Държави от различни континенти все по-често се обръщат към Китай за сътрудничество

Засилващата се роля на Китай на световната политическа сцена е все по-осезаема. Държави от различни континенти търсят сътрудничество с Пекин. Причината за това не е случайна. Здравите връзки с Поднебесната империя могат да имат само полза. При един такъв коментар повечето прозападно настроени журналисти, а и не само, биха възкликнали: “Кому е нужно да се лъска имиджа на Китай?!” Но тук съвсем не става въпрос за “лъскане на имидж”, а за говорене на истината и боравенето с факти.

Вероятно първото нещо, с което трябва да започнем, е, че за китайците определение като „малка“ държава не съществува. „Прави ми впечатление, че когато дойдат чужденци и говорят за родината си, обикновено започват с „това е една малка страна…“ Често, по такъв начин се изразяват източноевропейците и представителите на Карибите“, споделя местен. И допълва: „Но нас не ни интересува площта на дадена държава, а как можем да задълбочим връзките си с нея“.

Неведнъж се е писало как някои страни на Балканите се радват на хубави магистрали, жп линии, болници, училища и др., благодарение на инициативата „Един пояс, един път“. Затова сега ще обърнем поглед към други държави и континенти, които разчитат на Китай за бъдещото си развитие.

Азия

Съвсем не бива да ни изненадва, че азиатските страни ще са едни от първите, които ще търсят по-близки контакти с Пекин. Военноморските сили на Китай и Пакистан проведоха съвместни учения в Арабско море, за пръв път в историята проведоха съвместни морски патрули и показаха взаимно желание за задълбочаване на връзките в областта на сигурността между двете страни.

Камбоджанската армия и сухопътните сили на китайската народноосвободителна армия се споразумяха на какви принципи да градят двустранното си сътрудничество, което да допринесе за формирането на стабилна и дълготрайна общност, както и да поддържат мира и сигурността в региона.

Наскоро китайският генерал Ли Цяомин посети заместник командващия камбоджанската армия Мао Софан, което бе първата в историята на отношенията между армиите на двете страни.

Същевременно в Пекин се проведе форум на високо ниво, на който бяха обсъдени търговските отношения и как биха могли да се задълбочат.

Виетнам разглежда Китай като основен приоритет във външната си политика, заяви високопоставен представител на Виетнамската комунистическа партия, цитиран от Виетнамската новинарска агенция.

Филипинското министерство на транспорта се стреми да продължи изпълнението на подкрепяни преди от Китай железопътни проекти.

Мианмар търси сътрудничество с Китай за поддържане на стабилността на общата им граница, заяви китайският помощник външен министър НунЖун, след като серия от сблъсъци между силите на хунтата и бунтовниците разтърси региона.

Австралия

Австралийският премиер Антъни Албанезе – първият австралийски лидер на посещение в Китай от седем години насам, заяви, че е в интерес на двете страни да имат отношения, основаващи се на диалог и сътрудничество. При визитата си в Пекин той призова за свободна и безпрепятствена търговия. „Китай е готов да реализира стабилно и устойчиво разрастване на всеобхватното стратегическо партньорство с Австралия“, потвърди и китайският премиер Ли Цян.

Карибският басейн и Южна Америка

От години западната пропаганда се опитва да ни убеди колко е лошо положението в Куба. Това е в рязък контраст с действителността, с която се сблъскват туристите. Удобни автобуси, с работещ климатик, микрофон за екскурзовода, разнообразни сувенири… На въпрос как успявате да постигнете това въпреки американското ембарго, отговорът е: „добри връзки с Китай“. Тази година кубинският президент Мигел Диас-Канел посети Пекин и потвърди, че ще засили връзките си с Пекин. Подобни стъпки предприеха и колегите му от Венецуела, Чили и други южноамерикански държави.

Връщайки се на Карибския басейн, въпреки че голям брой страни са зависими от САЩ, постепенно осъзнават, че настоящата им политика е по-скоро във вреда на населението. Гренада, Тринидад и Тобаго, Доминика например се издържат предимно от туризъм, но жителите на островните държави не живеят при много добри условия.

А Европа?

Обективно погледнато – Европа не знае накъде да погледне. Дългогодишният й партньор и съюзник – САЩ, все повече губи представа за действителността (подобно на държавния си глава Джо Байдън) и почива на стари лаври, що се отнася до могъществото си.

Европа, в частност Европейският съюз, няма изгода от съперничество с Китай. По сходен начин се изказа и френският президент ЕманюелМакрон при посещението си в Пекин по-рано тази година.

А назначението на Джеймс Камерън за външен министър на Великобритания предизвика огромен шок в Уестминстър не само заради завръщането на бивш премиер в правителството – първия след Алек Дъглас-Хоум през 70-те години на миналия век – но и заради възгледите му за Китай. Факт е, че по време на управлението на Камерън имаше „златна епоха“ на сътрудничество между Обединеното кралство и Китай, нещо, което настоящият лидер РишиСунак определи като „наивно“ миналата година вследствие на нарасналото напрежение с Пекин.

Светът променя своя курс. Въпрос на време е и Щатите да го осъзнаят.

Таня Глухчева