„Домашно насилие“ – магическата дума на властта

Т. нар. „обществено мнение отново бе отстранено от реалните проблеми и бе вкарано в „преливане от пусто в празно“, за да бъде наложен, този път окончателно, „новият цивилизационен избор“. Толкова години усилия, мъки, борби, войни, американски долари, а пустият му „избор“ така и си остана празна дума и непостижима цел за евроантлантиците. Много долари бях давани, белким стане най-сетне възможно да се изкорени всичко старо и на негово място да се наложат новите ценности, да се избие от главите на българите традициите, традиционната нравственост, Русия с нейното влияние, за да възтържествуват в „европейска“ България „демокрацията“ и Европа“.

За да стане това безжалостно ликвидираха културата, разрушиха образованието, унищожиха индустрията, опростачиха млади и стари, оварвариха и напълно омаломощиха българския език, за да бъде по-лесно да се внушат тези прословути „европейски ценности“ и бъде обикната Америка, а заедно с нея и Европа.

Но не и не!

Дебелите български глави продължават да си знаят своето! А времето лети, войната в Украйна скоро ще приключи, светът се преобразява в очакване да бъде устроен по нов ред; скоро нови сили решават кое как да се направи и от кого да зависи съдбата на човечеството. В това число и българската!

Вратата, през която българите не желаят да преминат, след всичките преображения, които им наложиха от Брюксел и Вашингтон, се нарича „Истанбулска конвенция“. Ако не минат през нея, ще се затворят абсолютно всички други врати и ще спрат хонорарите и стипендиите. А това за някои „чувствителни“ хора ще бъде твърде тежка и непоносима житейска.

За тези, които пишат сценариите на българската политика и определят размера на хонорарите и стипендиите, започна да им става ясно,  че с удряне по масата и заповеди трудно ще убедят цялото общество да правят онова, което те искат. Затова сега са решили да надхитряват „простите българи“, като най-напред подготвят почвата и внушават и убеждават по заобиколен начин. За да се получи планираният резултат уж неусетно и уж доброволно.

Поставената задача се състои в създаване на масова психоза, че т. нар. „домашно насилие“, под чието прикритие се подвизава Истанбулската конвенция, е излязло изпод контрола на обществото, придобило е уродливи форми, разпространило се широко и се е превърнало в ежедневие. Внушава се, че то е по-тежко и страшно от всичките други насилия, защото насилените в него са прекалено слаби, за да се съпротивляват и много се боят да сигнализират властта, когато са били бити негови безпомощни жертви.

За да повярваш на подобни твърдения, трябва да знаеш защо сега именно се набляга на тях. И какво цели това дебело подчертаване на различията между „обикновеното насилие“ и „домашното“. Съществените различията обаче остават в шума, който се вдига около едното за сметка на другото. И не излизат от него, за да не се види реалният замисъл на „сценаристите“. Но той се вижда все пак.

Тях не ги интересува нито домашното, нито каквото и да било насилие, щом не е върху тях. Те се стремят към друго и им е все едно дали жените страдат, дали за децата се грижат и имат ли хората какво да ядат.

Друго, друго за тях е по-важно!

Шумът трябва да потвърди, че домашното насилие се шири толкова много, защото в България не е приета Истанбулската конвенция. Приеме ли се, веднага ще се прояви ползата.

Но каква полза и за кого?

Ползата е за неолибералите, пред които ще се отвори простор за изпълнението на плана за всеобщо унищожаване на традиции, морал, нравственост, национално достойнство, социална справедливост, национална държава и ще лесно и без никаква съпротива от когото и да било да се промени рязко моделът на общество и държавата съобразно евроатлантическите ценности. За тези, които не знаят какво означава това, ще кажа, че по същество ще се запише в Конституцията съществуването в България на национални малцинства, ще се узакони още един официален език, еднополовите бракове ще бъдат разрешени, както и смяната на половете, социалната държава ще престане да съществува. После ще нахлуят емигранти, ще се създадат военни бази и нищо чудно да се размести и ядрено оръжие. И т. н.! И т.н.!

Обществените съпротиви и недоволство са твърде тежки изпитания за властта. Тя видимо е притеснена и си изпуска нервите. Държи се арогантно, безцеремонно,  предприема резки и продължителни смени на кадрите във властта, налага неоправдани промени в законодателството.

Тази демонстрация на сила заедно с цирковете по време на обсъжданията на закона за домашното насилие, а преди това и на промените в конституцията, не са само проява на нетърпение и на нервност.

Нещо се готви. И то ще е свързано с отнемане на права и свободи, за да се пресечи съпротивата и недоволството. Загрубява тонът на властниците, погледите им помътняха, жестовете им станаха по-отривисти. Дори открито заплашват и това е най-тревожното.

Може би властта ще миряса, който и да я упражнява, когато Истанбулската конвенция бъде призната и за българска. Тя може и да миряса, ала нека си дадем сметка какво ще бъде в държавата ни.

Властниците смятат, че като си изпълнят задълженията и обещанията пред своите господари, влиянието на Русия ще бъде сведено до минимум и българският народ най-сетне ще се прости с русофолията си.

И ще пожертват народа, за да се случи това!