Еврокомисар Джентилони обясни убедително защо не трябва да влизаме в еврозоната

Нищо не компрометира европейската идея повече от самодоволните висши чиновници, склонни така да извъртат истината, че и от най-притеснителните сигнали да изкарат положително послание. Точно това направи европейският комисар по търговията Паоло Джентилони в интервюто си за предаването „РеВизия“ на Нова телевизия. Двойни стандарти, игнориране на тревожни сигнали, задоволство от наличието на морален риск и самодоволство пред лицето на разрухата демонстрира еврокомисарят. Той призна негативните констатации, съдържащи се във всеки един от въпросите с подробна формулировка на водещия, като сам фалшифицира аргументацията си, представяйки проблемите като положителни страни на бизнес климата в еврозоната.
За какво точно стана дума

След като еврокомисарят сам изтъкна изискването за бюджетен дефицит под 3% от БВП, водещият го попита как така има държави с хронични дефицити в еврозоната и то над прага от 3% спрямо БВП. Отговорът беше, че критерият важи за държавите, които искат да влязат в еврозоната, а след като влязат, вече има механизъм за контрол и корекции, който се реализира през наказателните процедури за прекомерни дефицити. Преди да развие тезата си за прекомерните дефицити еврокомисарят остави достатъчно време хората да си помислят, че има двоен стандарт в третирането на страните във и извън еврозоната. Дори самото споменаване на наказателната процедура не убеждава никого, като се има предвид какви дефицити правят водещи икономики и тяхната свръхзадлъжнялост. Собствената му държава Италия, на която Джентилони беше премиер, няма една-едничка година без дефицити, откакто въобще еврото съществува. През миналата година бюджетът ѝ беше на червено със 7.2% от БВП, а година по-рано с 8.6%.
Франция също няма година без дефицит от създаването на еврото. За миналата година той е бил 5.5% спрямо БВП. Когато си голям, правилата очевидно не важат и понеже това стана твърде очевидно преди две години, италианският премиер Марио Драги, заедно с френския президент Емануел Макрон, подеха обща инициатива за разхлабване на фискалните правила. Вместо ангажимент за овладяване на дефицита до конкретни стойности, вече е достатъчно държавите да посочат тенденция към свиване и то не в тригодишен, а в четиригодишен план и увеличават правата на Европейската комисия да определя кога един план е убедителен и приемлив, и кога без ясни критерии. Неслучайно Гърция си е научила урока и в последните четири години свива дефицита си, като в последните две той е под трипроцентовия праг. Те поне знаят как малките страни се наказват за разпищолването, докато историята не помни пример голяма държава като Италия например, или Франция да бъде изложена на същите строги наказания.
Джентилони изтъкна като положителен факт липсата на голяма разлика (спред) между лихвите, по които се финансират задлъжнелите и дисциплинираните държави. По същество точно този морален риск се реализира преди и по време на Световната финансова криза, когато цената на ресурса за инвестиране беше еднакво ниска и в стабилните икономики, и в нестабилните, които са свръхзадлъжнели. На практика това беше послание да се инвестира спокойно в свръхзадлъжнелите държави, сякаш никакъв урок не беше научен след световната финансова криза. И той не е научен, еврозоната задлъжня двойно повече спрямо периода преди пика на кризата през 2008 г. И ако Германия, или Холандия в някакъв момент решат да предприемат свои вътрешни мерки, както през 2009 г. гарантираха депозитите, веднага ще последва изтичане на капитали от рисковите икономики, но може да се окаже, че голяма част няма как да се осребрят.
Когато водещият го попита за факта, че делът на еврозоната в световната икономика се е свил с повече от една трета, еврокомисарят посочи, че все още сме най-богатият икономически блок в света. Да, уточни, че трябва да се правят реформи и да се търси решение на изоставането спрямо САЩ и Китай, но тонът му показа самодоволство. Човек се чуди кое е по-добре – да има лидер, който е паникьосан, но демонстрира самодоволство само пред камерата, или наистина да си вярва.
Още по-малко убедителен беше той, когато обясни, че еврозоната е стабилна. Сигурно има други хора, които бих звучали убедително, но при изкривеното тълкуване на реалността по темите като дълг, дефицит и лихви, изказването му ми напомни за онези посредствени търговци в магазините за официално облекло, когато си купувах костюм за абитуриентския бал. Според тях всичко в магазина им ми стоеше чудесно. Имам чувството, че и рокля с голи рамене и цепка на бедрото да бях сложил, те щяха да аплодират. И това 20 години преди (пак) от Запад да започнат да ни втълпяват новите критерии за естетика.
Миналата година, горе-долу по това време, Джоузеф Стиглиц изнесе лекция пред Бизнес училището „Саид“ в Оксфорд, подчертавайки необходимостта медиите да бъдат мнителни именно към подобни послания. Нобеловият лауреат по икономика даде пример как седмици преди колапса на американските Signature Bank и Silicon Valley Bank отговорните институции обясняваха, че няма страшно. Общото е, че когато се пращат такива послания, хората трябва да получат някакъв аргумент за състоятелността им. Не става дума за самоцелно недоверие. Когато с думите си един от най-високопоставените еврокомисари не отрича проблемите, а ги неглижира, или представя като възможности, със сигурност трябва да се притесняваме.
Може би единственото хубаво в интервюто му беше посланието, че докато не изпълним критерия за ниска инфлация няма да как да с надяваме на изключения. Неоснователни (меко казано) надежди за това внушаваха Кирил Петков в изтеклия миналия май скандален запис от партийното заседание, а в последвалите месеци тези бодряшки надежди излъчваха Асен Василев и заместника му Клисурски. Не, нама как. А ако тази година завършим със свръхдефицит, ще имаме две обяснения „защо не“.
Следейки между редовете, интервюто на еврокомисар Джентилони трябва да сме благодарни, защото това беше най-добрата аргументация, защо не ни трябва еврозоната. Лошото е, че когато този тип нечестност се демонстрира от върха на Европейската комисия, хиляди мързеливи чиновници и наивни душици, надарени с идеализъм в излишък за сметка на здравия им разум мултиплицират посланията. Получава се безумие, в което нормално мислещите трябва да се притесняват, че ще бъдат изкарани агенти на Путин само защото имат критично мислене и виждат, че царят е гол.