Евродепутатите социалисти за цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски

В света в момента се случват три големи трансформации – зелена, дигитална и демографска. Обвързани помежду си, те в голяма степен ще определят бъдещето на човечеството, а как България ще се справи с тях е ключов въпрос. Това е посланието на евродепутатите социалисти Сергей Станишев, Петър Витанов, Иво Христов, Елена Йончева, които организират дискусията „Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски“ заедно сдомакините отФондация Фридрих Еберт – България и Институтът за социална интеграция в „София ивент сентър“.

„Искаме или не трите големи трансформации са тук и ще променят страните, средата и живота ни. По-добре е да ги приемем и да се подготвим за тях, защото отлагането им във времето ще струва в пъти по-скъпо на всички нас, но най-вече на следващите поколения. Време е честно да кажем какво предстои. И да изискваме неотложни действия. Левицата по природа е действена, активна – никога не се е изправяла срещу прогреса и технологичните революции. Но винаги е отстоявала ясните човешки императиви – човечност, свобода, справедливост. Мисия на лявото днес е да съчетаем технологичния прогрес със социалния. Да отговорим на страховете на хората, да ги предпазим и да им дадем сигурност и перспектива за бъдещето – за нашето и за следващите поколения“, заяви бившият лидер на БСП и на ПЕС и премиер на България в периода 2005-2009 г. Сергей Станишев.

„Проблемът е, че у нас политиците говорят повърхностно и рядко обясняват случващото се. Като правило, европейските политики се представят като приумици на анонимни чиновници в Брюксел, водени от либералната идеология и интересите на „големите играчи“, смята още той.

„През юни предстоят избори за ЕП. И някои от политическите сили ще чертаят черни сценарии, ще говорят за обедняване, за затваряне на работни места, за неравенства. Затова ще кажа много ясно: цената на личния преход на всеки от нас ще е в пъти по-висока, ако не предприемем мерки веднага. Ако нямаме стратегия къде искаме да стигнем като държава. Ако не използваме изоставането си, за да прескочим по-напред в бъдещето“, призова още той.

Според Петър Витанов е необходима голяма промяна първо в България, за да може тя да участва активно в трансформацията в Европа.

„В България преходът се оказа хроничен – живеем го вече 35 години. И докато го живеем все повече се разделяме – на малцинство от печеливши и мнозинство от губещи. Резултатите ги виждаме в новините. Там са Мис Силикон, Нотариусът и Еврото. И ограбените старци в селата. „Ало“ измамниците, на които хората хвърлят през балкона спестяванията си. И на този фон – Сглобка. Българското правителство в една уж демократична и уж европейска държава. Консилиум между доскорошни врагове, които днес са се събрали около трапезата, за да делят облаги, без изобщо да се интересуват от прогресивните решения“, каза той.

„А къде е лявото, чиято основна цел е да направи обикновените хора по-малко губещи? Няма го, стои някъде в ъгъла с лидер, който не е особено загрижен от разпарчетосването на държавата“, констатира още той.

„Неадекватните десни политики продължават да разслояват обществото, наред с непрозрачното разпределение на публичните средства, включително и на тези от фондовете на ЕС. На този фон ние говорим за зелен и дигитален преход. Зелената сделка у нас буди недоверие. Изследванията показват, че българите все още не знаят за какво става въпрос, въпреки че са разтревожени от климатичните промени. Но в съзнанието на нашите сънародници Зелената сделка е свързана със скандали за саниране и няколко ветро или соларни парка за олигарсите. Те не виждат възможността за себе си през тази трансформация. Напротив, страхуват се, че ще живеят на студено и ще им е скъпо. Личният преход, за който говорим днес, е и обществен. Ние не можем да го спрем, но можем да го трансформираме“, добави Петър Витанов.

Важно е, че на тази конференция ние коментираме ключови въпроси за цяла Европа. За съжаление разслоението между бедни и богати остава все така голямо. И по-бедните държави рискуват да изостанат от тези трансформации, отбеляза Ласло Андор – генерален секретар на Фондацията за европейски прогр есивни изследвания и бивш еврокомисар по заетостта.

Сред участниците беше и Йонек Полет, заместник генерален секретар на ПЕС.

“Днес е важно да говорим за нашата прогресивна визия за Европа. Бих искал да благодаря на Сергей Станишев, който направи много в рамките на своя мандат.  Както всички знаете, предстоят ни няколко много специални месеца, предвид предстоящите европейски избори. Предизвикателствата са многобройни, те са известни. Затова през последните месеци подготвихме нашите отговори. Отговори на предизвикателствата на справедливия преход, на нарастващите разходи за живот и за да се чува гласът на ЕС в бързо-променящата се международна среда”.

