Доц. Петър Чолаков: Тандем Радев – БСП може да промени политическия пейзаж

–  Имат ли шанс партиите да извоюват по-голямо доверие сред избирателите с личностите, които подредиха в кандидатдепутатските листи?

– Доколко са успели, ще се разбере със сигурност на 27 октомври. Но ето ДПС – Ново начало вкара в листа бившия вътрешен министър Калин Стоянов, за когото се говореше от доста време, че е близък с Движението. Не знам как това ще се отрази върху останалите политически сили, а и върху избирателите. Във всяка листа има специфични хора, има борби за власт. Със сигурност по места ще има драми. В София има райони, където традиционно битките между политическите лидери са ожесточени. Това по-скоро е свързано с борба на его. Едва ли партийните лидери от ранга на Борисов, Петков ще останат извън парламента, но победата на един над друг винаги е повод за еуфория и коментари.

– Доц. Чолаков, каква предизборна кампания очаквате?

– Кампанията всъщност не е спирала – в последните години непрекъснато сме в изборен режим. Кампанията ще е доста остра. А и специално във връзка с това, че участват две крила на ДПС, не е изключено да има сблъсъци. Дано съм лош пророк, но не бих изключил в изборния ден да се стигне до физически сблъсъци между представителите на фракциите на Доган и на Пеевски. Там като че ли засега Пеевски се наложи благодарение на влиянието си в съдебната система, казано директно. Но битката ще е доста остра. Не очаквам политиците да смекчат тона, въпреки че се дават сигнали и в едната, и в другата посока. Ето ПП-ДБ започнаха да се ослушват, да предупреждават избирателите си, че при известни условия биха могли да работят и с ГЕРБ след изборите, т.е. да намекват, че може и да се възроди сглобката. Борисов също дава знаци в тази посока.

– Може ли в следващия парламент да се окажат и двете ДПС-та? Как този разнобой ще се отрази на избирателите на Движението?

– Няма как избирателите на ДПС да бъдат очаровани от разделението в тази политическа сила. Реално погледнато, и Доган, и Пеевски имат огромно влияние в Движението. За пръв път в такава степен е застрашена властта на Ахмед Доган – много голям проблем се оказа за него “това момче”, както го нарича. Няма пречка и единият, и другият да имат свои политически сили в парламента, но това ще се отрази върху начина, по който функционира партийната система. ДПС от началото на прехода си е извоювало роля на балансьор, после винаги участваше, макар и под сурдинка, в политическите процеси, в управлението. Дори в сглобката – не е тайна за никого, че е участвал Калин Стоянов, въпреки че и ГЕРБ, и ПП-ДБ отричаха, че има кадри или хора, близки до ДПС, вътре в управлението. Но такъв вариант – на двуглава етническа партия в Народното събрание, практически не сме виждали в такава степен. Проектът ДОСТ на Лютви Местан предизвика много вълнения навремето, но Доган успя да се  справи с него. Докато Пеевски е феномен от съвсем друг порядък поради факта, че има много голям финансов ресурс и влияние в съдебната система. Така че казусът там е принципно различен

– Защо Доган избегна директен двубой с Пеевски?

– Не бих казал, че е избегнал пряк сблъсък, въпрос на време е той да се състои. В началото и двете страни се опитваха схватката да се състои по-меко, но сега нещата много се втвърдиха. Неслучайно казвам, че очаквам сблъсъци. При случая с ДОСТ, който изобщо не беше толкова драматичен, на места в определени секции имаше просто бой, стигна се до физически сблъсъци. Изобщо не изключвам това да се случи и този път, няма да е изненада за никого.

– Има ли шанс новото обединение около БСП да осъществи големите амбиции, с които тръгват за тези избори?

– Важно е какво виждат избирателите – битка на върха, за власт. Същото, като в ДПС. А нали, в крайна сметка, въпросът е за нови идеи, за нови политики! Така че точно какво ново предлагат, с какво ще е различно от курса на Корнелия Нинова, в каква посока точно ще завият, дали като дават ляв мигач, няма да завият надясно, или обратно, това предстои да се види. При положение че няма яснота какво ново ценностно предлагат, не знам как това ще се отрази върху избирателите. Няма как те да са окрилени и изпълнени с желание да гласуват от битката за власт, която виждат. Дано и тук да не се окажа лош пророк, но не мисля, че ще спрат ерозията в БСП. Ако сегашното ръководство успее, това ще е успех за тях, но не съм сигурен, че ще го постигнат.

– Предстои избор на нов председател на БСП. Има ли влиятелна фигура, която да замести Нинова?

– Фигура ще се намери, има достатъчно – и Зафиров, и Кирил Добрев. Въпросът е, че те през годините също са създали конфликти, има лагери. Но много интересна е ролята на президента Радев – дали той като човек с определено влияние върху БСП и чрез хора като Крум Зарков би могъл да окаже, макар и индиректно, влияние върху процесите по върха в БСП. И ако се установи евентуално едно по-благонамерено към него ръководство, това ще бъде съвсем различно. Ще имаме президент, който е с позиции, които не са далече от тези на БСП по принцип – например по отношение на войната в Украйна, и ръководство на БСП, което да е добре настроено към президента Радев. Тогава един такъв тандем в политическия живот на страната би променил много неща. И едните, и другите биха спечелили. На въпроса дали е възможно Радев да има такова влияние в БСП, не знам! Видя се обаче, че курсът на Корнелия Нинова, който беше много силно евроскептичен, опит да се навлезе в патриотичната и националистическа ниша, не даде добър резултат за БСП. Напротив, електорално те се свиха доста. И е добре да опитат нещо различно, след като това, което се опитваха да лансират като идеи, не им свърши работа.

