Д-р Ахмед Доган: Свидетели сме на генезиса на многополюсен свят! Мирът трябва да е наша кауза!
Скъпи депесари!
Живеем в сложно, много динамично и непредвидимо геополитическо време…
НАТО, ООН и всички други ангажирани международни институции, все още не могат да намерят нужните преговорни инструменти за спиране на войните в Украйна и Близкия изток. Всеки ден сме свидетели на многобройни човешки жертви, включително и деца, които напускат живота без да са наясно с каквото и да е обяснение за това, което им се случва. Но оставят в душите на близките си желание за мъст и омраза към причинителите на тяхната болка. Мотивите за отплата се прехвърлят на следващото поколение, както и семената на раздора и последващите конфликти и кръвопролития…
Не е без значение да отбележим, че и двете войни са братоубийствени!
Забележително е, че легитимните представители, които съблюдават световния ред, все още не могат да намерят „приемливо решение“ за стопиране на тази човешка трагедия, която предизвиква и огромна хуманитарна катастрофа. Тази картина е част от образа на нашата цивилизация през 20-те години на XXI век.
Уважаеми дами и господа, съвсем накратко, но пунктуално, искам да привлека вашето внимание към три въпроса:
– първо – евентуалните промени в НАТО и проблемът за сигурността на Европа;
– второ – предизвикателствата, свързани с предстоящите избори за ЕП;
– трето – смисълът на идеята за двама председатели на ДПС в актуалния контекст.
Надявам се, да се съгласите с мен, че основният проблем на нашето време е мирът и сигурността на Европа, света и на всеки един от нас в нашето ежедневие.
В този ред на мисли, първо, нека да опресним общото ни впечатление от директната „политическа безпардонност в позицията на Доналд Тръмп за „настоящето и бъдещето на НАТО“. Той каза нещо просто, но стратегически важно за Европа: “всеки трябва да си плати сметката за сигурността, която получава от САЩ!” Така той положи Прагматизма като фундамент на колективната сигурност, респективно, и като принцип на партньорските отношения в Алианса. Тази „гореща новина“ за часове обиколи планетата и събуди европейските елити от инерциалната дрямка на „комфортната сигурност“, в която те витаеха десетилетия наред.
Това изказване изкара на показ, като на пазар, нашите съзнавани и несъзнавани съмнения и опасения за мира и сигурността на целия ни геополитически ареал. Разбира се, това шоково въздействие се отрази върху цялото публично възприятие и ни показа, колко бързо се променя светът, в който живеем.
Тази ситуация ни демонстрира и нещо много важно: нашето световъзприемане не е готово за подобни радикални промени на представите ни за мир и общата ни сигурност. Това е сигурна индикация, че светът се променя по – ускорено от нашите стереотипи на възприятия за него! Тоест ние изоставаме от света, който сме изградили. Светът се развива по – бързо от нас!
Разбира се, този тренд на „преосмисляне на целите и задачите на НАТО“ е в активна проектна фаза от последните 5 – 6 години. Въпрос на време е това да се случи, независимо кой ще бъде президент на САЩ, нито пък дали това се харесва на Европа или не!
Истината е, че Европа трябва да преосмисли ролята си на „втора цигулка“ в колективната ни сигурност и да направи адекватни на геополитическите реалности инвестиции в собствената си способност за отбрана. Във всички случаи сигурно ще има и нов прочит на Северно-атлантическия договор.
Според мен, изборът ни на евроатлантизма ще продължи да бъде актуален, но с явно или неявно преформатиране, на отговорностите между страните членки, с предефиниране на ролята на някои от тях за общата сигурност на Европа. Този процес е необратим и не зависи от нашата воля. За съжаление той вече е започнал и реакцията на Европа е закъснителна, но с добър проспект за развитие.
Тъжно е да се каже, че следващите 10 – 15 години, а може би и повече, ни очаква бясна милитаризация на света, включително и на Европа, като ветеран на превъоръжаването.
Не мога да намеря подходящи думи как да кажа на младите хора, че в обозримо бъдеще желанието ни да живеем с идеята на „романтичния хуманизъм“ или в „общество на здравия разум“, с принципите на „силата на правото“ и на моралните императиви, ще бъде с ограничени опции в техния живот.
За ДПС предстоящите евроизбори ще бъдат тест за реформиране и готовност за участие в политическия живот на България и в ЕП. Всички знаем, че на евроизборите гласува предимно твърдият ни електорат. Вашата задача е да разширите периферията, да покажете тежестта и престижа на ДПС на фона на властовите недоразумения и „ротации“ на управляващите.
Трябва да ни е ясно, че едни предсрочни парламентарни избори по формулата „2 в 1“ може допълнително да дестабилизират страната и да предизвикат наказателен вот с непредвидими последици.
В следващия ЕП много често ще се говори за „национална идентичност“, „национален суверенитет“ и за „национални интереси“… Ако в САЩ изолационизма вземе превес във външната й политика, пронационалистическите партии в Европа ще се очертаят като естествени политически партньори на консерваторите. Тази възможна политическа перспектива поставя под въпрос сегашния статут и профил на ЕС, както и неговата цялост.
Уважаеми съмишленици, съпредседателството по дефиниция е контрапункт на едноличните решения, затова означава дебат в колективните органи на всяка организация и взимане на общи решения. Когато това не е възможно поради наложителна оперативност за едно или друго действие или позиция, двамата председатели решават на тяхна отговорност какво да предприемат. Съпредседателството се налага като политическа форма на лидерство в различни европейски страни, включително и в България. Тази формула включва както еднопартийни, така и коалиционни формати.
В конкретния случай, идеята за двама председатели на ДПС има три основни причини:
– първо – борбата за спазване и защита на нашите права и свободи, благодарение на което ние сме това, което сме в България и в европейското политическо пространство, е неизменен стратегически приоритет на ДПС;
– второ – последните години ДПС разширява електоралния си периметър, което предполага и обновяване на нейния политически образ, с адекватно електорално представителство;
– трето – ДПС има нужда да съживи и активира модела си на работа с реалните хора и местните партийни структури, както и в решаването на нововъзникващите проблеми на хората от местната власт.
Ако този постоянен ангажимент към нашите избиратели не се превърне в приоритет за ДПС, перспективата да се превърнем в бутикова платена партия е сигурна!
Поради тези важни съображения, предлагам на вниманието на XI-та Национална конференция на ДПС, гласуването на двамата кандидати за председатели да бъде в пакет, тоест едновременно. Така новата парадигма на лидерството в ДПС ще демонстрира и единството на партията.
Скъпи депесари!
Свидетели сме на генезиса на многополюсен геополитически свят, за което говоря повече от 10 години.
Въпреки сътресенията и несигурността, които тепърва ще ни се наложи да преживяваме, ние живеем в изключително интересно време.
Пожелавам ви да превърнем МИРА, СИГУРНОСТТА И ПРОСПЕРИТЕТА на всички в лична мотивация за живот на всеки един от вас!
Така светът ще изглежда по-надежден за нас и за нашите деца.
Бъдете живи и здрави!
Винаги ваш: А. Доган