Давайки конкретни примери от България, зам.генералният секретар на ПЕС подчерта, че  високотехнологичните инвестиции вече допринасят за зелената трансформация и за създаването на нови работни места: “Зелената трансформация е възможност за създаване на стабилни работни места, включително и тук в България.

Андриана Сукова, изпълняваща длъжността генерален директор на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК се включи от Брюксел, за да разясни предизвикателствата.

„В световен мащаб през следващите 5 години технологичният напредък ще бъде един от ключовите фактори, допринасящ за създаването на 69 милиона, но също така и за изчезването на 83 милиона работни места.

През 2022 г. около 7% от населението на ЕС (на възраст 16-74 години) никога не е използвало интернет, като някои от най-високите дялове са регистрирани в България: 16,1% от населението на Северозападния регион и 15,9% от населението в Юзгоизточния район. и с предстоящите трансформации“, обърна внимание тя.

Успоредно с това са тревожни и данните от демографията.

„Европа е застаряващ континент, в който ще се повишава коефициента на възрастова зависимост от 33% на 60% до 2100 г. Намаляване на населението в трудоспособна възраст в ЕС с 1 милион души годишно  2023 г. и 2050. и съпъстващият риск от продължаващо застаряване се отразяват отрицателно върху конкурентоспособността“, отбеляза Сукова.

Революцията на изкуствения интелект и ролята му за образованието като средство за преодоляването на неравенства, обсъдиха експерти на дискусията “Цената на личния преход – зелен, дигитален и демографски”, която се провежда днес в София ивент център. Събитието е организирано от Фондация “Фридрих Еберт” – България, Института за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания към Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Бъдеще няма. То не е нещо, което ни се случва, а нещо което ние случваме. Бъдещето не е предопределено, каза Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), цитиран от БТА. По думите му това е важно, защото много хора смятат, че в бъдещето ще има изкуствен интелект (ИИ), а това вече е факт.

Това, което се случва в момента, става много бързо. Времето, за което трябва да се адаптираме, става по-кратко, посочи Димитров. Според него демокрацията или по-свободният начин на живот е по-ефективна система за иновации. Именно когато една държава е по-иновативна, тя е по-богата, отбеляза той. Ако нямаме добро, силно ляво, не можем да имаме и силно дясно. За да е добре едно общество, трябва да имаме и от двете и да се балансират, каза той.

Според Димитров животът е преход с предизвикателства, с които трябва да се справим. Той отбеляза, че вече се намираме в петата индустриална революция на ИИ, а всяка следваща революция ще се случва рязко и бързо от тук нататък. Милиард хора трябва да се преквалифицират до 2030 г. Поколението Z ще трябва да сменя професии през пет- шест години, за да се адаптира към предизвикателствата на деня, отбеляза Димитров. Той посочи, че има развиващи се и догонващи икономики. По думите му страната ни е от привилегированите, тъй като имаме традиции в образованието. Проблем е обаче, че не всяко дете разбира какво се пише на дъската, затова има и образователна пропаст, обясни Димитров.

Проблемът не е в знанията, в информацията, а в това да открием коя информация е важна. Трябва да разтоварим учебните програми и да накараме децата да мислят, отбеляза Димитров. Решението на проблемите се корени в ИИ, защото той е големият изравнител на възможности. ИИ може да преподаде урока на всяко дете по начин, по който да го разбере и ИИ няма да загуби търпение, за да обясни отново, добави той.

Димитров заяви, че за първи път страната ни има шанс за равен старт по отношение на ИИ. Сега е моментът да сме бързи и адаптивни. Можем да сме лидерите, каза още той.

Образованието за нас е национална ценност, каза Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката. Има много добри успехи, върху които да стъпим, влизайки в новата епоха на ИИ. Образованието е най-мощният изравнител на възможности или по-скоро може да бъде, коментира тя.

Според Митева образованието трябва да бъде ориентирано не към дейности, а към резултати, а това изисква промяна в мисленето. ИИ вече е в образованието, отбеляза Митева. Нашата цел е да освободим повече време на учителите да работят с учениците, добави тя. Митева посочи, че е изключително важно да бъде променена формата на външното оценяване.

До 2030 г. в резултат на ИИ над един милиард работни места ще претърпят трансформация, каза проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. По думите ѝ това поставя образователните системи пред огромни предизвикателства.

