Евроинтеграция по молдовски: Да влезем в ЕС, пък след нас и потоп
След като Украйна закрепи в конституцията си по времето на президента Петро Порошенко стремежа за членство в НАТО и ЕС, сега съседна Молдова тръгва по същия път.
На 18 март десният президент на страната Мая Санду обяви, че иска през октомври, заедно с президентските избори, да бъде проведен и референдум за членството в ЕС, като резултатът (очевидно само положителният за Санду) бъде записан в основния закон. Голямата цел е Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., като върви в пакет с Украйна.
Разликата в сравнение с Украйна, че Северноатлантическият пакт не е сред (официалните) приоритети на Кишинев. Освен това молдовците вече видяха накъде води този път.
От изявлението на Санду по случая стана ясно, че предложението й за референдум за членство в ЕС, каквито в интерес на истината не е имало само в 11 от сегашни държави членки (сред тях и България), е свързано с международното положение. “За повечето молдовци ЕС е проект на мира и просперитета, докато Русия непрекъснато се опитва да дестабилизира ситуацията в Молдова.” Санду каза още, че ЕС е единствената възможност за мир в Молдова. Обратното съждение е: Ако няма членство – ще има война в Молдова.
Тези събития стават на следния политически фон.
В края на февруари непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР) поиска помощ от Русия заради икономически натиск от страна на Кишинев, след като в началото на т. г. властите в Молдова въведоха мита за вноса на стоки в Приднестровието. В първата седмица на март Конституционният съд отмени това решение на молдовските власти, но впечатлението, че се търси съзнателно изостряне на отношенията между Кишинев и Тираспол остана.
Да не забравяме, че от 2022 г. Украйна затвори границата си с проруската сепаратистка република и така съществено усложни живота там. Освен това Киев неведнъж е предлагал услугите си по ликвидацията на независимостта на Приднестровието – както за да бъде публично унижена Москва (в ПМР живеят 200 хиляди руски граждани), така и за да завладеят огромните екссъветски запаси от муниции в складовете в селището Колбасна.
От февруари 2022 г. покрай заявленията, че проруската ПМР може да нанесе удар в гръб на украинските войски, в републиката зачестиха различни атентати, последният случай отпреди няколко седмици бе с унищожаването на военен хеликоптер в база край столицата Тираспол. Дронът е дошъл от района на Одеса, казаха местните власти. Т. е. прозападните върхушки в Кишинев и Киев твърдят, че проруската ПМР е заплаха за тях, но нападенията се случват в Приднестровието, а не изхождат от него. Не ПМР налага търговски, митнически и гранични ограничения на съседните територии – на него му налагат такива. “Войната е мир”, можем да кажем по оруеловски в този случай.
Влошават се отношенията на Кишинев и с автономния район Гагаузия. Администрацията на Мая Санду до момента не е признала изборната победа на ръководителката на Гагаузия Евгения Гуцул и не я е включила в състава на правителството. Формалната причина е, че тя е излъчена от партията “Шор”, създадена от издирвания за финансови машинации бизнесмен Илан Шор, която бе забранена през юни м. г. Тогава Конституционният съд я обяви за противоконституционна и работеща срещу националните интереси. “Шор” организираше редица протести срещу управлението на Санду.
Така или иначе гагаузите избраха Гуцул за техен ръководител (башкан), а Москва показа, че е готова да работи с нея. Наскоро Евгения Гуцул се срещна с руския президент Владимир Путин в Сочи, а самият Илан Шор, който живее в Израел, посети Москва, където имаше срещи в горната камара на парламента – Съвета на федерацията.
По този повод Мая Санду заяви на 20 март, че Русия открито е показала, че залага в Молдова на криминални групировки за дестабилизацията на страната, защото вече не я устройват проруските сили.
Под проруски сили Санду вероятно има предвид Партията на социалистите в Молдова и нейният председател – бившия президент Игор Додон. Точно социалистически депутати обаче заедно със съюзниците си от Комунистическата партия подадоха на 30 януари молба в Конституционния съд да провери закона, който позволява национален референдум да се прави в един ден с изборите за парламент и президент. Така че към фронтовете на Санду с ПМР и Гагаузия се добавя или по-скоро се запазва и вътрешният фронт с левите сили в Молдова. В интерпретацията на официален Кишинев фронтовете ги отваря Русия, която не искала Молдова да се евроинтегрира.
В същото време главният опонент на Санду – Додон, твърди, че нейната администрация е създала завишени очаквания сред населението относно евроинтеграцията, като в същото време няма никакво движение по останалите социално-икономически въпроси. Единствената положителна точка от дневния ред на Санду е евроинтеграцията, пише Додон в своя Телеграм канал.
Но и тук има нюанси. Повече от година след като Европейският съвет взе решение да започне преговори с Украйна и Молдова, властите в Кишинев са успели за изпълнят само 3 от 9 условия на Еврокомисията. При това едното от тях – промените в изборното законодателство, е твърде спорно. Опозиционните партии твърдят, че те са насочени към потискане на тяхната активност, в нарушение на препоръките на Венецианската комисия да не се правят година преди изборите, и обслужват изцяло сегашните власти, като им дават административни възможности да влияят върху изборния процес.
Към 21 март по данни на Института за маркетинг и социологически изследвания IMAS на избори за президент Мая Санду би получила 33% от гласовете, а Игор Додон почти 24%. Но това са прогнозите само за първи тур.
При въпрос за кого бихте гласували на втори тур, социалистът получава 43% от гласовете, а дясната Санду – 40%. Ако на втори тур срещу нея се окаже кметът на столицата Йон Чебан, то Санду би получила 38%, а Чебан – 39%.
И още един много интересен въпрос от изследването, свързан с предпочитаната от молдовците политика на кандидат-президента. Резултатите са такива: 18% подкрепят политика, ориентирана към Русия, 45% – политика на баланс между ЕС и Русия, 26% искат политика, ориентирана към ЕС, а 8% искат обединение с Румъния в една държава.
Видно е, че въпреки всички усилия на прозападното правителство и поредната в историята на Молдова проевропейска коалиция, мнозинството иска умереност и съхраняване на връзките с Москва. Дневният ред на властите и на голяма част от народа се разминават, което не е учудващо вече в Европа.
Защото, както под членство в НАТО и ЕС в Украйна разбираха не интеграция в напредничави демократични структури, които да променят страната за добро, а търсене на гръб за конфликт с Русия, така и в Молдова прозападният елит под евроинтеграция разбира война с проруската част на молдовското общество. Това не са малко хора, а има и етнически фактор тук, което не е без значение особено в светлината на факта, че българските селища в Молдова се намират между отделните райони на гагаузката автономия и един вид ги свързват.