободи от опити за налагане на чужди (геополитически) влияния, на разцепление, а и на  „приватизиране“.

И доколкото на фона на преходния „асансьор“, който въздига, но и бързо сваля мнозина премиери, президенти, политици…д-р Ахмед Доган остава Лидерът, който оцелява, побеждава и остава Визионер, на Лидер, чиито (възхвалителни и отрицателни) портрети са писали мнозина, е важен и този първи по време и място Портрет на Лидера – в първите му стъпки, преди да се е самоизградил, преди всички тези 40 години плътно изпъстрени със събития, предизвикателства, трудности, предателства, но и неизменни победи.

Важно е да се знае, защото тук се крие и прогнозата за изхода от днешните злободневни, но и фундаментални събития, които имат историческо значение – за битката в българската политика между Визионерството и Каузата, и от друга страна – корпоративната политика!

Затова изходът на настоящия конфликт между лидерските типажи „Доган“ и „Пеевски“ изглежда предрешен!

ПСИ­ХО­ЛО­ГИ­ЧЕС­КО ИЗ­С­ЛЕД­ВА­НЕ

На Меди Доганов* по време на престоя му

в Старозагорския затвор

Ро­ден е на 29.03.1954 г. в сел­с­ко мю­сюл­ман­с­ко се­мей­с­т­во. Ръст – сре­ден, ли­це – про­дъл­го­ва­то, че­ло – го­ля­мо, ко­са – кес­те­ня­ва, нос – пра­ви­лен, очи – ка­фя­ви, уши – нор­мал­ни, осо­бе­ни бе­ле­зи – та­ту­и­ров­ка на ля­ва­та кит­ка кръст и сър­це.

Из­рас­т­ва в бъл­гар­с­ка мю­сюл­ман­с­ка ет­ни­чес­ка об­щ­ност в ус­ло­ви­я­та на ма­те­ри­ал­на не­за­до­во­ле­ност и ли­ше­ния. Вто­ри­ят му ба­ща, с ко­го­то май­ка му сключ­ва брак, ко­га­то е бил на 6 м., то­ле­ри­рал и гле­зил сво­и­те де­ца (три мо­ми­че­та, по-мал­ки от Ме­ди), ка­то го иг­но­ри­рал и в емо­ци­о­на­лен, и в ма­те­ри­а­лен план. Чув­с­т­ву­вай­ки емо­ци­о­нал­на­та от­х­вър­ле­ност и не­за­ин­те­ре­со­ва­ност, не­за­чи­та­не­то на не­го­ви­те пот­реб­нос­ти и ин­те­ре­си, у До­га­нов се фор­ми­ра сил­но из­ра­зен стре­меж към со­ци­ал­на ре­а­ли­за­ция, са­мо­ут­вър­ж­да­ва­не, ано­ним­ност и до­ми­нан­т­ност, по­лу­ча­ва­не на приз­на­ние, ува­же­ние и ав­то­ри­тет­ност. Из­би­ра ин­те­лек­ту­а­лен път за раз­ви­тие, ка­то в ре­зул­тат на упо­ри­тост­та и за­лож­би­те си пос­ти­га зна­чи­тел­ни ре­зул­та­ти. (На­у­чен сът­руд­ник в БАН е бил кан­ди­дат на фи­ло­соф­с­ки­те на­у­ки.)

Стре­ме­жът му към со­ци­ал­на ре­а­ли­за­ция и жи­во­тът в сто­ли­ца­та во­дят до из­вес­т­но от­чуж­де­ние от суб­кул­тур­ни­те нор­ми и цен­нос­ти, ко­е­то се ак­ту­а­ли­зи­ра са­мо след про­веж­да­не­то на въз­ро­ди­тел­ния про­цес, чи­я­то на­со­ка и същ­ност одоб­ря­ва, но в съ­що­то вре­ме из­ра­зя­ва не­съг­ла­сие с ня­кои от фор­ми­те на ре­а­ли­зи­ра­не­то му. За­вър­ше­но­то прес­тъп­ле­ние от пси­хо­ло­гич­на глед­на точ­ка пред­с­тав­ля­ва сво­е­об­раз­на ре­ак­ция на опо­зи­ция, про­тест и не­га­тив­на оби­да. Учас­ти­е­то му в прес­тъп­ле­ни­е­то има в ос­нов­ни ли­нии ин­те­лек­ту­ал­на фор­ма. Ос­нов­ни­те мо­ти­ви са след­ни­те:

1. Лич­но от­но­ше­ние към фор­ма­та на въз­ро­ди­тел­ния про­цес и не­дос­та­тъч­на от­къс­на­тост от ет­ни­чес­ки­те тра­ди­ции.

2. Стре­меж към не­а­дек­ват­но са­мо­ут­вър­ж­да­ва­не пред съ­миш­ле­ни­ци­те си.

3. Стре­меж към при­да­ва­не на иде­о­ло­ги­чес­ка, а не те­ро­рис­тич­на на­со­че­ност на прес­тъп­ни­те дей­с­т­вия. При то­ва не си поз­во­ля­ва пъл­на във­ле­че­ност в дей­ност­та на прес­тъп­на­та гру­па, ог­ра­ни­ча­вай­ки де­я­ни­я­та си в рам­ки­те на ра­ци­о­нал­ни­те, а не на прак­ти­чес­ки­те дей­с­т­вия, с ко­е­то до­пъл­ни­тел­но се изо­ли­ра от гру­па­та и гу­би до­ми­нан­т­ни­те си фун­к­ции. Дей­с­т­ви­тел­на­та ро­ля, ко­я­то из­пъл­ня­ва, е на ин­те­лек­ту­а­лен псев­до­ли­дер, с чий­то ав­то­ри­тет ос­та­на­ли­те спе­ку­ли­рат за при­об­ща­ва­не­то на съ­миш­ле­ни­ци в рам­ки­те на ет­ни­чес­ка­та об­щ­ност.