Според Международната агенция по енергетика до 2030 г. в световен мащаб ще има потребност от нови 14 милиона зелени работни места, посочи проф. Темелкова. Global Green Skills Report на Linkedln от 2022 година сочи, че броят на работните места, изискващи зелени умения, е нараснал средно с 8% годишно през последните няколко години, отбеляза тя.

Човечеството е прежиляло много революции, но ИИ не е една от тях, защото никоя от тях не е конкурирала човека като сума от способности, посочи Иво Христов, член на ЕП от Групата на S&D. Човекът е единственият жив вид, който оспорва съществуването на Бог, добави той. Христов заяви, че ИИ е наше творение, а нашият човешки вид ще има проблем с него – че ще може да го отрече. Проблемите на ИИ са вече тук редом с възможностите, отбеляза Христов. По думите му в демокрацията ИИ вече поставя множество предизвикателства като диипфейк технологията, която може да създаде политик с глас и подобие.

Ако сме оптимисти, в наши ръце е да градим бъдещето. Опитът показва, че отдавна е загубена думата на политическия дебат и бизнесът води, каза Христов. Виждаме епичната битка за съхраняване на европейската битка от генетично модифицирани организми интервенции, опасявам се, че същото ще стане и с ИИ, добави той.

Изкуственият интелект е инструмент, който можем да овладеем в наша полза, смята Елена Йончева, член на ЕП от Групата на S&D. Йончева разказа, че е задавала въпроси на ChatGPT и е получила обективни отговори и анализ.

ИИ може да бъде наш сътрудник и асистент, но за определени среди представлява огромна опасност, особено за тези, които се опитват да превърнат журналистиката в инструмент за прокарване на политически и корпоративни инструменти, коментира тя.

ИИ, ако не бъде опитомен и овладян в коректната политическа посока, може да бъде наш много голям съюзник, каза Йончева. Според нея трябва да има конкуренция между различните платформи за ИИ. Конкуренцията ще парира опитите за неговия контрол. По думите на Йончева трябва да има регулации, но минимални, за да има условия за конкуренция.

Зеленият преход като решение за икономическите и демографските предизвикателства е сред акцентите на дискусията “Цената на личния преход – зелен, дигитален и демографски”, която се състои днес в София ивент център. Събитието е организирано от Фондация “Фридрих Еберт България”, Институтът за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания към Партията на европейските социалисти.

Климатичните промени са истински и цената от бездействието би била най-висока, заяви Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), служебен вицепремиер на Република България (2021 – 2023). Наблюдаваме страни, които правят нужните стъпки и това не е задължително да носи икономически загуби, не носи загуба на благосъстояние, допълни той.

Климатичните промени са истински и всяка една година продължават да се влошават. Миналата година имахме рекордно високи температури. Усещаме промяната в климата и си даваме сметка каква огромна цена може да има това върху начина ни на живот, глобалната икономика и производството, коментира Пеканов.

Според него зелената сделка е наслоена със скептицизъм, защото се свързва със забрани, регламенти. Пеканов отбеляза нуждата да инвестираме в нови работни места, за да бъдат успокоени хората и регионите, които, може би, имат причина да изпитват скептицизъм. Зеленият преход носи рискове за определени групи от хора и региони, и именно те имат нужда от инвестиции, каза още Атанас Пеканов.

Петко Димитров от „ПрайсуотърхаусКупърс“ посочи, че е направено проучване сред лидерите. Ние очакваме в резултат на влизането на изкуствения интелект и на зелените инвестиции да има съкращение на работна ръка, каза той. По думите му в „кулоарите“ на Давос е бил задаван въпросът къде е бил ИИ по време на ковид, за да каже на банките да намалят лихвите си.

Настояваме на европейско ниво да бъде помислено за специална директива за справедлив преход, каза Огнян Атанасов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Ако има директива, някой в държавата най-после ще ни чуе и ще започне да работи по национален план за справедлив преход, за което настояваме много отдавна, каза той. Не става въпрос само за енергетика, справедливият преход касае селско стопанство, транспорт, строителство, индустрия, добави Атанасов.

Енергийната бедност в България остана един кух термин, отбеляза доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. По думите ѝ Планът за възстановяване и устойчивост е донесъл сериозен ресурс, но конкретно най-уязвимите групи са останали изключени от вторите фази на съфинансиране. 

Днес излязоха статистики, че във втората фаза на финансиране 260 млн. ще бъдат върнати. Въпросът е защо гражданите останаха без подкрепа за тези 20%, коментира тя. Не е направено нищо освен приемането на енергийната бедност. Няма отговорно министерство, което да координира тази мултисекторна политика, каза още Пенева.