Европа се пука по шевовете заради недалновидна селскостопанска политика
На нито един европейски гражданин не може да убегне какво се случва в повечето от държавите в ЕС с развито селско стопанство. От България до Белгия и от Франция до Полша, земеделците на Европа се надигнаха срещу съсипването на отрасъла, който храни народите. Тази съсипия не е от миналия понеделник, в който френските фермери решиха да обсадят Париж. Тя е от десетилетия на недалновидна и алчна политика на Брюксел, целяща да облагодетелства големите дистрибуторски конгломерати. Основните причини са следните: Евтин внос от трети страни, който не отговаря на стандартите на ЕС; Споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур; Увеличаване на цените на енергийни източници (гориво, електричество…); Зелената сделка и по-точно глава “От фермата до трапезата”.
По повод вноса от трети страни, не е тайна за никого, че за да финансира индиректно Украйна, през 2022 г. ЕС премахна митата върху украинските селскостопански продукти. Първоначалната идея беше да се създадат “коридори на солидарността”, които да позволят на Украйна да изнася продукцията си по различни сухопътни маршрути и пристанища в Европейския съюз. Митата и квотите бяха отменени, но милионите тонове зърнени и маслодайни култури, които трябваше само транзитират през ЕС, останаха блокирани в силозите на държави като България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния. За да стане ясно за какви количества става дума, за периода 2022 – 2023 г. Украйна е изнесла 58 млн. тона зърнени култури през Европейския съюз. За сравнение, реколтата във Франция през този период, която е главният производител на зърнени култури в ЕС, е била 50 млн. тона, а в България 9,5 млн. тона. В птицевъдния сектор, захарното цвекло и яйцата нещата стоят по подобен начин. Така делът на Украйна във вноса на птиче месо в Европа се е увеличил от 13% през 2021 г. до 28% между януари и април 2023 г. Между януари и октомври 2023 г. ЕС е внесъл 46 484 тона украински яйца, в сравнение с 26 010 тона през 2022 г. и 8235 тона през 2021 г., а между октомври 2022 г. и януари 2024 г. Киев е изнесъл 350 000 тона захар за ЕС. Според изследователи от Института за международни и стратегически отношения (IRIS) тези масови доставки на ниски цени, не отговарят на европейските екологични стандарти и дестабилизират вътрешния пазар. Според института най-засегнати са България, Унгария, Италия, Полша и Румъния.
Другата причина за кризата е споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), подписано през 2000 г. Редно е да се спомене, че все още редица държави от ЕС не са го ратифицирали. За толкова години, за жалост, не се намери нито едно българско правителство, което открито да се противопостави, срещу договора, който ще досъсипе българското и европейско селско стопанство. Явно за българския интерес косвено се грижат отново чужди сили като Германия, Франция, Ирландия и Белгия, които открито блокират ратифицирането, поради лични интереси.
Официално, целта на договора е да насърчи политическия диалог между двата алианса и да засили търговските отношения между пазарите чрез намаляване на тарифните и административни бариери. Конкретно, това означава безмитен годишен експорт от Меркосур към ЕС на 180 000 тона захар, 60 000 тона ориз, 100 000 тона птиче месо, 99 000 тона говеждо месо и 25 000 тона свинско месо. Освен това според договора, цялата тази експортна продукция не е длъжна да отговаря на строгите европейски стандарти по отношения на опазването на околната среда и забраната за използване на пестициди, антибиотици и на хормони като стимулатори на растежа при животните, към които европейските производители трябва да се придържат. Създава се парадоксална ситуация, в която ЕС налага задушаващи мерки за собственото си производство, а позволява на латиноамериканските страни да изсипват безмитно стоки със съмнително качество. Надали ще се намери политическа воля в ЕС договорът да влезне в сила преди следващите европейски избори, но процедурата трябва да мине през подписа на Еврокомисията, одобрението на Европейския парламент и одобрението с квалифицирано мнозинство на 27-те страни членки в Съвета на ЕС. Ако България иска да запази поне малка част от останалия й суверенитет, бъдещите представители в ЕП не трябва да допускат приемането на този договор и да търсят съмишленици между останалите държави, които ще бъдат потърпевши като Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Франция, Белгия и Португалия. В противен случай селскостопанския ни сектор ще бъде изложен на редица фалити поради неспособността да се конкурира с евтината работна ръка и ниските производствени стандарти в Южна Америка и Украйна.
В държавите от ЕС протестите не стихват и поради високите цени на енергийните източници като дизела и електричеството. След конфликта в Украйна и лишаването на Европа от евтините руски енергийни ресурси, средната цена на киловат час за бизнеса в ЕС се е покачила двойно в периода април 2022 г. до декември 2023 г. Този шок, който претърпяха производителите отчасти беше туширан от страните, които въведоха субсидии и данъчни облекчения, но това не може да продължава вечно в период на засилена инфлация и стагнация в еврозоната. Средните цени на дизела за извънпътна техника в ЕС също са се повишили с над 20 евроцента за литър за същия период. Въпреки прословутата Зелена сделка на Урсула фон дер Лайен, европейските производители просто нямат финансовите средства да намерят заместители на дизеловите мощности. Според брюкселските бюрократи, преминаването на автомобилния парк от дизелово гориво към други енергии (биодизел, електричество, водород) би трябвало да се осъществи възможно най-скоро. Разбира се, няма видимост по какъв начин и с какви пари селскостопанските производители ще бъдат компенсирани за инвестициите, в тази скъпоструваща техника.
Говорейки за Зелената сделка, е редно да се спомене и тази глава от нея, която засяга пряко селското стопанство. Това е частта, озаглавена “От фермата до трапезата“.
В нея са изброени определени цели, които предизвикват недоволството на земеделските производители. Например до 2030 г. ЕК призовава да бъде намалена с 20%, употребата на химически торове, а продажбите на антибиотици за селскостопанските животни да бъдат намалени наполовина. Освен това делът на земята, обработвана по биологичен начин, трябва да достигне 25 % до същата дата, а 10 % от настоящата обработваема земя трябва да бъде оставена под угар. Според водещи учени от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), изпълнението на тези цели би довело до огромни загуби за европейската продукция, оценяващи се на 12 милиарда евро годишно. Те считат ,че стратегиите “От фермата до трапезата” и “Биоразнообразие” ще доведат до 12 % спад в европейското селскостопанско производство.
Всичките гореизброени ограничения ще доведат само до едно – унищожаването на европейското селско стопанство. Производителите в големите европейски икономики по никакъв начин не могат да останат конкурентноспособни на прииждащата продукция от Латинска Америка и Украйна, които имат евтина работна ръка и правно не са задължени да зачитат европейските стандарти. Какво да говорим за българските производители, които са осакатени още от самото начало на присъединяването на България към ЕС? Договорените квоти за българското животновъдство и земеделие са смъртна присъда за продоволствието на българския народ. Всъщност, това индиректно вреди и на европейския потребител, защото както брюкселските бюрократи, така и родните ни управници са наясно, какъв производствен потенциал е имала България до 1990 г. в тези отрасли. Затова, един от приоритетите на следващите представители на България в Европейския парламент трябва да бъде да предотвратят частта от Зелената сделка, озаглавена “От фермата до трапезата”, както и да предоговорят квотите за България, за да защитят българите, а и европейците от чужда зависимост и нискокачествена продукция в хранителната индустрия.