– По-добре ли е президентът да използва БСП като база за прословутия си проект?

– При всяко положение ще е по-добре, ако президентът има едно добронамерено към себе си БСП. А що се отнася до президентския проект, за него чуваме само слухове, много шум, а нищо реално не се е появило на политическата сцена. Президентът спечели първия си мандат благодарение на социалистическата партия. А и той, въпреки ръководството на Нинова, е давал трети мандат на БСП. Така че, ако се стоплят отношенията между БСП и президента, след като вече я няма Нинова, която да разваля отношенията, ще се получи много интересна промяна в политическия ни пейзаж.

 – Ще успее ли ПП-ДБ да си върне поне една трета от избирателите, които загуби, т.е. около 100 хиляди, както се надява Кирил Петков?

 – С какво да ги върнат? С какво да ги привлекат, когато преди изборите започват да се ослушват около ГЕРБ и практически намекват, че не биха изключили нова сглобка?! Видя се, че това не им върши работа. Като казаха, че няма да правят сглобка, а направиха, загубиха 300 000 гласа. Сега пускат разнопосочни сигнали. А и това, че вътре в коалицията ПП-ДБ се наблюдава напрежение, което засега е овладяно. Но като че ли там всичко вече гравитира около ПП. ДСБ съвсем се сви електорално, “Да, България” са като че ли малко по-силни, но се вслушват в думите на Петков и Василев. Второто място на ПП-ДБ е гарантирано заради драмата в ДПС, иначе и това не беше сигурно. Но ако ПП-ДБ не успеят да се справят убедително на тези избори, там корабът им тръгва със страшна сила към дъното. Никой не трябва да си прави илюзии, че тези избори нещо ще решат. Бихме ги нарекли дори прелюдия или антракт преди новите избори след няколко месеца.

– Ще видим ли малки играчи на тези избори?

– 51-вият парламент най-вероятно ще е по-раздробен. Не бих се изненадал, ако има нови малки играчи, които да изненадат социолозите, както обикновено. Формации, които дори не сме чували или са подценени от избирателите, могат да влязат. Не е тайна, че около 300 000, а и повече решават в последната седмица за кой да гласуват. А това е огромен марж, който много сериозно може да наклони везните в едната или в другата посока.

Интересното, което видяхме от последните избори, е, че за ИТН и “Величие” са гласували избиратели на ПП-ДБ. А ако има нови разочаровани, те също могат да се преориентират. Има потенциал за изненади и за големи драми на тези избори. На този етап всичко за 51-вия парламент е реалистично, тъй като има напрежение, роене  в политическите сили. На предишните избори никой не е слагал “Величие” в сметките, МЕЧ за малко не влязоха. Не знам дали сега ще успеят, но нищо чудно да има някакви трети. Много инженерингово се подхожда към политиката, много технократски, на места се играят игри. И не бих се изненадал да ни изненада нещо ново, което никой даже не го е и чувал.  

– Коя е все пак успешната формула за трайно управление?

 – Успешната формула в политиката е да си последователен. Вижда се, че когато говориш нещо, което се превръща в твоя квинтесенция, и после се отречеш от него, както стана с ПП-ДБ, това не върши работа. Логично е да се групират в управлението, след като никой не може да спечели мнозинство от 121 депутати. Това е утопия! Вече как да стане в следващите години, освен ако не се появи много влиятелен нов играч. Така че партиите трябва да се групират по общи интереси, ценности, за да управляват. Не може да е на принципа орел, рак и щука. Когато избирателите видят, че се оформя нещо безпринципно, това ще ги отблъсне да гласуват, в резултат на което парламентът ще стартира с още по-ниско доверие и това ще се отрази върху политическото му дълголетие, т.е. шашмите в политиката вече не минават. Крайно време е политиците да разберат, че избирателите им вече не са будали. Затова 60 процента от хората не гласуват.

 – Как да излезем тогава от кризата и изборната спирала, в която се въртим от няколко години?

– Трябва да се следват ясни ценности, да се говори директно на хората. След 1989 г. демокрацията беше непознато животно по нашите земи и хората се бяха превърнали в лапнишарани. И се изредиха юпитата на царя, ИТН бързо изгряха и залязоха, “България без цензура” също мина като фойерверк, и харвардската диплома се оказа не толкова ценна. Това, че толкова трудно е хората да бъдат примамени да гласуват, е знак, че в политиката вече са нужни сериозни хора, а не хитреци. Ако погледнем оптимистично, това, че толкова хора не отиват да гласуват, не е непременно нещо лошо. Това е знак и за отрезвяване – явно българинът повече мисли, преди да пусне бюлетината, и не се хвърля към всеки, който му сваля звезди. Вече не минават и номерата с поредния месия, който отваря голямата торба с обещания. Истина е, че и световната, и европейската тенденция дава шанс на политици популисти, с голям размах. Но дори Доналд Тръмп в САЩ не може да се наложи категорично, въпреки многобройните си привърженици. И нищо чудно Камала Харис да го изиграе. Винаги ще има място за играчи месии, залагащи на популизъм. Но оптимистичен поглед  на ситуацията у нас показва, че по-трудно вятърничави политически проекти и идеи успяват да се лансират. Това ражда надежди, че идва времето на по-стойностните хора в политиката.     

Визитка: Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar).