Древната държава Шан (Ин)

Най-древният период в китайската история, който може да се проследи въз основа на писмени документи и археологически артефакти, е периодът Шан (Ин). Според традиционната китайска хронология това е епохата от 18 – 12-и век пр. н. е. Историческата традиция запазва преданието, как около 1400 г. пр. н. е. вождът Пан Гън довежда племето си в Анян и край река Хуанхъ и изгражда „големия град Шан”, дал наименование както на цялата държава, така и на династия императори. По-късно джоуските племена, живеещи в басейна на река Уей, завоюват държавата Шан и налагат друго наименование — Ин.

Епохата на Шан (Ин) се е изучавала преди само въз основа на различни предания. Сега вече археолозите са открили голямо количество паметници на материалната култура, произведения на изкуството и около 100 хиляди надписа за гадаене върху черупки от костенурки и кости от този период.

Голямо значение имат разкопките на развалините на древен град край село Сяодон в окръг Анян (провинция Хънан). Тук са намерени паметници от периода Шан (Ин), например остатъци от царски дворец, храм, занаятчийски работилници и много жилища, разположени в правилно очертани квартали. Освен това са разкопани близо 300 гробници, сред които 4 царски. Наред с богатите погребения на аристократи са открити и значително по-скромните гробове на обикновени „чиновници” и още по-скромни — на бедните жители. В развалините са запазени много ритуални бронзови предмети, например съдове, а така също мраморни скулптури и надписи за гадаене. В имперската съкровищница са намерени към 6 хиляди ценни предмета от злато, бронз, нефрит, черупки на костенурки и седеф.

Следователно има основания да се предполага, че населението на Древен Китай създало културата от периода Шан (Ин), е именно коренно население, живяло е тук от дълбока древност и чрез приемственост е запазило културните постижения от неолитната епоха на територията на Северен Китай.

Паметниците на материалната култура, произведенията на изкуството, най-древните надписи, по-точно надписите върху кости за гадаене и върху бронзови съдове, както и най-древните части от произведенията на класическата литература на Древен Китай дават възможност да се опишат, макар и в най-общи черти, стопанският, общественият и държавният строй през епохата Шан (Ин).

В икономиката на Китай дълго се запазват примитивните форми на стопанска дейност, например риболовът и ловът. В надписи върху кости за гадаене се споменава за голям колективен лов, какъвто по времето на родовия строй е бил оглавяван от племенния вожд. За мащаба на такъв голям лов говори надписът за гадаене, в който се споменава за 348 животни, убити по време само на ловна експедиция; в друг надпис се споменава за 287 убити животни. Когато тръгват на лов, императорите обикновено питат оракула какво ще бъде времето.

В един надпис се казва: „Въпрос. „Днес императорът заминава на лов – няма ли да му попречи силен вятър?” – Отговор: „Ще има силен вятър”. Понякога ловът се провежда в специални, предварително приготвени участъци. За стопанското значение на лова говорят и многобройните кости на диви животни: мечка, тапир, елен, слон, бивол и други, намерени при разкопки в Анян.

Заедно с лова, запазва стопанското си значение и риболовът. Върху много кости за гадаене се споменава, че „Негово Величество лови риба”.

Но не може да се твърди, че само ловът и риболовът са били тогава най-важните отрасли на стопанството, както смятат някои изследователи. Всъщност, тези първоначални стопански отрасли в значителна степен се изместват от селското стопанство и на първо място – от земеделието.

От времето на неолита в Китай се опитомяват различни породи едър и дребен рогат добитък, а така също и свине.

При разкопките в Анян са намерени голямо количество кости от различни домашни животни, например кучета, свине, овце, кози, бикове и биволи. В някои селища са открити и кости на коне. През епохата Ин се появяват и домашните птици. Хънанските надписи за гадаене говорят за голямото значение на скотовъдното стопанство. Така например при тържествени религиозни церемонии за духовете на прародителите се принасят наведнъж в жертва по 10 бика, 10 или 30 овена.

Скотовъдството се разпространява най-широко в западните области на Китай. Стремежът да се заемат пасища често води до спорове и сблъсквания на инските племена с техните съседи, за което става дума в хънанските надписи за гадаене. Очевидно тогава добитъкът е бил най-важният вид богатство.

Главен и водещ отрасъл на стопанството през епохата Ин е земеделието.

От зърнените култури най-разпространено е просото, което изисква малко влага и затова се отглежда нашироко от древните китайци. След просото се появяват ечемик, пшеница, сорго и дори ориз, може би донесен от юг. За развитието на земеделието говори появата на йероглифи, които обозначават думи, свързани със земеделското стопанство, например „нива”, „оран”, „кладенец”, „граница”, „земеделие”, „пшеница”, просо”, „посеви” и т. н.

Земеделската техника е още на извънредно ниско ниво, а оръдията на труда са много примитивни. За разкопаване на земята се използва мотика, а за разораване – най-първобитен плуг.

Реколтата до голяма степен зависи от количеството влага.

В надписите за гадаене от Инската епоха често се среща въпросът: „Ще бъде ли дъждът достатъчен за реколтата?”. Очевидно изкуственото напояване е още слабо развито, дори през тази епоха то започват да се използва. Така например в книгата „Шъц-дзин” се споменава за езеро, откъдето се взема вода за напояване на оризова нива. От дълбока древност идва йероглифът, който обозначава думата „нива” и се изобразява като участък земя, разделен на четири части от напоителни канали.

Наред със земеделието съществуват и различни занаяти.

От времето на неолита се запазва като остатък техниката на изработване на различни предмети от камък. По време на разкопките в Анян са намерени огромно количество предмети, направени от камък: ножове, огладени брадви, върхове на стрели, копия — големи и малки, хаванчета, хромели, съдове, статуетки и украшения.

Освен това са открити оръдия и оръжие, направени от рога на бикове и елени, както и изделия от кост, например игли и лъжици.

Голямо значение придобива дървообработването. Както показват разкопките, дървото се използва много. От него правят лъкове, стрели, копия, дръжки на брадви, на пили и свредели, барабани, кораби и колесници. По онова време богатите си строят големи правоъгълни жилища от греди с покриви, които лежат върху редица дървени стълбове. В тогавашните гробници са намерени дървени дъски.

Значително се развива грънчарството.

През тази епоха се появява и грънчарското колело. Глинените съдове се изпичат и дори понякога се покриват с глазура. Повърхността им често се украсява с орнамент във вид на връв и на шнур. Най-великолепните съдове, направени от каолин и украсени с фин орнамент, са намерени в големите анянски гробове и очевидно са служили за ритуални цели.

Огромно развитие има и металургията.

От метал, главно от бронз, през тази епоха започват да изработват оръдия и оръжие: брадви, ножове, длета, шила, пили, мечове, алебарди и освен това съдове, както обикновени, така и великолепно украсени. Към царския дворец в Анян съществува металургична работилница.

Постепенно се появява и разменната търговия.

Древен и специфичен за Китай вид разменни пари са скъпоценните мидени черупки каури. Появяват се специални знаци за думите „връзка мидени черупки”, „натрупвам”, „скъпоценност”. Разкопките в Анян разкриват кости на кит, специални мидени черупки, каури и медна руда, което говори за търговски връзки със съседни райони. От друга страна, бронзово оръжие е намерено на север, в Иджъу (провинция Хъбей). Възможно е думата „шанжън” (търговец) да е означавала търговец от страната Шан и да е създадена тази епоха.

Но общо взето, стопанството в тази епоха все още има примитивен натурален характер, което се обяснява със съществуването на древните затворени общини.