По ха­рак­тер е чув­с­т­ви­те­лен, об­щи­те­лен, кон­так­тен, съ­об­ра­зи­те­лен, прес­мет­лив, ини­ци­а­ти­вен, чес­то­лю­бив и ра­ним, реф­лекси­вен, урав­но­ве­сен… Има ви­со­ко ни­во на пре­тен­ции, под­к­ре­пя­но от ре­ал­ни спо­соб­нос­ти. Умее доб­ре да кон­т­ро­ли­ра по­ве­де­ни­е­то си. Стре­ми се да из­бяг­ва кон­ф­лик­ти­те, стре­са, аван­тю­ри­те и опас­ни­те рис­ко­ви дей­с­т­вия, не се ре­гис­т­ри­ра по­ви­ше­на аг­ре­сив­ност и пред­раз­по­ло­же­ност към те­ро­рис­тич­ни дей­с­т­вия.

Ста­рае се да бъ­де от­к­ро­вен към хо­ра­та, ко­и­то ува­жа­ва… Дъл­бо­ко е ра­зо­ча­ро­ван от от­но­ше­ни­я­та в прес­тъп­на­та гру­па, ко­и­то в мо­мен­та пре­це­ня­ва ка­то гне­тя­ща тя­жест. Въп­ре­ки то­ва за мо­мен­та не мо­же да се ос­во­бо­ди на­пъл­но от из­вес­т­на при­вър­за­ност към ет­ни­чес­ка­та тра­ди­ция. Та­зи му раз­д­во­е­ност го из­мъч­ва и без да мо­же да на­ме­ри са­мос­то­я­тел­но из­ход от си­ту­а­ци­я­та, въз­п­ри­е­ма рав­но­душ­на и су­ро­ва по­зи­ция към се­бе си. Ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то и стра­хът, че ня­ма сми­съл да оп­ре­де­ля но­ви це­ли, по­ви­ша­ват вът­реш­на­та нап­рег­на­тост и тре­вож­ност…

Доб­ро­то об­ра­зо­ва­тел­но и ин­те­лек­ту­ал­но рав­ни­ще в ус­ло­ви­я­та на ли­ша­ва­не от сво­бо­да му по­ма­гат да се из­диг­не над ос­та­на­ли­те… Дру­жи с ли­ше­ни от сво­бо­да ре­ци­ди­вис­ти, ут­вър­де­ни ка­то ли­де­ри, у ко­и­то тър­си фи­зи­чес­ка под­к­ре­па… Под­дър­жа ре­дов­ни връз­ки с ро­ди­те­ли­те си, ко­и­то нап­рав­ля­ват по­ве­де­ни­е­то му тук, под­х­ран­ва­ни от би­тов кон­сер­ва­ти­зъм и протур­с­ки на­ци­о­на­ли­зъм… В пос­то­ян­ни връз­ки е с Т. Ж., от ко­я­то има син. Во­де­ни­ят с не­го пре­въз­пи­та­те­лен про­цес не е дал ре­зул­та­ти… Упо­рит и пос­ле­до­ва­те­лен при за­щи­та­ва­не на сво­е­то виж­да­не, идея и раз­би­ра­не.

“За из­вър­ше­но­то не съ­жа­ля­ва, не при­е­ма ви­на­та си, не се раз­кай­ва”, че­тем в зак­лю­чи­тел­на­та му ха­рак­те­рис­ти­ка. Во­ле­во ус­той­чив… С ви­сок со­ци­а­лен ста­тус сред ли­ше­ни­те от сво­бо­да бла­го­да­ре­ние на ви­со­ка­та си кул­ту­ри и уме­ния за об­щу­ва­не. Кон­так­тен, труд­но се по­дда­ва на вну­ше­ние… Стои на твър­да по­зи­ция от­нос­но въз­ро­ди­тел­ния про­цес. Не одоб­ря­ва пар­тий­на­та по­ли­ти­ка в то­ва от­но­ше­ние и за­я­вя­ва, че ще во­ди бор­ба с по­ли­ти­чес­ки сред­с­т­ва за въз­в­ръ­ща­не пра­ва­та на тур­с­ка­та ет­ни­чес­ка об­щ­ност. Дек­ла­ри­ра, че пред не­го не стои ка­то въп­рос ис­ка­не за ав­то­ном­ност и че е про­тив раз­по­къс­ва­не­то на Бъл­га­рия… От­каз­ва по прин­цип да учас­т­ву­ва в ма­со­ви­те ме­роп­ри­я­тия… Опит­ва се да бъ­де ко­рек­тен спря­мо над­зи­ра­те­ли­те и ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та… След ос­во­бож­да­ва­не­то си не смя­та да за­поч­ва ня­как­ва ра­бо­та, а да се от­да­де на об­щес­т­ве­на дей­ност… Спо­де­ля, че ще се ста­рае да во­ди сво­я­та “бор­ба” са­мо с мир­ни сред­с­т­ва, но в съ­що­то вре­ме е спо­ме­на­вал, че ком­пак­т­ни ма­си от мю­сюл­ман­с­ко­то на­се­ле­ние е го­то­во и за въ­о­ръ­же­на съп­ро­ти­ва, ако проб­ле­ми­те му не се раз­ре­шат.

* Ахмед Доган.